Увеличава се честотата на колоректалния рак, всеки ден поставяме тази диагноза
Един от най-известните хепатогастроентеролози в страната и началник на Клиниката по вътрешни болести и хепатогастроентерология в УМБАЛ „Софиямед“ проф. д-р Константин Чернев беше награден за „Дългогодишна дейност в областта на медицината и активен принос в развитието на специалността“ на церемонията „Лекар на годината“ 2022. Пред Zdrave.net той коментира какво е усещането да получиш приз от колегите си за цялостна дейност, за развитието на медицината и как никога да не стигнеш до бърнаут.
Проф. Чернев, какво е за Вас наградата за дългогодишна дейност и активен принос за специалността, която получихте вчера?
Израз на голямо внимание. Вече работя много години – 55 години, като лекар. Работя с желание, вълнувам се от всички проблеми в здравеопазването. Естествено това е даденост от съдбата и благодаря на Господ, че във всички тези години, в които работя, медицината направи такъв прогрес, какъвто не е правила през цялото съществуване на човечеството. До средата на миналия век де факто откритията са спорадични, докато в последните 50 години, благодарение на развитието на обществото, технологиите, на отделни базисни клонове в биологията – генетика и молекулярна биология, медицината достигна върхове и върви стремглаво напред.
Не коства ли страшно много усилия да се следват всички тези новости?
Трудно е. Медицината е вече „разпарчетосана“. Универсални и поливалентни лекари има все по-малко. Сега се радваме на тесни специалисти в определени области, но медицината има нужда и от специалисти, които да обобщават и да виждат нещата в цялост. Сега имаме уникално бързо развитие. В 50-те години на миналия век са открити пеницилина и стрептомицина, а оттогава за 70 години има неимоверен скок. В момента сме в състояние да диагностицираме туморче, което е 5 мм, и да докажем, че е злокачествено. В състояние сме да направим уникални хирургични операции. В момента, пак благодарение на молекулярната биология и генетиката, се развиват медикаменти, с които можем до три месеца да стопим метастаза и от 5 см да стане 1 см. Това води до рязко подобряване на качеството на живот. Даже не говорим за вече станалите рутинни методи за лечение катетеризация на сърцето, на мозъка. Но постоянно излизат нови и нови неща, с които постигаме уникални резултати при лечението на пациентите. И в България наблюдавам нещата от различни страни, има потенциал. Радостното е, че много от тези методи и медикаменти много бързо се внедряват в клиничната практика. България закъснява с година, две, три от ЕС и утвърждаването им от EFPIA и ЕМА и от идването на новите инструментални методи. В това отношение болницата, в която работя – „Софиямед“, е на много високо ниво и имаме много добри резултати.
Сякаш най-бързо е развитието в хепатологията, защото от откриването на напълно непознатия вирус на хепатит С до откриването на средствата за пълното му лечение са минали не повече от 20 години. Така ли е?
За 6-7 години лечението на хепатит С се разви толкова бързо, че в момента ние излекуваме 99% от пациентите с курс на лечение два до три месеца. В момента говорим за ерадикиране на инфекцията, такъв е апела на СЗО, до 2030 г. Надали напълно ще бъде ерадикирана, но има рязко намаление на случаите, с излекувани стотици пациенти. Това е едно от големите постижения на медицината – без ваксина да ликвидираме една вирусна инфекция, която е много особена. В момента водим голяма битка за хепатит В. Има ваксина, но вирус В е по-сложен, по-„умен“ вирус и борбата с него е по-трудна. България също участва в тази битка, в нашата Клиника в УМБАЛ „Софиямед“ се провеждат 4-5 международни проучвания за лечение на хепатит В и работим активно. Предполагам, че до 4-5 години ще имаме успех и при лечението на хепатит В.
Кое е най-голямото предизвикателство в гастроентерологията днес?
Вторият голям напредък е в областта на чревните заболявания, улцерозен колит и болест на Крон. Проблемна област е ракът на дебелото черво, който увеличава честотата си. Имаме много пациенти, които идват всекидневно за профилактика и изследване на дебелото черво. Повечето от тях са обременени наследствено за колоректален карцином и трябва да бъдат проследявани по определен алгоритъм. Всеки ден поставяме тази диагноза.
Не е ли възможно не толкова честотата на този рак да се е увеличила, а по-скоро да се е увеличила откриваемостта му?
Не. Честота на колоректалния рак се увеличава. Неясни са причините. Обвиняват се много различни фактори, има редки синдроми, които предразполагат, фактори от външната среда, генетични фактори, но няма доказани сигурни генетични дефекти, които бихме могли да изследваме и да кажем, че някой човек е предразположен. Маркерите, с които разполагаме, не са диагностични, а повече за проследяване след операция. Проблемът е, че при висок процент от пациентите ракът се развива без никакви оплаквания, а симптомите се проявяват едва когато е вече много напреднал.
Проф. Чернев, не сте ли уморен от медицината?
Може би физически, заради възрастта, но не и умствено. Но работя с много голямо желание всекидневно.
И никога не ви се е случвало да прегорите?
Не. Никога не съм имал бърнаут. Когато съм бил началник на отделения и клиники и подчинените ми са казвали, че са уморени и не могат повече, аз винаги съм им отговарял по един начин: „Отиди и работи!“ За мен бърнаут синдромът е особена психонагласа. Лекарят трябва да бъде със здрава психика и да бъде издръжлив, защото има дни, в които натоварванията са огромни. Имал съм периоди, когато в Медицинска академия и в Плевен съм четял по четири лекции на ден. По час и половина и съвсем различни теми. През нощта могат да ме извикат за някой тежко болен и на другия ден наново. Бърнаут е синдром на хора с по-лабилна психика.
Източник: zdrave.net