Ние сме единствената страна в ЕС, в която има изисквания за отчетност към НЗОК, но няма стандарт за медицинската документация, казва тя
Адв. д-р Мария Петрова е лекар и юрист, основател на първата у нас специализирана кантора по медицинско право. Днес разговаряме с нея по повод станалия известен наскоро случай, при който млада жена осъди голяма АГ болница с лаборатория по медицинска генетика, заради това, че не е била информирана за наличието на генетичен дефект у плода и е родила дете със синдром на Даун, въпреки предварително заявено от нея желание за аборт в случай на доказана пренатално аномалия.
Адв. д-р Петрова, кои са основните изводи от съдебното решение по делото на жена, родила дете със синдром на Даун, след като не е била информирана за генетичния дефект на плода и не е било зачетено декларираното от нея желание за прекъсване на бременността, ако такава аномалия е налице?
Основният извод е, че липсват разписани протоколи, правила и адекватни стандарти. Тъжно и нелепо е, че в България медицината стана жертва на бюрокрацията, но многото „писане“ не доведе до по-ясни процедури и по-високо качество, напротив. Много съм изненадана, че на това дело се обърна такова внимание, защото за мен подобни неща са ежедневие. Вероятно интересът на медиите беше провокиран от коментарите на колеги, които не познават казуса в детайли и се опитаха да му придадат съвсем друга светлина. Решението е окончателно, делото е спечелено, за мен и екипът ми това е удовлетворяващо. По-притеснително е обаче, че има и други сходни казуси и дела. Дано гласността, която получи това дело, стане предпоставка „да се научат“ уроци и да не се допускат повече такива грешки. За мен като адвокат по медицинско право воденето на дела не е самоцел, разбира се, че търся справедливост за клиентите си и се боря за тях, но ще съм много по-удовлетворена, ако с общи усилия успеем да създадем такива правила, които да гарантират сигурна работна среда на лекарите и права на пациентите. Едното без другото е немислимо, а когато няма баланс и двете страни ще са ощетени.
Не е ли парадокс, че имаме действащи стандарти по акушерство и гинекология и по медицинска генетика, но нямаме такъв по фетална медицина?
Парадокс би била твърде силна дума, все пак познавам българското здравеопазване – най-малко чисто регулаторно – достатъчно добре, за да не се изненадвам от това. Като единственият лекар и адвокат, който практикува в областта на медицинското право, мога да погледна на ситуацията и през двете гледни точки. Парадокс не е, но е сериозен пропуск, който води до още по-сериозни последици. В 21 -ви век, когато технологичната медицина завзема света, да допуснем да се раждат деца с аномалии, които могат да се диагностицират, а част от тях и да се лекуват пренатално, е грях за цялото ни общество.
Феталната медицина има нужда от ясна регулация. Само така първо ще решим „казуса“ с това кой и след каква квалификация може да я практикува. Защото в момента доста често се разчита на емпиричен опит. Имаме казуси с новородено без два бъбрека, новородено без стомах, новородено с тежки лицеви малформации. Нищо от това не е „видяно“, въпреки провежданите фетални морфологии. Делата в тази сфера ще се увеличават, редно е да помислим за адекватна регулация и контрол над тази дейност, в противен случай рискуваме да видим още много такива дела, свързани със здравето и бъдещето на децата и техните семейства. Липсата на регулация в сферата може да радва само „печалбарите“, но този пропуск е не в полза на лекарите, нито на медицината и на обществото.
В достатъчен обем и качество ли са медицинските услуги за бременни, покривани от НЗОК, има ли контрол над изпълнението им, както и над изпълнението на онези услуги, които не се заплащат от касата?
Преди повече от 5 години бях правният консултант адвокат, който съвместно с УНИЦЕФ България изготви доклад и предложи измененията в Наредба № 26 от 2007 г. (за предоставяне на акушерска помощ на здравно неосигурени жени и за извършване на изследвания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на деца и бременни жени). Тогава нямаше политическа воля за промяна. Тя за щастие се случи доста по-късно, преди няколко месеца. Въпреки нея все още една немалка част от дейностите по проследяване на една бременност остават като такива, които не се поемат от здравната каса. Респективно, НЗОК не осъществява контрол върху тях. Все по-често се предлагат услуги, в които са замесени чужди държави, включително и такива, които не са членове на ЕС. Никой не гарантира какви са процедурите при тези услуги. Например, вземаме материал за изследване и го транспортираме в друга страна, от която очакваме резултат и интерпретация. Липсва регулация обаче, от една страна рискуваме изобщо да не получим услуга, но по-страшното е кой и как гарантира, че получаваме качествена услуга, че резултатът е валиден и верен? В най-кратки срокове трябва да се предприемат мерки, защото не може всичко да се върти около НЗОК, има „медицина“ и извън нея, която също трябва да бъде контролирана. В България сме единствената страна в ЕС, в която имаме някакви изисквания за отчетност към НЗОК, но нямаме стандарт за медицинската документация, нямаме правила за водене на пациентското досие. Българският лекар пише, при това много, но само за пред касата. Изгуби се основната функция на здравната информация и медицинската документация – следващият лекар да знае какво се е случило, пациентът да има информация за здравето си. Докато не се внесе прозрачност чрез електронно здравеопазване и докато не престанем да се „страхуваме“ само от НЗОК, проблемите ще ескалират, а всички ще сме потърпевши.