о повод Световния ден на донора на стволови клетки разговаряме по темата с водещия наш клиничен имунолог проф. Елисавета Наумова, началник на Клиниката по клинична имунология при УМБАЛ „Алекасндровска“ и ръководител на Катедрата по имунология към МУ – София.
Проф. Наумова, днес отбелязваме Световния ден на донора на стволови клетки. По-различен ли е той тази година?
По-различен е дотолкова, доколкото комуникацията между лекари и пациенти, комуникацията в обществото като цяло беше сериозно нарушена през последните две години заради COVID пандемията. Сега отново идва ред да си припомним колко важно е да се говори на висок глас за необходимостта от солидарност в обществото по отношение на дарителството – както на стволови клетки, така и на кръв и органи – смисълът на дарителския акт е един и същ.
Броят на донорите на стволови клетки през последните години у нас се увеличава незначително и това е повод да си кажем истината в очите – нужно е да се говори много повече за ползата от стволовите клетки, за това, че с тях могат да бъдат излекувани десетки болни от различни заболявания и състояния.
В кои области на клиничната медицина намират най-често приложение терапиите със стволови клетки?
На първо място хематологията – злокачествени и доброкачествени кръвни заболявания, някои солидни тумори, имунодефицити, метаболитни заболявания. Искам да отбележа, че близо 30% от болни с хематологични заболявания не могат да се лекуват със стволови клетки, защото не могат да намерят донор. И е много жалко, защото тази терапия е животоспасяваща за тях.
Също така е редно да кажем, че значимостта на стволовите клетки ще нараства, защото и в момента текат много клинични проучвания, които трябва да установят ефекта от приложението им към много други заболявания.
Колко са донорите на стволови клетки у нас, има ли предпочитана възраст за донорство?
В регистъра имаме включени 3429 донори. Допустимата възраст за донорство е от 18 до 55 години, най-предпочитани са донорите от групата 18 – 40 години, защото те имат поне 10 години пред себе си, през които ще бъдат включени в международната база данни. Тя наброява около 40 млн. донори от цял свят.. Полът няма значение – и жени, и мъже могат да бъдат донори. Разбира се, желаещите преминават през определена процедура на подбор по строго медицински критерии. Едва след това отговарящите на определен профил биват включвани в базата данни.
Безвредна ли е процедурата по даряване на клетки?
Абсолютно. Хората трябва да знаят това и да не се страхуват.
В каква посока според Вас трябва да се предприемат мерки, за да се превърне у нас донорството в кауза?
На първо място трябва да се говори постоянно колко е важно донорството на стволови клетки, а не само един ден в годината. Трябва хората да бъдат добре информирани, че то не носи риск за собственото им здраве, но може да спаси нечий друг живот. И, което според мен е най-важното – в поредица от информационни кампании да се припомни, че всеки от нас има дълг към другите. Хуманността, съпричастността и стремежът да бъдеш полезен трябва да станат водещо начало, норма на поведение за всички нас.
Източник: zdrave.net