Д-р Станислав Милев е завеждащ операционен блок, ортопед-травматолог в УМБАЛ „Св. Анна“- София. Завършил е Медицински Университет – София през 2005 г. От 2008 г. е ортопед-травматолог в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” във Втора клиника по ортопедична травматология. Специализира в ендопротезирането както на големи стави – тазобедрена, колянна, глезенна, раменна, лакътна, така и на малките стави в областта на китката и ръката. Най-новата му специализация е лечение на травми на гръбнака чрез вертебропластика. Член е на Българската ортопедична и травматологична асоциация (БОТА) и на Европейската федерация на националните асоциации по ортопедия и травматология (EFOR).
С д-р Милев разговаряме за травмите на гръбнака, в кои се случаи се прилага вертебропластика и как въздейства тя на пациентите.
Д-р Милев, Вие сте специалист в областта на ендопротезирането, но вече и в лечение на травми на гръбнака. Какво Ви накара да разширите специалностите си?
Ще започна от там, че се касае за специфични фрактури при по-възрастни пациенти, над 65-годишна възраст вследствие на остеопороза. Имайте предвид, че остеопорозата е един от бичовете на модерния свят, заради увеличената продължителност на живота, автоматизиране на ежедневието и ограничаване на двигателната активност на хората в третата възраст. При голяма част от тях се развива т.нар. сенилна остеопороза, възрастово обособена, при която най-честите фрактури са фрактура на бедрената шийка, на радиуса и на прешлените. Проблемът е комплексен. Наблюдава се и при по млади пациенти като жени в ранна менопауза, в резултат на ендокринно или гинекологично заболяване. Особеното при тези фрактури е, че те имат специфична рентгенова картина и не възникват едномоментно, като при част от пациентите няма даже травматичен агент, а болката прогресира постепенно. В резултат от остеопорозата се наблюдават т.нар. микрофрактури на прешлените, при които се наблюдава типично клиновидно снишаване на предната колона на тялото на прешлена, което ако прогресира ангажира и задната колона и се получава т. нар. компресивна фрактура тип рибена кост.
Пациентът усеща ли, когато се получават тези фрактури?
Усеща ги като болки в гърба – дали ще е в нисък торакален отдел, 10-ти – 12-ти торакален прешлен или в лумбалния отдел.
Как може да бъдат предотвратени?
Предотвратяването на такъв тип остеопоратични фрактури е чрез ранното диагностициране на остеопорозата и своевременно взимане на мерки чрез консултация с ендокринолог или с гинеколог, ако е вторична остеопороза. Необходимо да се извърши диагностициране чрез измерване на костната плътност по метода DEXA и да се вземат мерки. Това е единственият начин да бъдат предотвратени такъв тип фрактури.
А когато вече са случили, как ги лекувате?
Чрез вертебропластика. Това е минимално инвазивна процедура, при която под рентгенов контрол през предикулите на прешлените се поставят две канюли и през тях чрез хидравличен инжектор се инжектира специфичен костен цимент. Този цимент е малко по-различен от използвания за фиксиране на изкуствените стави и има еластични свойства. Когато фрактурата е по-прясна, възстановяваме до 80% от височината на прешлена и естествено го уплътняваме. В резултат намалява вероятността да се деформира отново. Процедурата може да се направи на всеки отделен прешлен, който е засегнат. Почти никога не е само един. Дори първоначално да е засегнат само един, в повечето случаи трябва да се направи процедурата на прешлените под и над засегнатия.
Кога пациентите разбират, че имат фрактури на прешлените и не идват ли твърде късно при Вас?
Болката в гърба е често срещан проблем, но рядко стигат до ортопеди. По-често отиват при невролози, които започват да лекуват болковия синдром, без рентгенова снимка, което забавя интервенцията. Грешка е и при болка в гърба да се ходи при кинезитерапевт. Не всяка болка в гърба е в резултат на остеопоротична фрактура, тя може да е резултат от много други причини, но най-важното е болката в гърба да бъде диагностично уточнена чрез торакално рентгеново изследване. След това пациентът може да бъде насочен към конкретен специалист. Най-добрият вариант е първо да се отиде при ортопед.
Защо избрахте да се специализирате и в гръбначните проблеми?
Това е интересна тематика. Освен това резултатите се виждат буквално след няколко часа, когато мине ефекта на анестезията. И трето бях повлиян от една моя специализация във Франция преди доста години, където се научих да правя тази процедура. Паралелно работя всичко останало, свързано с травматизъм и ортопедични заболявания и това е допълнение. В нашата клиника единствено аз се занимавам с тези гръбначни фрактури. В последните години се наблюдава повишаване на броя на пациентите и годишно правя между 60 и 70 интервенции. Никога не е късно да се направи вертебропластика, въпросът е какъв ефект ще има, тъй като остеопоротичната фрактура е прогресивно заболяване. Ролята на тази интервенция е да спре задълбочаването на проблема.
Интервенцията поема ли се от Здравната каса?
Голяма част от стойността й. По наредба на Касата пациентът има право да му бъде оправен един прешлен в рамките на 31 дни. До 10 прешлена годишно могат да бъдат оправени по Каса. Проблемът е много тежък и неглижиран през годините.
Имали ли сте специален случай, за който бихте искал да разкажете?
Случаите обичайно са стандартни, тъй като според нивото, на което се намира фрактурата, се правят или със спинална, или с обща анестезия. Пациентите, които се били с обща анестезия, по-рано се вертикализират и в рамките на 6-8 часа след процедурата вече усещат ефекта. Преди две седмици на такава интервенция подложихме 90-годишна пациентка. Жената постъпи в болницата с фрактура на L1 (гръбначен прешлен, свързан с бъбреците, с началните области на дебелото черво, гениталиите, долните крайници – б.а.), която й е причинявала болка при въртене в леглото. В момента, в който мина ефектът на спиналната упойка, тя започна да си движи краката, започна да се върти в леглото и каза, че вече не я боли. Тя дойде на количка, беше й трудно придвижването, и си тръгна на собствен ход.
Източник: zdrave.net