Криоаналгезията – съвременният и с доказана ефективност метод за трайно лечение
Д-р Лилия Иванова завършва медицина през 2001 г. в Медицински университет-Плевен. Зачислява се за специалност по “Анестезиология и интензивно лечение” в МУ-Плевен през 2002 г. Работила е в реанимацията на МБАЛ – Свищов, в Отделението по анестезиология (ОАРИЛ) към МБАЛ – Севлиево и в ОАРИЛ – Габрово.
От 2011-2018 г. става част от екипа на “Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда”, през който период натрупва огромен опит в неинвазивни и инвазивни процедури за интра- и следоперативното обезболяване, регионалната анестезия и обезболяване на остра и хронична болка.
Тя е анестезиолог с дългогодишен опит в анестезията и интензивната терапия в областта на коремната хирургия, гинекологията, съдовата хирургия, неврохирургията, обезболяване на нормално раждане и Цезарово сечение, ортопедия, като има определен насочен интерес към обезболяването на болка от всякакъв произход и регионални блокади.
През 2018 г. става част от екипа на болница ,,ВИТА”, където усъвършенства своите умения в регионалната блокада за оперативни интервенции и завършва курс по Регионална анестезия и криоаналгезия (крионевролиза) и радиофреквентна аблация на периферни нерви под ултразвуков контрол, под ръководството на Игор Филиповски, завеждащ на “Крио Център” в Дания и един от лидерите в Европа в тази дейност. Издаденият й сертификат в края на 2021 г. я превръща във водещ специалист за тази дейност в страната.
Към момента е в екипа на ВМА, гр. София, като същевременно завежда Център за лечение на болката като частна практика.
Разговаряме с д-р Лилия Иванова за най-ефективните и съвременни методи за лечение на болка в петата.
– Д-р Иванова, коя е най-честата причина за болки в петата?
– Плантарният фасциит е една от най-честите причини за болка в петата. Възниква в резултат на възпаление на съединителната тъкан, която минава през долната част на ходилото и свързва костта на петата с пръстите (плантарна фасция).
Плантарният фасциит обикновено причинява пронизваща болка, която най-често се появява при първите стъпки сутрин. След раздвижване, болката намалява в повечето случаи, но може да се появи отново след дълги периоди в изправено положение или когато човек се изправи, след като е стоял дълго време седнал.
– Защо се появява плантарният фасциит?
– Причината за появата на плантарния фасциит е слабо проучена, по-често се среща при бегачи и при хора с наднормено тегло. Най-често се установяват като причина за развитие на заболяването фактори, като напрежение и стрес върху фасцията, които могат да причинят малки разкъсвания.
Повтарящото се разтягане и разкъсване на фасцията също е възможно да я раздразни или възпали, въпреки че причината остава неясна в много от случаите на плантарен фасциит.
– До какви последствия може да доведе неглижирането на заболяването?
– Пренебрегването на плантарния фасциит може да доведе до хронична болка в петата, която ще попречи на извършването на ежедневни дейности. Болката при плантарния фасциит може да доведе до проблеми със стъпалото, коленете, бедрата или гърба.
– Освен болката при първите стъпки след ставане, има ли други характерни симптоми, по които може да разберем, че причината за нея е в плантарния фасциит?
– Освен болка в петата при първи стъпки сутрин или след дълги периоди на пренасяне на тежести и бягане, може да се появи повишена чувствителност при допир на вътрешната част на петата. Забелязва се и ограничена дорзофлексия (повдигане на ходилото нагоре) и напрежение в ахилесовото сухожилие.
Може да има накуцване или предпочитание към ходене на пръсти. Болката обикновено е по-силна, когато сте боси по твърди повърхности и при изкачване по стълби.
– Има ли място консервативното лечение при плантарен фасциит?
– Повечето хора, които имат плантарен фасциит, се възстановяват за няколко месеца с консервативно лечение, като охлаждане на болезнената област, разтягане или избягване на дейности, които причиняват болка.
За облекчаване на болката в петата се препоръчват на първа линия консервативни методи на лечение, като поддържане на здравословно тегло – по този начин се намалява травмата върху ходилото, носенето на подходящи обувки – да се избягва продължително носене на такива с равни подметки или чехли.
Добре овладява болката охлаждане – слагайте лед, увит в кърпа по 3,4 пъти на ден на проблемното място.
– Кои методи от физикалната терапия са ефективни при болки в петата?
– От физикалната терапия, рехабилитационни методи и използването на специални устройства, като шини, ортези и обувки, може да облекчат симптомите. Има място и екстракорпоралната терапия с ударни вълни. Твърди се, че ефектът на дълбока тъканна кавитация (образуване на въздушни мехурчета), предизвикана от звукови вълни, причинява микроразкъсване на капилярите, изтичане на химически медиатори и насърчаване на неоваскуларизацията – образуване на нови кръвоносни съдове в увредената тъкан.
– Какви са следващите стъпки в лечението, ако консервативните методи не помогнат?
– Когато консервативните мерки не работят и болката продължава повече от три месеца, се препоръчват съвременните неоперативни и иновативни методи на терапия. Един от тях е плазмотерапията. При тази процедура, под ехографски контрол се инжектира в болезнената област богата на тромбоцити плазма, която ускорява възстановителния процес във възпалената плантарна фасция и регенерацията на увредените тъкани.
Друг метод е диагностичният (терапевтичен) блок. Това е манипулация, при която се инжектира локален анестетик около определен нерв или група нерви за лечение на болката, със или без кортикостероид, под визуален ехографски контрол.
Ако се прилага кортикостероид, блокът се нарича терапевтичен и се повтаря след 2-3 месеца отново. Целта на инжектирането е да „изключи“ сигнала за болка, идващ от определено място в тялото и достигащ до централната нервна система. Използва се образна апаратура (ехограф) и електростимулация, които помагат на лекаря да постави иглата на най-подходящото място, така че пациентът да получи максимална полза от инжектирането.
– За кои пациенти е показан методът?
– Подходящи пациенти за такава процедура са хора с остра или хронична болка. В повечето случаи произхожда от гръбначния стълб, но има и други, често засегнати области, които включват шията, кръста, краката и ръцете.
Диагностичните блокове са временно решение. Те обикновено действат в рамките на 24 часа. Така тестовият блок дава време на увредения нерв време да се успокои от състояние на постоянно дразнене. Освен това, нервните блокове могат да предоставят диагностична информация на лекаря, за да определи причината или източника на болката, както и да насочи за по-нататъшното лечение, като криоаналгезия.
– Преминали сте специално обучение по метода криоаналгезия в Дания. Как се прилага и какъв ефект постигате с него при плантарния фасциит?
– При тази техника се използва ниска температура, която замразява увредените нерви и тъкани на ходилото, което води до прекъсване на болковия синдром. Използва се криосонда (тънка игла), която се въвежда през обезболена част от кожата под ехографски контрол.
За да бъде манипулацията безопасна, се използва освен ехограф, електро- и мускулна стимулация, за да не се засегнат важни нервни структури и съдове. Това е най-съвременният и с доказана ефективност метод за трайно лечение на хронична болка – 1-2 години или завинаги да предотврати появата й.
И при трите процедури, за които говорихме досега, не се налага болничен престой и пациентът не нарушава ежедневния си ритъм на живот.
Рискови фактори
• Възраст – плантарният фасциит се среща най-често при хора на възраст между 40 и 60 години.
• Определени видове упражнения – дейностите, които натоварват петата и прикрепената тъкан към нея, като бягане на дълги разстояния, балет и аеробика.
• Механика на краката – плоските стъпала, високият свод или дори нетипичният модел на ходене могат да повлияят на начина, по който се разпределя теглото, когато сте изправени и могат да доведат до допълнителен стрес върху плантарната фасция.
• Затлъстяване – излишните килограми поставят допълнителен стрес върху плантарната ви фасция.
• Професия – работници във фабрика, учители и други, които прекарват по-голямата част от работните си часове в ходене или стоене на твърди повърхности, могат да бъдат изложени на повишен риск.
• Захарен диабет.
Милена ВАСИЛЕВА