520 хиляди са българите с диабет, сочат най-новите данни на Международната диабетна федерация. Затова продължаваме по темата за диабета в подкаста на БНР „В центъра на системата“ , като сега обръщаме поглед към пациентите над 18 години.
Как се контролира диабета, ако пациентът има съпътстващи заболявания , за тясната връзка между диабета, затлъстяването и метаболтния синдром – какви са разликите при мъжете и жените, за подходящите диети при диабет, защо науката обръща поглед към микробиома и чревното здраве, имат ли репродуктивни проблеми диабетиците?
Какво покрива НЗОК при лечението на възрастните хора с диабет у нас и защо има затруднен достъп на пациентите над 18 години до модерните помпи и сензори за мониториране на кръвната захар.
„Половин милион са българите със захарен диабет, въпреки намаляващото население и това е във възрастта от 20 до 79 години, като 1/4 от тях не знаят, че имат захарен диабет, което е силно притеснително„, съобщи за БНР проф. Здравко Каменов, началник на Клиниката по ендокринология и болести на обмяната в Алекасндровска болница, където се намира и единственият за страна ни Център за превенция на захарния диабет и неговите усложнения. Той е единственият сертифициран у нас от Европейската асоциация за изследване на затлъстяването.
„2 милиарда души на земята имат затлъстяване и наднормено тегло, като 700 милиона са със затлъстяване. Преди няколко години броят на хората със затлъстяване стана повече от хората с недохранване.
Захарният диабет е едно от 4-те най-разпространени социално-значими незаразни заболявания. Така че, в световен мащаб на диабета се обръща все повече внимание, защото това е една нова пандемия.
537 милиона души по света са със захарен диабет във възрастта 20 – 79 години. Като се очаква броят им да расте – тоест, ако сега един от 10 човека е със захарен диабет, то се очаква през 2048 година един от 8 души да има диабет.
Компенсаторното хранене при стрес, изолацията и непроследането на кръвната захар през пандемията влошиха състоянието на болните.
Най-редкият тип диабет е предизвиканият от увреждане на панкреаса, органът, който синтезира инсулина. Така след хирургични интервеници, остри или хронични панкреатити или при прием на някои медикаменти, се отключва този 4-ти тип диабет.“, разказа ендокринологът.
Проф. Каменов изтъкна, че последните две декади бележат ръст в откриването и достъпа и на българските пациенти до трите най- нови групи медикаменти за диабет. За някои от тях в големи клинични изпитвания беше доказан кардиопротективен и нервнопротективен ефект, тоест те не само намаляват кръвната захар, но предпазват и от усложненията на захарния диабет. Вече се знае, че не е достатъчно само да се контролира кръвната захар, но и кръвното налягане, дислепидемията и телесното тегло, които имат не по-малко значение за преживеямостта на хората с диабет, поясни проф. Каменов.
„Достъпът на пациентите над 18 години до модерните помпи и сензори за по-добър гликемичен контрол у нас е ограничен. Това е особено важно за бременните пациентки, у нас това нещо сега започва и малко сме закъснели от европейските стандарти…
Крайно недостатъчни са и тези три центъра, в които на пациентите над 18 години може да се отпускат сензорите и помпите. С това ограничение от три центъра за България ние не отгворяме на европейската линия. Имаме и нужда от повече от такива екипи в болниците“, каза още за БНР проф. Каменов.
Той обърна внимание на това, че е много важно да се обърне внимание на храненето при диабетиците – последните декади се върнахме към забравените постулати на Хипократ преди 2500 г., че всички болести идват от червата. Затова и днес се обръща голямо внимание на чревния микробиот. Препоръчителна за хората с диабет е средиземномроската диета, 15 грама фибри на всеки хиляда килокалории, плодове и зеленчуци, лактобацили, проби и пребиотици.
Проф. д-р Здравко Каменов е началник на Клиниката по ендокринология и болести на обмяната и ръководител на Катедрата по вътрешни болести в Медицинския факултет на Медицинския университет – София. Има специалности по ендокринология и болести на обмяната и вътрешни болести и магистърска степен по здравен мениджмънт, както и квалификация по сексуална медицина от Екзаминационния комитет на Европейското дружество по сексуална медицина. Той е първият български лекар, получил за работата си в областта на ендокринологията медала на Американската асоциация на клиничните ендокринолози, както и редица български награди – „Проф. К. Чилов“ на Медицинския факултет; „Панацея златна“ на Медицинския университет – София, „Питагор“ на Министерството на образованието и науката и др. Специализирал е в областта на ендокринологията във Великобритания, Дания, Япония, Австрия, Италия и САЩ. Член на редица бордове на наши и международни професионални организации и редколегии на научни списания. Има над 270 публикации, от които 120 в международни списания, цитирани над 2000 пъти в чужбина.
Източник: БНР