Значителните суми, които пациентите са принудени да заплащат от джоба си, значително ограничават населението в грижата му за здравето, това показва Доклад на СЗО.
Данните в този доклад сочат, че през 2018 г. едно от пет домакинства е направило плащания, които надвишават капацитета му за разходи за здравеопазване с поне 40%.
“Такъв анализ за България се прави за първи път. Той ни предоставя доказателства за нещо, което знаем отдавна и това е, че българската здравна система не успява да осигури достатъчна финансова защита на населението, така че хората да могат да използват медицинската помощ във вид и обем, от който имат нужда“, казва в “Преди всички“ проф. Антония Димова, декан на Факултета по обществено здраве в Медицински университет-Варна и водещ автор на доклада и допълва:
“Тези изводи са известни отдавна, тъй като България е една от страните, които имат най-големи разходи за частно здравеопазване и страната, която има най-големи директни плащания от джоба на пациента – 39% по последни данни за 2019 г. Това, което не знаехме, е кои са най-незащитени, най-уязвими от такива директни плащания и за какво се извършват те“
“Докладът показва, че домакинствата с най-ниски доходи са тези, които изпитват “катастрофални“ разходи за здравеопазване. На челни позиции сме в една негативна класация сред страните от Европа. На първо място сме в Европа по случаи на “катастрофални“ разходи за здравеопазване.
На трето място сме по процент от домакинствата, които са преживяли, водещи до обедняване разходи за здравеопазване, нареждаме се след Украйна и Албания“, посочва още тя.
Причините
“Откриваме причини за тази много слаба финансова защита на населението в трите аспекта на покритието. Имаме голям дял от населението, което е здравно неосигурено. Това е около 15% от него по последни изчисления. Освен да се положат усилия за увеличаване на покритието на хората – да бъдат обхванати повече хора, друга причина, която трябва да бъде преодоляна, за да повишим финансовата защита на хората, е да се промени тази много сложна система от потребителски такси, която имаме – доплащанията“, посочва още Димова.
Интервюто на Снежана Иванова с проф. Антония Димова в предаването „12+4“ можете да чуете от звуковия файл.