Менталното здраве на работното място може да се окаже ключ, който да стане определящ за целия ни живот. Дали ще губим месеци и години, пренебрегвайки менталното си здраве там, или ще бъдем част от една здравословна система за съжаление или за щастие, добрият резултат зависи от различни фактори – като комуникация и качеството на кадрите.
В „Нашият ден“ Анелия Митева, организационен консултант и експерт „Човешки ресурси“, коментира резултати от проучването за благосъстоянието и грижата за менталното здраве на работното място. Проучването се фокусира върху факторите, които влияят благоприятно върху нашето чувство на благополучие и благосъстояние, но също и на факторите, които пречат. Бихме искали да подпомогнем HR специалистите, как те могат да могат да се грижат за менталното и физическо здраве и за всички аспекти на здравето на своите служители, за да могат те да се чувстват щастливи и удовлетворени на работното място и същевременно да могат да си почиват пълноценно.
„Все повече се наблюдава това усещане и говорим за синдром на професионално прегаряне и не само. Среща се и скука, и синдром да нямаме достатъчно работа в днешно време, т.е. този стрес и усещане за бърнаут, и усещане за скука, може да се повлияе и от големите изисквания, които има към нас, и от това, че ние няма с какво да бъдем ангажирани“, твърди Лилия Георгиева, психолог и гещалт-терапевт.
Синдромът на професионалното изчерпване/прегаряне (бърнаут синдром) се дефинира като „тип психологичен стрес, професионално или трудово прегаряне, което се характеризира с изтощение, липса на ентусиазъм и мотивация и чувства на неефективност. И като резултат – намалена ефикасност на работното място“. Той обхваща три аспекта: развитие на усилващо се чувство на емоционално изтощение и умора, тенденция за развитие на студенина и цинизъм, отрицателно и равнодушно отношение към зависимите от професионалиста „други“, за които той по презумпция отговаря, тенденция за отрицателна себеоценка на собствената ефективност, водеща до чувство за лична некомпетентност и намалена работоспособност. Работещият вече не е способен да се ангажира нормално с работата си.
„Дали благодарение на пандемията, от една страна, или осъзнатостта на компаниите, за това, че грижата за менталното здраве има директна връзка с продуктивността и ефективността на служителите, но и с тяхната ангажираност и вътрешна мотивация.85% от компаниите, участвали в нашето проучване, в последните 5 години са полагали грижа за благоденствието и благосъстоянието на служителите си. Като 95% от тях искат да продължат да го правят през следващите две години„, твърди Анелия Митева.
Чувстваме се уморени не защото правим много, а защото правим малко от това, което отговаря на нашите вътрешни потребности. Необходимо е човек да си прави една такава рекапитулация със себе си, какви са приоритетите и очакванията. Защото в различни ситуации от нашия живот, в зависимост от житейските обстоятелства, ние имаме различни ценности и те се променят“, допълва психологът Лилия Георгиева.
Източник: БНР