Първичната белодробна хипертония е като айсберг

Д-р Любомир Димитров

На 5 май за 10-и път се отбелязва Световният ден на „болестта на сините устни“. Сградата на Националния дворец на културата в София ще бъде осветена в синьо от 20 до 22 часа в знак на съпричастност с пациентите, които се борят с тази рядка и коварна болест.

Често наричат белодробната хипертония „другата хипертония“. Приликата между двете заболявания е в самото наименование. Артериална хипертония означава повишено налягане в артериалната система – аортата  и артериалните съдове, а белодробна хипертония представлява повишено налягане в белодробната артерия и белодробните съдове.

Симптомите…

Диагнозата „белодробна хипертония“ често се поставя твърде късно, поради това, че симптомите на заболяването са неспецифични. Много често причината за оплакванията на пациентите или не се разпознават, или се игнорират от лекарите.

„Това е необичайна умора при обикновени физически натоварвания. Ако вие живеете на третия етаж и всеки ден се качвате и слизате по стълбите и досега сте се качвали, без да спирате и да почивате, но неусетно започвате да спирате на втория етаж да си почивате, това е сигнал.

Попитайте алпинистите какво е усещането без кислород в „зоната на смъртта“ над 7500 м – ето така се чувстват пациентите с белодробна хипертония.

Всеки алпинист, който описва състоянието си на такава височина, казва, че всяка стъпка е огромна борба“, обяснява в „Нашият ден“ д-р Любомир Димитров, началник на Отделението по детска кардиология в Националната кардиологична болница.

Първичната белодробна хипертония е като айсберг

„Ако говорим за разпространението на заболяването, то прилича на айсберг. Ние виждаме частта, която е над водата, това е първичната белодробна хипертония. Другите видове на заболяването са скрити под водата.

Ако искаме да изучаваме това заболяване, първото нещо, което трябва да се направи, е регистър, за да се разбере колко е голяма подводната част на айсберга“, подчерта д-р Любомир Димитров.

Пациентите с първичната белодробна хипертония са хора в работоспособна възраст между 30- и 45-годишна възраст, в разцвета на силите си. За това тази болест, освен чисто медицинските си рискове, има и изключително голямо социално значение, защото се инвалидизират, и то в тежка степен, хора в работоспособна възраст.“

Посланието…

„Всички тези пациенти трябва да получават адекватна медицинска помощ. Ние, говоря за лекарите, обществото, държавата, трябва да им осигурим адекватно лечение“, посочи още д-р Любомир Димитров.

Източник: БНР

Leave a Reply