Електронизацията на предписанията за лекарства дава възможност за по-добър контрол и по-добър анализ, но към момента е възможно да е необходимо да се допуснат някои изключения. Това каза пред Zdrave.net директорът на ARPharm Деян Денев по повод предстоящото въвеждане на електронната рецепта, като подчерта, че това е неговото лично мнение.
По думите му това е необходимо, за да не стане така, че с въвеждането на електронните рецепти в краткосрочен план да се ограничи достъпа на пациенти до лечение.
По повод проучването на EFPIA, което показа, че българските пациенти чакат средно 764 дни за достъп до иновативни терапии, за разлика от пациентите в Германия, които чакат около 133 дни, Деян Денев каза, че ограниченият достъп до фармацевтична иновация е характерен за цяла Източна Европа, а не само за България.
„Причините за това са много и никоя държава не може да се справи с това сама. Причините за това забавяне са не само в административните процеси, но и в самите компании, които не са мотивирани да пускат продуктите си на българския пазар достатъчно бързо или изобщо. Най-лоша е ситуацията при лекарствата за редки болести. От 57 нови терапии, разрешени за последните две години, само 8 са достъпни в България. Това означава, че има много на брой пациенти с редки болести, които не са диагностицирани. Освен това начинът, по-който една терапия за рядка болест стига до пациента, е изключително сложен и труден. По-сложен и труден, отколкото за другите терапии. Всички тези причини водят до това голямо забавяне“, каза Денев.
Той допълни, че в много от случаите терапиите са с много висока стойност и България няма възможностите на Германия, за да плаща за тях. „Необходимо е решение на европейско ниво, което да позволи на държавите да заплащат лекарства според икономическите си възможности. Това пък изисква и решение по отношение на свободното движение на стоки, защото няма логика едно лекарство да бъде внесено у нас на достъпна цена и след това да бъде изнесено чрез паралелна търговия в чужбина. То пак няма да стигне до българските пациенти“, каза още Деян Денев.
Директорът на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България каза, че една от възможностите е в създаването на няколко европейски клъстера, за които ценообразуването да е определено според икономическите им възможности.
„На местно ниво у нас обаче има някои бързи модели, които могат да се реализират веднага. На първо място е новите терапии да бъдат включвани за реимбурсация от Касата два пъти в годината. В момента това се прави веднъж годишно – от 1 януари. Т.е. ако терапията влезе в Позитивния списък на 25 декември, тя ще е налична от началото на януари, но ако влезе в Позитивния списък на 15 януари, ще се чака следващата година. Това е напълно безсмислено, тъй като имаме достатъчно механизми, които пазят бюджета на Касата и тя няма да похарчи и лев повече, ако включи нови терапии през юни или юли месец, защото индустрията ще върне разликата. Това би съкратило времето за чакане с половин година“, каза още Денев.
Източник: zdrave.net