Трябва ни информационна кампания кога се вика Спешна помощ

И в този епизод сглобяваме пъзела на липсващите части от картината „Спешна помощ“. Новината дойде в студиото при разговора ни с гостите, че вече са готови единните протоколи за триаж (класифициране на пациенти според спешността ) за спешните отделения към болниците. Разказваме трябва ли да има звена за неотложна помощ.

Гости в епизода са:

✅ Д-р Петър Грибнев – заместник-министърът на здравеопазването с ресор болнична и спешна помощ

✅ Доц. Антон Тонев – председател на Комисията по здравеопазване в Народното събрание от ПГ на „Продължаваме промяната“

✅ Д-р Десислава Кателиева, главен координатор на Експертния съвет по Спешна медицина към министъра на здравеопазването. Тя е и председател на Националната асоциация на работещите в спешна медицинска помощ

Д-р Петър Грибнев, д-р Десислава Кателиева и доц. Антон Тонев (от ляво на дясно)

„От години се говори, че колите на Спешната помощ закъсняват. Заради тези закъснения екипите са подложени на неимоверна агресия от обществото, много често се посочва виновен медицинският персонал, за да се задоволи нуждата от справедливост на това общество. Но системата продължава да работи по същия болен начин“, заяви д-р Станислав Йорданов, специалист по УНГ от УМБАЛ Царица Йоанна – ИСУЛ.

Д-р Станислав Йорданов

„Никой не казва, че линейките закъсняват, защото няма екипи и защото се злоупотребява със Спешната помощ. Може би 80 на сто от повикванията са за неспешни случаи, но екипите не смеят да откажат.

Няма ясно разделение на спешна от неотложна помощ, това е един от проблемите в здравеопазването, защото реална неотложна помощ няма. Едно време във всички поликлиники имаше дежурен лекар. Спешните екипи и отделения са за животозастрашаващи състояния. За мен е задължително да се раздели спешната от неспешната помощ“, посочи още д-р Йорданов.

Доц. Антон Тонев

„Не предвиждаме въвеждането на глоби или мерки, но трябва услугата за спешност да се използва коректно. Затова предлагам и на д-р Грибнев, да помислим, че е добре да се направи информационна кампания в кои случаи се вика спешна помощ. Да се обясни, че всички останали случаи са неспешни“, смята категорично доц. Тонев.

„Свободният прочит досега на правилата за неотложната помощ през личните лекари не доведе до добра услуга. Със законови промени, след публично обсъждане ние ще се опитаме да централизираме услугата неотложна помощ. Носител на тази отговорност да е общината, която на определен брой население да има определен брой неотложни кабинети – които ще работят във времето, когато личните лекари не работят.

Имаме планове и за финасирането им. Ще създадем мрежа от неотложни кабинети, като видим и чуждия опит. Те ще бъдат контролирани и със заплащане за колеги без специалност, предимно млади колеги, които ще могат да преценят всеки постъпил дали е спешен и се вика Спешна помощ или може да изчака до следващия ден“, изтъкна доц. Тонев.

Д-р Петър Грибнев

„Неотложната помощ съществува донякъде и сега, но не функцинира правилно. Това става през общопрактикуващите лекари. Трябва да решим дали ще върнем това към ДКЦ-та или към подобни структури към болниците. Опицията е да се засили комуникацията между общопрактикуващите лекари и обособените такива центрове, които да са ясно кои са“, коментира д-р Петър Грибнев.

По думите му по стандарт във всяко едно спешно отделение трябва да има триажен лист.

„Готови са единните протоколи за триаж в спешните отделения към лечебните заведения. С този единен триажен лист ще можем да гарантираме на пациентите, че независимо в коя точка на страната се намират, те ще получат равнопоставен и своевременен достъп до спешна медицинска помощ“, съобщи д-р Десислава Кателиева.

Триажният лист става част от документацията на пациента

Тя предостави папката с документите в нашето студио на д-р Петър Грибнев и на доц. Антон Тонев. Те приеха протоколите, подкрепяйки инициатива.