Болнични сдружения поискаха спешно пълна компенсация на увеличението на цената на енергоносителите за месеците януари и февруари и създаване на механизъм за общо договаряне на преференциални цени, на които да се предоставя електроенергията за всички болници. Пред Zdrave.net председателят на УС на ББА адв. Свилена Димитрова разясни каква е причината и защо такова подпомагане не може да бъде третирано като държавна помощ.
Адв. Димитрова, защо поискахте спешна компенсация на отоплителните разходи сега? Очаква се скоро да има увеличение на цените на клиничните пътеки и то да компенсира увеличаващите се цени на услугите?
На практика болничните асоциации още от самото начало поискаха държавата да ги компенсира за пълния размер за разликата в цената на тока и газта. В същото време стойността на болничните дейности не е осъвременявана от 10 години. Действително предстоят преговори за нови цени на клинични пътеки между Лекарския съюз и НЗОК и е добре да се постигне баланс, за да могат лечебните заведения да функционират нормално. Но това, което притеснява болниците е, че разходите за отопление не подлежат на пряка компенсация от цените на пътеките. Проблемът е, че лечебните заведения генерират извънредни разходи, а не могат да бъдат компенсирани по обичайния за бизнеса път, тъй като те не могат сами да определят цените си. Дори и в момента да се намираме в процес на преговори за промяна на цените на клинични пътеки, който е едно бъдещо събитие, на практика това касае само медицинските дейности. Затова и болниците поискаха пълна компенсация на разликата между досегашните цени на енергоносителите и увеличението. Не говорим за държавна помощ, която да противоречи на Регламента на ЕС, тъй като болниците ще заплатят така или иначе цената на тока и газа, която е в рамките на предишните стойности.
Каква е причината болниците да не получават компенсациите, които правителството отпуска за небитовите потребители?
Приета е методика за компенсиране на небитовите крайни клиенти, но лечебните заведения за болнична помощ не могат да бъдат сравнявани с останалите небитови потребители заради социално значимата им функция и защото те съществуват в една изключително регулирана среда. Те не са в състояние сами да определят цените си, защото са обект на общо фиксирано остойностяване от НЗОК. Не може и да делим лечебните заведения по вид на собствеността им, когато става въпрос за компенсации, защото ако имат еднакви задължения, те имат и еднакви права. Това, което се появи като идея, но още няма развитие, е да има един доставчик на електроенергия за всички болници. Това би означавало всички участници в този сегмент от икономиката, да бъдат третирани по един и същи начин. Как може да бъдат осъществена помощта ще е решение на държавата, но за лечебните заведения е важно да обяснят, че се нуждаят от малко по-различна подкрепа, за да не се намесва и цената на тока в недофинансираните от години стойности на лечението.
Обичайно държавата се оправдава, че не може да подпомогне лечебните заведения, защото това би се третирало от ЕК като държавна помощ и подлежи на санкции. Как може да бъде решен този проблем, според Вас?
Едно подпомагане може да бъде класифицирано като помощ само в случай, че държавата поеме 100% от разхода. Ние не се намираме в такава хипотеза, затова и искането е само за покриване на разликата между стандартните разходи и увеличението. Няма конфликт с европейското законодателство, предстои да видим решението на Кабинета. Има вече и прецеденти в други държави. Болниците са особени субекти и държавата трябва да намери правилното им място в конфигурацията спрямо цените на енергийните услуги, в противен случай се подлага на стрес обществото. А най-важното е да имаме спокойствието, че можем да се лекуваме, че имаме осигурени лечебни заведения, които са отоплени и с достатъчно персонал. Тъй като темата за персонала е стара, се надяваме поне темата за тока да намери решение, за да може да разрешим и останалите въпроси в сектор Здравеопазване.
Някои болници вече започнаха да предлагат работа на медици, бежанци от Украйна. Дали тази бежанска вълна не е решението на проблема ни с персонала?
Темата за медицинските специалисти от чужбина, които биха могли да започнат работа у нас, винаги е била на дневен ред. ББА беше първата асоциация, която отправи предложение към предходен кабинет за намиране режим за узаконяване на документите на медицински специалисти от неевропейски държави, който да им осигури по-лесен достъп до пазара на труда. Ние сме наясно, като работодатели, че кризата с персонала вече се забелязва, но в бъдеще ще стане наистина сериозна. Колкото по-рано го осъзнаем и вложим средства като увеличаване броя на студентите и допълнителни стипендии, толкова по-добре. Не можем за една или две години да създадем специалисти, за които са нужни 5 или 10 години. Ако наистина гледаме в перспектива, един от начините е да осигурим на медиците, които идват от държави извън ЕС, либерализиране на режима на легализиране на дипломите им. ББА ще приветства такова решение. Този въпрос трябва да бъде решен. Специалисти от много държави имат желание да работят у нас, но ние трябва да им осигурим тази възможност, а не да ги караме да чакат 6-8 месеца.