Свикнали сме да инвестираме и да обезпечим началото на процеса, без да помислим неговия край, посочи още проф. Сербезова
„Знаете, че в началото на пандемията имаше проблем с достъпа на пациентите до личните лекари, сега вероятно МЗ иска да облекчи пък болниците от голям наплив от пациенти с коронавирус, за да не се получи претоварване. Тоест те са водени от добри намерения като цяло.
Но тук виждаме и липсата на цялостен холистичен подход на управление на системата на здравеопазването. Знаете, че ние сме страната с най-лошите здравни показатели – по смъртност от социално значими заболявания. Така е и с управлението на пандемията . Липсва цялостно мислене за управление на здравната система. За да имаме добри здравни резултати, на първо място ключово е да имаме мотивирано доверие. Между участниците в цялата система“, заяви още проф. Сербезова.
По думите и зад границата студентите по медицина, фармация и здравни грижи имат съвместни занятия по медицина, за да разберат, че всички те са еднакво важни за здравето на пациента.
„Известно е по данни на СЗО, че всеки втори пациент с хронично заболяване приема лекарствата си неправилно. Това води до неефективно лечение. И така пропускайки момента да инвестираме във фармацевтична грижа, се насочваме към по-скъпи лечения у нас.
Ние сме свикнали да инвестираме и да обезпечим началото на процеса, без да помислим неговия край – и без за обезпечим получаването на най-важните резултати.
В конклетния случай с лекарствата, изписвани от т.нар. Covid зони, не сме помислили как пациентът да си получи лекарствата на едно място, в една аптека. Сега в конкретния случай те се изписват с електронна рецепта и трябва да се осигурят само през една аптека. Така може да не успее пациентът да си вземе всички нужни медикаменти или пък ще трябва да си ги плати…“, обясни още председателят на БФС.
Проф. Сербезова подчерта, че това е така, защото от години дейностите, по които се преговаря между НЗОК и БФС са фокусирани върху лекарствения продукт, а не върху фармацевтичната грижа. Това е също част от това ограничено управленско мислене, защото лекаственият продукт не е обиконовена стока. Този продук може да ни навреди, може и да ни помогне.
В разумния свят, където се гледа по-всеобхватно на управлението на здравеопазването, се инвестира от здравните фонодове в т.нар. фармацемвтични грижи. И фармацевитите участват грижата за пациента, а не както сега се опитаха в последните 10 години да ни набутат в ролята на продавачи в бели престилки…“, подчерта проф. Сербезова.
Безплатни ли са безплатните лекарства за пациентите с Covid-19, които се преглеждат в така наречените Covid зони?
Лекарствата за лечение на усложнения от Covid-19 се изписват от лекарите в Covid зоните с електронна рецепта. Тя е еднократна и се поема от Здравната каса, но при определени условия може да не е съвсем безплатна, каза в „Хоризонт до обед“ магистър-фармацевтът Димитър Маринов от Българския фармацевтичен съюз.
Според Пенка Георгиева от Пациентска организация „Заедно с теб“, мярката с безплатни лекарства ще облекчи здравната система.
Все още има възможност да се направи корекция в условията за предписване на лекарствата, смята Георгиева.
„Да могат пациентите да получават с една рецепта повече от три медикаменти, като това е проблем за хората в малките градове“, посочи Георгиева.
„Генерична замяна би могло да има за антибиотиците и кортикостероидите, но не и за хепарините“, допълни Димитър Маринов.
Всички аптеки, които имат договор със Здравната каса, са задължени да обслужват рецептите от Covid зоните. Според условията те получават от касата заплащане за лекарствените продукти, но на складова цена, което според на фармацевтите ги поставя в неравни условия с търговците на едро.
Източник: БНР