462 са новите случаи на коронавирус у нас. Процентът положителни проби вече е 2,8. Тревожни ли са тези данни и какво да предприемем?
Темата коментира в “Нашият ден“ проф. д-р Радостина Александрова, вирусолог в Института по експериментална морфология, патология и антропология към БАН.
“Лятото е в разгара си, но очевидно вирусът отказа да си вземе отпуск. Делта вариантът на вируса е доста активен. Сбъднаха се прогнозите на експертите – случаите се увеличават.
Това, което можем да направимq е преди всичко да запазим спокойствие, защото вече сме минали през няколко вълни и знаем за какво става дума.
Трябва и да спазваме стриктно мерките. Трябва да попречим на разпространението на вируса, но и за да попречим на способността му да продуцира нови и нови варианти, тъй като знаем, че той мутира, когато се размножава. Сега е времето желаещите да се ваксинират, да го направят.“
Какво отличава Делта варианта
„Не мисля, че сме в състояние да разграничим симптомите на инфекция с Делта вариант. Знаем, че има много респираторни вируси. Те имат много сходна симптоматика. Има и много ентеровируси, които са в разгара си, но те също могат да предизвикат сходни реакции.
Разграничаването на симптомите в някои случаи би затруднило и специалистите. Лабораторна диагностика би могла да потвърди и да каже за кой вирус става въпрос.“
Ваксинираните
„В актуализираната информация в Центъра за превенция на заболяванията в САЩ отново потвърдиха, че поставянето и на двете дози ваксини, две седмици след втората доза ни осигуряват доста висока степен на защита срещу тежко боледуване.
Едва ли някой би могъл да каже колко време продължава тази защита. Може би затихването на защитата няма да бъде с един и същи темп при различните хора.
Виждаме, че в някои страни, като Израел и Великобритания, много сериозно се предприемат стъпки към поставяне на трета доза ваксина. Това е най-вече при по-възрастни хора с различни съпътстващи заболявания.“
Трета доза
„Това не е нещо ново в профилактиката, само че повечето ваксини се поставят в детска възраст. Понякога една ваксина е абсолютно достатъчна, за да осигури продължителен имунитет. В други случаи след определени периоди от време, които са различни в различните болестни причинители, може да се наложи следваща доза.
Това зависи от конкретния причинител и имунитета, който той изгражда. Но така или иначе при първата ни среща – било то със самия болестотворен агент, срещу който искаме да изградим защита, или пък предоставянето на първата ваксина – изграждаме имунитет.
Изграждаме и клетъчен имунен отговор.
По-важното обаче е друго, че след тази първа наша среща с ваксината или патогена изграждаме и т.нар. „клетки на паметта“ – имунологична памет. От тук нататък вече колко дълго нашата имунна система ще помни, дали ще се налага да опресняваме нейната памет, е въпрос, на който към момента нямаме конкретен отговор.
На практика това е смисълът на третата доза и на поставяне на ваксини при хора, които вече са преболедували.
Т.нар. „постковид синдром“, за който лекарите още миналата година предупредиха, беше наистина една неприятна изненада.
Определението за него е това, че се наблюдава поне един симптом, който продължава със седмици след приключване на острата инфекция.
Най-честите описани симптоми са – умора, задух, но и косопад, който продължава около три месеца и може да причини доста сериозен емоционален стрес.
Също така безпокойство и продължителни симптоми от страна на сърдечно-съдовата и дихателната система. В някои случаи може да има и по-неочаквани прояви от страна на кожата.“
Източник: БНР