Намалялата профилактика, както и диспансерно наблюдение на пациентите през 2020 г., преминала под знака на COVID, може да се окаже причина за влошаване на състоянието им и съответно да създаде нужда от по-голям прием в болниците, което от своя страна създава предпоставка за повече разходи за лечебните заведения. Този извод се налага от претия днес от Министерския съвет Годишен отчет за дейността на НЗОК за изминалата година.
Според отчета „намалението на извършените дейности в извънболничната помощ, включително по профилактика и диспансерно наблюдение, е предпоставка за бъдещо увеличение на броя на хоспитализациите, което съответно би увеличило разхода в бюджета на НЗОК за болнична помощ“.
Припомняме, тази година Касата ще разполага с приблизително 5,3 млрд. лв, като 2,6 млрд. лв. са средствата за болнична помощ. Редица специалисти вече алармираха, че се наблюдава ръст от пациенти, които в месеците на епидемия са отлагали различни прегледи. Ако прогнозата, посочена в доклада, се потвърди, това би наложило актуализация на бюджета на фонда, особено в частта за болнична помощ. За целта обаче е нужно да има съставен и работещ парламент.
В документа се отчита спад по всички направления на здравните грижи в резултат на настъпилата епидемична обстановка в страната през 2020 г., спрямо същия отчетен период през 2019 г. – областта на извънболничната първична, извънболничната специализирана и болничната помощ, в това число и диспансерната помощ.
От касата посочват още, че „структурните звена на НЗОК и РЗОК са изпълнили функционалните си задължения в съответствие с приложимото европейско и национално законодателство, съобразно мисията и целите на фонда и необходимостта от постигане на рационално използване на обществените средства“. През месеците на пандемия НЗОК е успяла да осигури нормално функциониране на системата, за да могат задължително здравноосигурените лица да получат адекватна медицинска грижа, а медицинския персонал – спокойствие за изпълнение на ангажиментите си в извънредна ситуация, твърдят от институцията.