Осемгодишният Павлин е по-голямото дете в семейство от Плевен:
„То е нашето слънчице. При него последиците са от процеса на раждането – тогава имаше мозъчен кръвоизлив, заради задушаване…Правим рехабилитация отдавна. На шест месечна възраст има епикриза – епилепсия и детска церебрална парализа.“
Когато тръгва в Центъра за специална образователна подкрепа „Петко Рачев Славейков“, Десислава признава, че като майка се е страхувала:
„Там не съм при него и имах доста предубеждения. Но сега съм очарована и благодарна на всички, в училището всички му помагат, приемат го, успокояват го, когато се налага – толерантни са.“
В Центъра за първи път ползват и специалната технология за контрол с поглед, сега имат и вкъщи:
„Животът ни се промени, откакто ползва специалния комуникатор – това е специален софтуер и така успявам всичко да разбера, каквото иска да ни каже чрез тези символи. А не всички хора са информирани за тази технология. Затова тези технолгии трябва да се включат в списъка за подпомагане на Минстерството на труда и социалната политика, за да имат достъп повече хора, тъй като не всеки може да си го позволи.
Продължаваме напред с много любов“, казва още Десислава, която в навечерието на празниците пожелава на всички:
„Пожелавам на всички здраве, само здраве. Все още у нас има стигма към хората с увреждания…а тези деца всичко разбират. Всяко едно дете те научава да обичаш„.
Този репортаж е част от кампанията на УНИЦЕФ за подкрепа на невербалните деца, които не говорят и имат затруднения в общуването. Българското Национално радио е медиен партньор на кампанията.
Източник: БНР