До края на годината и началото на следващата ще започне първото тестово стартиране на системата за електронни рецепти. Това съобщи пред БНР Антон Вълев, председател на Националната аптечна камара. Най-вероятно ще има преходен период, в който ще могат да се купуват лекарства и с хартиени рецепти, уточни той.
Все още нищо не е инсталирано в софтуерите на аптеките. Готова е само нормативната уредба.
Единствената разлика при електронните рецепти ще бъде мястото им на съхранение – във виртуално устройство. Въпрос на настройка на системата е дали лекарят ще може да коригира вече издадена рецепта и дали няма да е по-правилно да издаде нова, коментира Вълев по повод съмненията на лични лекари, че няма да имат достъп до вече издадена рецепта.
Как ще работи системата? Лекарят изписва рецепта, която се качва във виртуалното досие на пациента. След това пациентът или негов близък правят идентификация, с която фармацевтът влиза в досието на пациента.
Фармацевтът на гишето да може да вижда всички останали терапии, давани досега на пациента, за да може да съобрази дали новото изписано лекарство е адекватно – за това фармацевтите настояват отдавна, посочи Антон Вълев. Лекарят избира терапията, но навсякъде по света вторият човек, който одобрява терапията, е магистър-фармацевтът, подчерта той.
„Ако лекарят е изписал повече лекарства и фармацевтът намали някои, в електронната система лекарят ще може да го види. В текущия момент, ако фармацевтът намали лекарство по хартиената рецепта, лекарят нищо не вижда.“
По думите му електронизацията в един момент ще покаже кой какво изписва и дали има залитане към продуктите на определена фирма, отбеляза още Антон Вълев.
Това, че може потенциално да се получи срив, не означава, че трябва да се плашим от тази система, категоричен е Антон Вълев.
Личната здравна информация е с много висок коефициент на чувствителност. От такава информация се интересуват застрахователи и работодатели например, което е встрани от нормалната етика, допълни още председателят на Националната аптечна камара. „Така че сигурността тук е голям казус.“
Антон Вълев даде пример с гръцкия модел, при който независимо с какво търговско име лекарят е изписал лекарството в електронната система, автоматично рецептата се генерира с международно непатентно наименование и вече избор на търговски имена от страна на лекаря няма, освен ако той не влезе в специфична процедура да се мотивира защо предписва конкретно търговско име на лекарство. Посочването на корнкретно търгомско име в ЕС се счита за корупционна практика.
Фармацевтите предлагат системата автоматично да подава лекарството в международно непатентно наименование, за да има възможност включително да се предложи по-евтин вариант на пациента.
Има голямо наваксване на изчезналите преди време медикаменти от аптеките, допълни Вълев. Към текущия момент антибиотиците са възстановени като количества, с антикоагулантите продължава да има проблем. Изчезват обаче други лекарства. Не е престанала и практиката лични лекари да изписват по няколко опаковки антибиотик. Антон Вълев даде пример с бели рецепти, на които на един пациент се изписват по 15 неща.
Източник: БНР