В училищата има свръхсензитивност към мерките и коронавируса
Друго проучваане сочи, че се регистрира позитивно повлияване на тревожността у децата в периода на карантина с предлагане на онлайн занимания, насочени към изкуство, хумор, забавления, за да се създава конструктивна нагласа към ограниченията“, поясни психологът.
Най-трайни последици пандемията ще остави у децата от 0 до 4-5 години и у тези между 12 и 18 години. Това акцентира Светла Стайкова и поясни:
„Децата са най-уязвимата група от населението. Има няколко фактора от ключово значение в развитието им – едно от тях е възрастта на детето. Две са критичните възрасти – това е ранното детство от 0 до 5 години – когато вредните ефекти могат да повлияят върху психичното и физическото му здраве. А знаем как кризата и пандемията се отрази на някои от семействата.
Другата критична възраст е 12-18 години, когато децата искат да станат самостоятелни и да имат по-силни връзки със другите. А карантината точно това им отне.“
Психологът обърна внимание, че другите два фактора от значение за последиците от пандемията са –зависимостта на детето от родителите си и силната връзка, която детето има с близките си. Ако тази връзка е силна, то няма да бъде затруднено.
„Продуктивният подход за поднасяне на информацията за мерките в тази епидемия е да се казва истината, но по разбираем и достъпен начин. И рисковете да се представят не като негативни последици, а като позитивен подход, който ще ти помага и ще пази и теб, и останалите.
Но информацията, която се подава към децата за всичко това, трябва да бъде уеднаквена от институциите у нас, да няма разминаване при нея. Иначе това ще ги обърка и те няма да знаят какво да предприемат“ – съветва специалистът.
На въпрос как да се подходи сега, когато ученици попадат в ситуация, в която съученик може да се почувства зле в клас, психологът посочва, че действително се наблюдава една свръх сензитивност към това:
„И на детето се гледа като на потенциална заплаха – отделяме го, вместо да му отделим внимание и грижа. Гледаме на него като на враг.
А може точно сега да извлечем позитивите от ситуацията – и да обясним на децата, че трябва да се държат с емпатия към другия, че това, което се случва не зависи от него…Ако им покажем как да се държат в такъв момент с конструктивни модели – няма да има такава стигма. Но стигмите идват от възрастните.“
Психологът посочи, че при деца с астма, с проблеми свързани със сензорни нарушения или деца със специални образователни последици, Центърът за превенция и контрол на заболяванията в САЩ препоръчва адаптиране на изискванията към противоепидемичните мерки, особено носенето на маски.
„Има деца със слухови проблеми, деца от чуждоезикова среда и учител с маска няма да може да им предаде материала“.
Светла Стайкова е и главен асистент в Катедра по психиатрия и медицинска психология , Медицински Факултет, МУ- София.
Източник: БНР