През 2017 г. бях приет по спешност в болница. След мозъчна операция ми откриха тумор – астроцитом, III степен. След проведени лъчетерапия и химиотерапия, около година по-късно се появи рецидив и последва нова операция. После още една и сега отново има рецидив, който трябва да се отстрани. Тъй като приложеното следоперативно лечение не даде никакви резултати, лекари ме посъветваха да се консултирам с клиники извън пределите на България. Какво е необходимо да направя, за да мога да се лекувам в чужбина?
Божидар Стефанов, гр. София
Лечението на български граждани в страни от ЕС се осъществява по два основни способа, в зависимост от начина на заплащане на медицинските услуги.
I. Съгласно Регламент (ЕО) 883/2004 за координация на системите за социална сигурност в Обединена Европа, здравноосигурените от една държава-членка на ЕС могат да кандидатстват за разрешение за планова болнична медицинска помощ в друга държава от ЕС (с европейски формуляр S2, който се издава от компетентната здравноосигурителна институция), ако са изпълнени следните условия:
• Медицинската помощ, за чието разрешение за провеждане в чужбина се кандидатства, трябва да е включена в пакета медицински дейности, финансирани от публичната система на здравеопазване в компетентната държава (България), както и в пакета от дейности, финансиран от публичната система в държавата на планираното лечение. Чуждото лечебно заведение следва да предоставя необходимото ви лечение по договор с местен здравен фонд;
• Човекът не може да получи лечението в рамките на обичайно необходимото време за получаването му в Република България, като се има предвид текущото здравословно състояние и вероятното развитие на болестта.
Преценката за горното се извършва от експертни съвети по профила на заболяването, определени със заповед на министъра на здравеопазването, които дават писмени становища относно основателността на предявените искания – в съответствие с тяхната експертна медицинска преценка за състоянието на всеки пациент и възможността/невъзможността за провеждане на лечението в разумен медицински срок, в България.
Необходимите документи за кандидатстване
за издаване на разрешение за провеждане на планово лечение в чужбина за сметка на НЗОК, са:
1. Писмено заявление по образец от заинтересования или от негов родител/настойник/попечител/човек, осъществяващ заместваща грижа по отношение на пациента/пълномощник, съдържащо: пълното име и адрес; ЕГН/ЕНЧ на заявителя, естеството на искането; телефон и адрес на електронна поща за връзка; дата и подпис; когато молбата се подава от пълномощник, към нея се прилага и копие на пълномощното;
2. Заверено с гриф “Вярно с оригинала“ копие от документ за самоличност на пациента (лична карта/паспорт) – по преценка на заявителя/негов представител, с цел да послужи единствено за сверяване на данните;
3. Актуална медицинска документация, удостоверяваща заболяването и поставената диагноза (медицинска епикриза, амбулаторен лист, консултации при специалисти и други медицински документи, относими към заболяването), проведено до момента на подаване на молбата лечение и терапия (в случай, че има); заключения (препоръки) от медицински специалисти, обосноваващи необходимостта от лечението, за което се иска издаване на разрешение;
4. Писмен документ/кореспонденция с подходящо лечебно заведение в друга държава – членка на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство или Конфедерация Швейцария, за което се кандидатства, съдържащ следната информация:
• вид на медицинските дейности, за които се иска разрешение, с предложен конкретен план за предстоящо планово лечение в лечебното заведение и посочен период на лечението (начална и крайна дата на същото);
• потвърждение, че лечението на съответното заболяване е част от обществената система на здравеопазване в съответната държава членка и ще бъде предоставено срещу издаден формуляр за планова медицинска помощ извън държавата членка по пребиваване (формуляр S2);
• предварителна финансова оферта от чуждото лечебно заведение за ориентировъчната стойност на предстоящото планово лечение срещу формуляр S2, която се покрива от местната здравноосигурителна институция;
5. Декларация по образец на НЗОК относно обстоятелството, че заинтересованият не се осигурява в друга държава от ЕС/ЕИП/Швейцария.
Всички документи, свързани с искането,
следва да бъдат на български език
В случай, че са представени документи на чужд език, същите следва да бъдат придружени с официален превод на български език.
Издадените формуляри S2 покриват само стойността на лечебните дейности, които са покрити от задължителното здравно осигуряване и за местните осигурени хора. За сметка на пациента остават потребителските такси, хонорарите на някои лекари, допълнителните изследвания, нощувките в хотел или болничен хостел/общежитие, транспортните разходи, средствата за придружител, както и цената на всички допълнителни процедури, които не се покриват от задължителното здравно осигуряване в другата държава, и които се заплащат лично от местните пациенти (или се покриват от тяхно допълнително/доброволно здравно осигуряване).
II. По реда на Наредба №2 от 27 март 2019 г. за медицинските и други услуги по чл.82, ал.1а и 3 от Закона за здравето и за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане.
Съгласно чл.4, т.2 от Наредбата хората над 18-годишна възраст имат право на лечение в чужбина, извън процедурите по трансплантация, което не е включено в обхвата на задължителното здравно осигуряване, чрез необходим за конкретния пациент метод, който не е приложим в Република България, когато същият се прилага в чужбина и е с доказана ефективност на лечението в световната медицинска практика.
За кандидатстване за финансово и организационно подпомагане за лечение по този ред е необходимо да се подаде заявление по образец, съгласно чл.10 от Наредбата, заедно с необходимите приложения и декларации.
Към заявлението задължително се прилагат:
• Медицинска документация, издадена не повече от 6 месеца преди подаване на заявлението, удостоверяваща заболяването, състоянието и поставената диагноза на пациента, проведеното до момента на подаване на заявлението лечение, препоръки на медицинските специалисти относно състоянието и необходимите действия, в това число необходимостта от осъществяване на услугите, за които се иска заплащане (епикризи, изследвания, заключения, становища, мнения, препоръки и/или др.).
• Официален документ (оферта) от лечебното заведение в чужбина, отговарящ на изискването на чл.10, ал.1, т.3 от Наредба №2 от 27 март 2019 г., потвърждаващ, че лечението, за което се иска заплащане, ще бъде проведено в това лечебно заведение, периода на предстоящото лечение, цената, която следва да бъде заплатена и отделните й компоненти, начина на заплащане, очакваните резултати, човек от лечебното заведение и друга информация за контакт, съгласие на лечебното заведение за сътрудничество с НЗОК във връзка с предстоящите медицински процедури по отношение на конкретния пациент;
• Подписан от заявителя проект на договор за финансово и организационно подпомагане по чл.21, ал.6 от Наредбата.
Всички документи се представят на български език, в оригинал или копие. В случай, че се представят документи на чужд език, същите следва да бъдат придружени с точен превод на български език, извършен от лицензиран преводач, сключил договор с Министерството на външните работи. В случай на заявено лечение в болница в чужбина, документите се представят и на съответния чужд език. При подаване на документите и изисканите писмени становища/препоръки от лекарите специалисти, е възможно те да ви насочат към съответни чужди клиники, по тяхна преценка, където би могло да се проведе лечението.
Процедурата по т.I, т.е. при подадено заявление за издаване на разрешение (формуляр S2) за планирано лечение извън държавата по осигуряване/пребиваване, заплащано от НЗОК, би отнела около 1 месец, включително и времето, през което следва да набавите цялата документация, изброена по т.4 по-горе.
Милена ВАСИЛЕВА
Източник: zdrave.to