Преди 50 години сме въвели информационни технологии в здравеопазването
Създаден е прототип на национална система за архивиране на образите при комуникация между болниците, лекуващи Covid-19. Системата е в тестови период. Това каза в интервю за „Хоризонт“ проф. Димитър Чаръкчиев от Медицински университет в София, главен координатор на Националната научна програма „Електронно здравеопазване“.
„Нашите болници партньори имат възможност да поставят тези свои рентгенови образни изследвания, след което други болници от България и чужбина могат да ги консултират с цел провеждане на лечението и обучение на персонала. В момента е практически в тестов период. Ние ще я предоставим на цялата българска лекарска общност за тестово ползване от здравната система“, обясни проф. Чаръкчиев.
Работи се и по медицински диктофон без аналог в световната практика, който да се използва от медицинските лица, облечени в предпазни облекла до болния пациент в интензивния сектор. Прави се набор от 20 милиона думи, който апаратурата да идентифицира, уточни той. „За да разпознава диктовката при болни, да разпознава текста, автоматично да го записва в компютъра, когато вие сте в костюма и сте до болния в интензивното отделение. За първи път в световната практика е направена такава система“, подчерта проф. Димитър Чаръкчиев в предаването „Хоризонт до обед“.
Електронното здравеопазване предполага събиране и обработка на големи обеми клинична информация. По-късно те биха могли да се свържат със системи за изкуствен интелект. В тази насока България работи, като създава своята стратегия и учените участват активно в частта за създаването на изкуствен интелект в медицината и здравеопазването, стана ясно от думите на Чаръкчиев. Много страни в Европа вече имат такива стратегии, допълни той.
Страната ни има история в информационните технологии в здравеопазването още отпреди 50 години. Тогава е започнало прилагането на автоматизирана система за управление на профилактичните имунизации, която е обхващала децата от 0 до 7 години. По това време са били изградени и автоматизирани системи за заразните болести. Данните са се събирали на хартия или са се съобщавали по телефона, но са били обобщавани в електронно-изчислителни машини, разказа още проф. Чаръкчиев.
„В момента системите в България не обменят данни помежду си“, изтъкна той. Преди няколко години, през 2016 г., с наредба на здравния министър са били разписани основните европейски стандарти, които лечебните заведения трябва да спазват при обмена на медицински данни – сред тях са тези за електронен обмен на здравни записи и архитектурата на здравното досие, поясни Димитър Чаръкчиев.
България е единствената страна в Европа, в която ежедневно по електронен път се отчитат болничните заведения. При това отчитане обаче не се спазват общоприети стандарти, каза още Чаръкчиев.
Източник: БНР