– Д-р Тотев, как се справят общинските болници в тази напрегната обстановка?
– Положението не е по-различно от предишните два месец. Всички болници споделяме една съдба, защото хората сякаш си избраха вариант да отсрочват търсенето на медицинска помощ заради големия страх да не се заразят с коронавирус. Пред този страх сякаш предпочитат да боледуват от всичко друго, но не и от КОВИД-19. Пациенти няма и съответно приходите са по-ниски. Разчитаме на едни 85% от бюджета си, за които не е много ясно на каква база се определят. В общи линии работим, но не на оборотите, на които сме свикнали.
– Може ли да кажете с колко процента е намаляла дейността?
– Трудно ми е да кажа, защото не сме го калкулирали. Голямо намаление има, особено миналия месец. Надявам се с отпадането на извънредното положение да отпадне и онзи страх, който спира хората да търсят помощ.
– За какво по-конкретно закъснение в търсенето на медицинска помощ говорите, за кои заболявания?
– Нямам претенции, че съм специалист по вътрешни болести, защото най-често българите, както и европейците боледуват и умират от сърдечно-съдови и мозъчно-съдови заболявания. Когато стават инцинденти, това се случва мълненосно и не се подбират млади или стари. Но, когато един възрастен човек задълбочи патологията, която има, не вземе лекарство на време, не коригира терапията при сърдечно заболяване, той изпада най-често в декомпенсация, което би могло да му коства и живота. Същото важи и за неврологичните заболявания, ако не обърнеш внимание, че кръвното варира, не се повлиява и не ходиш пред кабинета на личния си лекар, под предлог, че се пазиш от контакти, идва един момент, в който рискът от инсулт се увеличава и нещата стават съвсем сериозни. Като цяло българинът обича да посещава личния лекар за смяна на терапия или за преглед. И тогава могат да се открият дребни на пръв поглед проблеми, които обаче могат да са камъчетата, които обръщат каруцата. По отношение на онкологичната патология – тези три месеца са важни, защото човек може да отлага посещение за заболяване, което има от преди месеци и през този период състоянието да се е обострило и вече болестта да е набрала скорост. А първоначално могат да се предприемат радикални действия, да се отстрани даден орган, да се прекрати процеса. Но казвайки всичко това, искам да уточня, че извънредното положение не е причина за всички проблеми, но това са наблюденията ми в контекста на това, което се случва.
– От близо месец обаче в болниците се позволи плановият прием, паднаха и някои други ограничения. Има ли все пак увеличение на потока от пациенти?
– При всички случаи има лек прогрес. Но тепърва ще видим как напрежението ще повлияе на поведенческите модели на пациентите, а и на хората като цяло. Изолацията ще даде последващо отражение. Но като цяло хората започнаха по-често да идват и то не само за спешни състояния, а и за неотложни, които обаче са на път да станат спешни. Надявам се до края на май патологията да се официализира. Защото в момента тя е прикрита и не от някой друг, а от самите хора, защото не са имали кураж да търсят медицинска помощ.
– Коронавирусът обаче не е изчезнал, какъв е балансът между това да се предпазваме от тази опасна болест и същевременно да не неглижираме другите проблеми?
– Крайностите на черно и бяло никога не са били полезни. Животът често е в сивата гама. Балансът е в добрата лична хигиена, отбягване на тесни контакти с хора, които са извън семейния кръг. Но, няма как да не живеем с този вирус, защото той няма да изчезне следващия или по-следващия месец. Вероятно ще се завърне есента с още по-голяма острота. С отпадането на голяма част от забраните, хората ще осъществят контакт с тези, които са прекарали вируса, както и тези със скрита заболеваемост, при които няма клинична изява. Според мен това ще доведе до нарастване на откритите случаи, но този страх не трябва да ни кара да си заровим главите в пясъка като щрауси. И да го направим, ние пак ще боледуваме, ще създаваме една изкуствено стерилна среда. Имам и опасението, че с постоянното дезинфекциране, обливайки всеки ден познатите бактерии, които са били чувствителни към най-използваните дезинфектанти, от тях могат да мутират щамове, които да станат нечувствителни. Разбира се, аз не съм епидемиолог и инфекционист, но се опасявам, че ще дойде време, когато и баналните стафилококи могат да станат опасни.
– Има ли заразени медици във вашата болница и изобщо в региона?
– В нашия регион не съм чул общинска болница да се наложи да прекрати дейността си. Ние разполагаме с критичния минимум медици. И ако един влезе в контакт със заразена сестра или санитар, то трябва да затворим цялото отделение, защото вторият или втортият и третия друг колега няма как да направят графика за следващите дни, а няма и къде да ги изолираме. Това беше причината да настояваме да не се вменява на всяка една болница да лекува пациенти с КОВИД-19, защото заради един болен ще затвори цяло отделение, което би могло да поеме 10 други пациенти, които са не по-малко важни от тези, които са носители на коронавирус.
– Имате ли достатъчно защитни средства?
– Успяхме да осигурим чрез лични средства и дарения. БЛС ни помогнаха със символични бройки еднократки маски, ръкавици и стерилни престилки. Всичко останало е благодарение на щедростта на местните земеделски кооперации. Има и един американски дарителски фонд, от който откликнаха много бързо. Кандидатствахме и бяхме одобрени. Моят най-ценен капитал е персоналът, първо, защото са възрастни, второ, защото вече работя с тях от около 30 години и не мога да си позволя нито един от тях да бъде инфектиран и да го загубя като работник, защото всеки един от тях е важен и определя съдбата на цяло отделение. Един медик, сестра или санитар да е заразен, трябва да карантинираме цялото отделение. Затова сме акцентирали върху личните предпазни средства и колкото и да нямахме в началото, сега можем да бъдем спокойни в рамките на 10-15 дни напред по отношение на дезинфектанти, маски и т.н. За мен лични маските от плат, които се перат са по-добрият вариант от еднократните, които трябва да се сменят през час и нещо. Когато купих 8000 такива маски, те свършиха за 8 дни. И сега вече цената не е 1.78 лв. за кутия с 50 бр.,а около 1.50 за бройка. Няма как да издържим на такива цени с ресурса, който разполагаме. В тази връзка, това, което ни изненада,е че МЗ ни приведе на 85% субсидията, която ни превеждаше преди. За заработките от НЗОК, които са на 85% на база предишния бюджет, го разбирам, но за средствата от МЗ-не знам защо така се получи, имайки предвид, че смисълът на тази субсидия е именно да е от полза, когато е най-трудно.
– За коя субсидия точно говорите?
– Става дума за субсидиите за общинските болници, за които миналата година се отпуснаха около 30 млн. лв. след среща с премиера Бойко Борисов. Пари, които имаха за цел да компенсират недофинансирането на лечебните заведения. Тази година общата сума е малко по-голяма и всеки месец болницата трябва да получава съответната субсидия. Но, за този месец тя не е в пълен размер, а на 85%, което силно ни изуми.
– Какво е общото финансово състояние на МБАЛ-Чирпан, очаквате ли увеличение на дълговете?
– Засега все още компенсираме. Набрали сме една инерция от миналата година. Тя беше трудна, но горе-долу успяхме да се поразплатим, разбира се благодарение на тази помощ, която дойде от държавата. Сега обаче започнахме да акумулираме нови дългове, защото не можем да заработим достатъчно. Цените на пътеките, по които ние извършваме дейност, са увеличени символично. В общи линии, ако тръгнем да анализираме това….бих казал, че въпреки всичко имам оптимизъм, но той не се базира на някакви логически аргументи, а просто, защото не трябва да губим поне това.
Източник: clinica.bg