Постоянното внушаване на страх е нож с две остриета

доц. Любомир Киров
Пандемията от КОВИД-19 промени изцяло живота ни. Мерките, въведени с извънредното положение, ограничиха нормалното движение на хората и прекъснаха редовното посещение на пациентите при доктор. Справяме ли се със ситуацията с коронавируса, крие ли риск изолацията от изостряне на хроничните заболявания и как работят под заплахата от КОВИД-19 семейните лекари, попитахме доц. Любомир Киров. Той е председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България.

– Доц. Киров, как се справяме в борбата с коронавируса? Има ли опасност да изпуснем ситуацията?

 

– Това, което трябва да се обясни и разбере е, че заболелите и преболедувалите ще се увеличават и това е един естествен процес. Това, което трябва да се прави, е чрез разумни и добре обмислени действия, които да са едновременно защитаващи, но и щадящи, да се ограничат нежеланите ефекти от болестта. А нежеланият ефект е един – смърт в резултат на заболяването. Доброто в лошото е, че знаем коя е най-застрашената група хора – възрастните над 60 г. и допълнително утежняващ фактор е наличието на определени съпътстващи заболявания. Към тях трябва да са насочени най-строгите, но разумни мерки. Мерките към останалата част от обществото трябва да са различни. Трябва да се осъзнае, че времето, в което можем да сме потопени под водата и без въздух не е неограничено и ще трябва да се покажем на повърхността и да поемем пак въздух. Изпадането в едната или другата крайност – прекалена рестрикция или фриволност, може да доведе до „изпускане на ситуацията“.

– Не прекаляваме ли с информацията, хората вече като че ли се преситиха и има риск да се получи обратния ефект?

– Да, прекалява се, защото информацията е хаотична, частична, без общ поглед или анализ. Друга част пък е целенасочено подбрана по начин, който се харесва на представящите я. Постоянното внушаване и създаване на паника и страх е нож с две остриета. Думи като „загинали“, „жертви на“ и други, плюс драматизъм вповече, не са удачни. Разумно и откровено е рецептата. Например, говори се за смъртност. Абсолютно неправилно. Това, което се съобщава ежедневно за починалите е „леталност“ или „леталитет“, което означава броят починали от болестта разделен на броя на болните от съответната болест. Но и тук съобщаваните цифри са условни, защото не е ясен и няма как да е общият брой на заболелите. Има безсимптомни форми на протичане, както и такива, които ще са с много леко протичане и няма да бъдат отразени от самите пациенти като оплакване към лекар (а дори да го направят не подлежат на доказване по приетия алгоритъм) и не влизат в статистиката, но техният брой може да достигне, според публикации в нашата литература, до 86%. Ако се вземе предвид това, у нас вероятно в момента има или са преболедували – доказани плюс недоказани, около 8 000 човека. Всеки може да изчисли леталитета в единия и другия случай. Смъртността е броят на починалите поради определено заболяване, разделено на цялото население. Може да се определи на 10 000 човека или друга цифра за целите на статистиката. В заключение, трябва да има обективна информация, както и коментари без елементи на каквото и да било внушение. Истината е, че има проблем, който няма да приключи за месец или два, но ще бъде решен.

– Как оценявате изискването за маски и по улиците, има ли смисъл от тях?

– Моето лично мнение остава непроменено. За мен са излишни, но трябва да се спазва необходимата дистанция. Няма логична обосновка за тази мярка. Това е един вид презастраховане. Трябва да се носят на закрити обществени места, когато посещаваш, ако успееш, възрастни хора. Но, заповедта към момента е друга и всеки би трябвало да я спазва.

– Можете ли да си обясните това ожесточение срещу Църквата, когато пазарите бяха препълнени с хора?

– Затварянето на пазарите доведе до стълпотворения в магазините за такива стоки от различен калибър, т.е. преместване на струпването на хора от едно на друго място. Мисля, че с Църквата бе постигнато съгласие и компромисен вариант.
– По-добри или по-лоши ни прави тази пандемия?

– Това тепърва ще се установи. Странно е обаче, как сега ни се обяснява, колко е чудесно да не се срещаме очи в очи с други хора, за да общуваме, как можем да си „чукнем дистанционно великденските яйца“ и други подобни. Допреди епидемията имаше други опасения, как всичко това ни лишава от някои човешки изключително важни черти. За това казвам, че добро или лошо, то трябва да се казва без патос и мелодраматизъм. Да, има проблем, който налага да се отдалечим един от друг, въпреки че това въобще не е хубаво и много неприятно, но ще трябва да го понесем. Това е истината.

– Решиха ли се проблемите при общопрактикуващите лекари, които категорично са на първа линия, а като че ли бяха забравени при осигуряването на защитни средства?

– Според дефиницията на НОЩ (може да се чуе в един от брифингите), първа линия са само тези, които работят с болните от COVID-19. Ние очевидно не попадаме в тях, тъй като при нас болните идват преди да са доказано болни. Мисля, че не е по-малко рисково да работиш в неизвестност (нашият случай), отколкото да знаеш с кого се срещаш. Всъщност и помощта на държавата спрямо нашата обезпеченост с лични предпазни средства, изразяваща се в 8 000 еднократни маски, е достатъчно красноречива илюстрация за отношението към ОПЛ и линията, на която сме поставени. Факт е, че преобладаващият брой заболели медицински специалисти са извън местата, дефинирани като първа линия.

– Има ли риск от неглижиране на останалите болести на пациентите покрай КОВИД-19?

– Не бих го нарекъл неглижиране, а временно прекратяване на дейностите или значително ограничаване. Но ако продължи по-дълго време това положение би могло ще се стигне до неприятни резултати. Това е доста обширна тема.

– А има ли опасност за здравната ни система? Къде може да се пропука?

– Към момента, ако говорим за COVID, се ползва малка част от капацитета на системата. Проблемът е по-скоро в мерките за безопасност спрямо медицинските специалисти, отколкото леглова или апаратурна обезпеченост. Това обсъдихме преди малко.

– Смятате ли, че решението касата да плаща 85% от очакваните приходи е справедливо?

– Това е временно решение, някакъв вид компенсация, която към момента приемаме. Разбира се, с надежда за скорошна промяна в ситуацията.

– Получихте ли си вече парите за март и има ли някакви проблеми с плащанията?

– Плащанията за предходния месец обикновено се извършват към края на текущия. Ще ги получим. В това не се съмнявам.

– Ще поискате ли допълнително възнаграждение от 1000 лв. и за ОПЛ?

– При нас заплащането е по друг начин, както казах преди малко.

– Как мислите, ще делим ли занапред времето на преди и след Ковиди-19?

– Ние хората имаме свойството доста бързо да забравяме и да преиначаваме фактите, така както ни харесва, особено когато е минало доста време. Но мисля, че e възможно COVID-19 да се превърне в „другарче“ на сезонния грип и да ни навестяват ежегодно с променлива сила. Но до тогава вярвам, че ще бъде създадена и годна за масова употреба ваксина, както и вероятно ще се открият медикаменти, които да противодействат на инфекцията в определена степен.

– А ще се променим ли към по-добро или изпитанието е било напразно?

– Мисля си, че повечето от лошите, ще си останат лоши, а добрите подложени на изпитанието ще станат по-добри, защото последните могат да го оценят. Но светът е такъв, какъвто е. Има и зло, има и добро. Ако няма нощ, как ще оценим колко е хубав слънчевият ден?

– Какво ще пожелаете на колегите си след Великден – този духовен празник, който би трябвало да ни извисява?

– Живот в здраве!

Източник: zdrave.to

Leave a Reply