Ендоскопска хирургия „прибира” изпъкналите очи, характерни за заболяването
Неотдавна от Клиниката по неврохирургия на Университетска болница “Св. Иван Рилски” съобщиха за успешното прилагане на безкръвна операция при пациенти с Базедова болест, които изпитват дискомфорт, болка, дори невъзможност да спят със затворени очи заради увеличената очна ябълка вследствие на заболяването.
За Базедовата болест, лечението й, ефективността на ендоскопския метод и случаите, при които той се прилага, разговаряме с неврохирурга д-р Асен Хаджиянев.
Той е началник на сектор в Клиниката по неврохирургия на УМБАЛ “Св. Иван Рилски”, преподавател в Медицински университет – София. Научните му интереси са в областта на ендоскопската и микроскопска хирургия на хипофизните аденоми, тумори на нервната система и дегенеративни заболявания. Притежава над 80 научни труда в областта на неврохирургията.
Ръководи Национален референтен център по ендоскопско лечение на хипофизни аденоми.
– Какво заболяване е Базедовата болест, д-р Хаджиянев?
– Базедовата болест (хипертиреоидизъм) е автоимунно заболяване на щитовидната жлеза, при което настъпват различни промени, свързани с разрастване на тъканта на жлезата и прекомерното производство на хормоните Т3 и Т4, които тя отделя.
Този процес се регулира от ТSH, хормон, отделящ се от хипофизата. Регулацията на процеса е на принципа на обратната връзка, т.е. ниските нива на Т3 и Т4 водят до усилена секреция на ТSH и обратно. Това е сложен процес, който може да бъде нарушен на различни нива и да доведе до нежелани промени, отразявайки се на метаболитните функции на организма, които могат да засегнат други органи и системи.
– Какви са симптомите на болестта?
– Симптомите са различни. Болестта може да протече латентно с проява само на един симптом, който обикновено е атипичен, или с цял комплекс от клинични прояви. Сред най-често срещаните симптоми са видимо уголемена щитовидна жлеза, изпъкване на очните ябълки – т. нар. екзофталм, често изпотяване, загуба на тегло, тахикардия – ускорена сърдечна дейност, мускулна слабост и постоянна отпадналост, високо кръвно налягане. Човек може да се чувства напрегнат, неспокоен, да има проблеми със съня.
– Твърди се, че тежките емоционални травми са причина за отключването на Базедовата болест. Така ли е наистина?
– На този въпрос не мога да отговя нито с “Да”, нито с “Не”. Етиологичните причини за появата на заболяването не са напълно изяснени, но по всяка вероятност те са свързани с промяна в генетиката на клетките и отделянето на антитела, които водят до този проблем с жлезата. Напоследък се обръща голямо внимание и на наследствения фактор.
Проучвания показват, че близките на болни с Базедова болест също могат да развият това заболяване и да имат усилена функция на щитовидната жлеза. Това дава да се предполага, че по наследство се предава директно не самото заболяване, а предразположението към него.
Д-р Асен Хаджиянев
Освен това интересен факт е, че Базедовата болест “обича” жените. Дамите страдат от Базедова болест 7 пъти по-често от мъжете, като възрастовата граница е от 20 до 50 години. За щастие, от заболяването страдат по-рядко деца.
Когато бях ученик, ежегодно в училище идваха екипи от лекари, които ни изследваха за промени в размера
на жлезата и определяха степента на нейното уголемяване. Това беше добра практика за скрининг и превенция на заболяването. Сега тази функция е прехвърлена върху педиатрите и личните лекари.
– Доколко менопаузата оказва влияние за появата на заболяването?
– Няма чак толкова голямо влияние.
– И стигаме до основния въпрос: Има ли лечение Базедовата болест?
– Лечението при това заболяване цели нормализиране на щитовидните хормони, а впоследствие антитела, както и превенция на усложненията. Медикаментозно се прилагат т. нар. тиреостатици – група лекарства, които потискат производството на хормони в щитовидната жлеза, използват се и кортикостероиди.
Обичайно се започва с по-висока доза, която постепенно се намалява. Важно е определянето на дозата да става след провеждане на хормонални изследвания и под стриктен контрол на ендокринолога. При наличие на противопоказания или непоносимост към тиреостатици се прилага и оперативно отстраняване на жлезата.
– Д-р Хаджиянев, прославихте се с прилагането на нов ендоскопски метод за лечение на Базедова болест, който се прави единствено в Клиниката по неврохирургия на “Св. Иван Рилски”. Бихте ли разказали повече за този метод?
– Искам да внеса едно уточнение. Ние нямаме претенции, че лекуваме заболяването Базедова болест. Ние облекчаваме състоянието на болните, защото при някои от тези пациенти, вследствие на заболяването, се развива уголемяване на очните ябълки до такава степен, че те не могат да си затворят очите.
Особено мъчително е нощем, защото не могат да си затворят клепачите и да имат нормален сън. В някои случаи се появява и двойно виждане, което е изключително неприятен симптом. Тези хора са лесно разпознаваеми по изпъкналите очи, което не е само козметичен, но и функционален проблем.
Така че нашата задача в този случай е да подобрим състоянието на пациентите, при които е постигнато т.нар. еутиреоидно състояние – производството на нормално количество хормони от щитовидната жлеза, но няма обратно развитие на разрасналата се тъкан, изграждаща очния булб.
Задължителната първа стъпка е да се започне лечение след консултация с ендокринолог. При някои пациенти това лечение има много добър терапевтичен ефект, но при други, за съжаление, няма отговор и тогава се налага хирургично лечение.
Интервенцията, която прилагаме в Клиниката по неврохирургия на УМБАЛ “Св. Иван Рилски”, има една простичка цел – да увеличи обема на очницата (кухина в лицевия черепа), в която се разполага очният бубл, за да може той и очедвигателните мускули да не са притиснити от костните стени, които я изграждат.
Тази интервенция е известна като декомпресия на очницата, т.е. механично увеличаване на обема на кухината с разширяване и премахване на част от костните стени. Класическата операция включва разрез на кожата по веждата и по “рамката на очилата”, което несъмнено оставя белези по лицето, колкото и козметичен да е шевът на раната.
Това, което ние решихме да предприемем в този случай, е ендоскопски достъп с използването на носния проход, като естествен анатомичен проход, достигащ до вътрешната (медиалната) костна структура на очницата. Това е по-малко травматичен достъп, не оставя белег и леко се понася от пациента.
Достигайки, ние отстраняваме една част от нея, като по този начин увеличаваме обема на очницата и същевременно декомпресираме очната ябълка, нанасяйки линеен разрез само на нейната капсула. Така се създава двойна декомпресия – един път от отстраняването на част от костната пластинка и втори път, когато отваряме частично капсулата на очната ябълка.
Това води до спадане на налягането и прибиране на окото, като по литературни данни 3 мм е оптималната възможност то да се прибере. Пациентите, които сме третирали досега по този метод, се повлияват много добре. Болката и напрежението в очите изчезва, клепачите се затварят без проблем, отзвучава симптомът на двойното виждане.
– Колко време след операцията се възстановява пациентът?
– Два часа след операцията е на крака.
– Кои са евентуалните усложнения?
– Винаги има риск от усложнения. Те съпътстват всяка хирургия. Това е рискът от инфекция, от някакви усложнения около общата анестезия, но тези рискове са сведени до 1%.
– Какво струва на пациента тази интервенция?
– Абсолютно нищо.
– Това е клинична пътека, по която не се налага да се доплаща?
– Да, това е най-хубавото. Хората могат да се възползват, стига да са здравноосигурени. При някои заболявания, третирани хирургично, се налага реимбурсация, доплащане за импланти и други медицински консумативи. Засега при този тип операции няма необходимост от консумативи. Операцията е абсолютно безплатна за пациента.
Румяна СТЕФАНОВА
Източник: Zdrave.to