Недостигът на лекари в определени специалности може да бъде преодолян с актуализиране на клиничните пътеки в точно тези специалности, смята Аркади Шарков
В България има глад за всякакви кадри. Медицинските ни и здравни специалисти отдавна са привлечени от другите европейски държави и ако ние не сме способни да им създадем тук добри условия за работа, ние ще ги загубим. И това е особено видимо при акушерките и медицинските сестри. Това каза председателят на Българска болнична асоциация Свилена Димитрова пред Bloomberg TV Bulgaria в коментар за целите на предстоящия здравен дебат „Управление на съвременното здравеопазване – предизвикателства и добри практики“, част от класацията „Най-добрите болници 2019“.
„Надяваме се тази класация да върне добрите отношения между лекар и пациент, които в България бяха подложени на изпитания от всякакъв характер. А доверието е от най-важните неща, които помагат на лекаря да лекуват пациента. Критериите, по които се прави класацията, са свързани с качеството през стълбовете – нововъведения в технологии и практики и персонал. Становища по тези стълбове ще дадат както пациентите, така и личните лекари, така и мениджърите на болниците“, каза още адв. Димитрова. По думите й статистическото пресичане на информацията от тези три потока ще гарантира обективността на класацията.
ББА се опитва да бъде обединител на пазара и не искаме да делим болниците на държавни, общински и частни, защото основните проблеми в здравеопазването са валидни за всички, подчерта адв. Димитрова.
„Много дълго проблемите в здравеопазването се политизираха и тази тенденция продължава. Властта предлага решения, опозицията атакува, после обратното и се стига до стагнация.“, каза здравният икономист Аркади Шарков.
В последната години се направи не малко за актуализацията на цените на клиничните пътеки, макар и с малък ръст, от страна на БЛС, но имат нужда от още ребалансиране, каза Шарков, защото ако по някои пътеки финансирането е достатъчно добро и пациентите получават златния стандарт, то други тепърва ще трябва да достигат това ниво. Именно заради баланса трябва да се види в кои райони от какъв тип пътеки има нужда, защото в едни региони водещи са един тип заболявания, а в други – друг. Регионализирането на здравеопазването е толкова важно, за да се избистри картината от какво имат нужда общинските, държавните и частните болници в различните населени места. Що се отнася до смяната на модела на финансиране на здравеопазването, както и на въпроса с доплащането от страна на пациентите, много важна е симетрията на информацията. Пациентът да може да провери предварително колко ще струва неговото лечение – колко покрива пътеката и колко би доплатил. Сега в не малко случаи, при плановите операции, пациентът е вече на операционната маса и разбира, че ще трябва да доплати определена сума, когато е пред свършен факт. Именно информацията за ценовата листа във всички болнични заведения ще спомогне за конкуренцията между тях, за спада на цените и повишаването на качеството“, каза Шарков.
Свилена Димитрова уточни, че миналата година държавата е направила усилия в посока прозрачност на доплащанията в здравеопазването. „По-важното е не дали имаме информация, а обществото да възприема тази нужда и да бъдем готови за една бъдеща реформа. Не е коректно, когато една здравна услуга струва Х, а клиничната пътека покрива Y, разликата да не я търсим от никъде и държавните болници да ги поставяме в колапс и задлъжнялост, а частните да ги наричаме лоши, защото искали да им се доплати. Трябва като общество да си дадем сметка, че тази разлика я има, да си дадем сметка къде сме с 8-те % здравна вноска и да сме готови да предприемем стъпки, които да ни гарантират по-спокоен достъп“, смята тя. По думите й това е пряко свързано със заплатите на медицинските специалисти.
Недостигът на лекари в определени специалности може да бъде преодолян с актуализиране на клиничните пътеки в точно тези специалности, смята Аркади Шарков.
Източник: zdrave.net