По време на заседанието на Надзорния съвет на НЗОК от 20 януари управителят на Касата д-р Дечо Дечев се похвалва с разработването софтуер за контрол на онколекарствата. Това става ясно от стенограмата на заседанието, публикувана на сайта на фонда.
„За онколекарствата до момента нямаше софтуер, който да връзва протокола от онкокомитета с видове и количества лекарства, спрямо това, което де факто получават пациентите. И там беше пълен батак. Но сега вече и това се въведе. Не можеш да изпишеш препарат, който не е изписан в онкокомитета, както и да го изпишеш в доза, която превишава това, което е изписаното. След това се въвежда и от 1 януари влезе в сила, тъй нареченият верификационен код, пак за лекарства. Не дали лекарството е фалшиво или не, а тук за какво го ползваме“, казва д-р Дечев.
„Всяко лекарство, което има код, примерно то има 50 мг, когато закачат този индивидуален код на препарата към дадено лице се вижда, че от точно този брой лекарства от точно този код са ползвани 30 мг, остават 20 мг. За друг пациент под този код не могат да се ползват повече от 20 мг. Една опаковка досега пет пъти я отчитат. Това приключва. Въвеждат се неща в контрола и то много сериозни. Въпросът е дали опозицията, дето се казва, ще позволи“, казва той.
Припомняме, че през 2017 г. НЗОК въведе критерии за по-ефективното оползотворяване на скъпоструващите онкомедикаменти от болниците с цел намаляване на разхищението на медикаменти, водещо до преразход, и да ограничат злоупотребите. Според критериите Касата плаща на болниците на база максимална месечна доза за средностатистически ръст, тегло и телесна повърхност на пациентите. Изчислено е, че средната маса е 81 кг за мъжете и 67 кг – за жените. Пациенти над тези килограми получат доза от лекарството, съобразена с техните килограми и ръст, а тъй като болницата лекува и много пациенти под средните килограми и тегло, в крайна сметка се очаква нейният разход да се вмества в определените средни месечни стойности.
Всички лечебни заведения за болнична помощ, които употребяват лекарствени продукти за злокачествени заболявания, пък до 1 януари 2018 г. трябваше да разполагат с автоматизирана система за подготовка на инфузионни разтвори. Тяхната цел е постигане на по-точни и сигурни дозировки на лекарствените продукти за лечение на злокачествени заболявания и по-добър контрол при потреблението на инфузионните разтвори на медикаментите.
Въвеждането на подобни смесителни системи бе една от мерките, с които НЗОК се надява да овладее ръста на разходите за онколекарствата, както и да намали загубите от изхвърляните остатъци от медикаментите.
От думите на д-р Дечев обаче става ясно, че въпреки предприетите мерки, Касата не е упражнявала задоволителен според нея контрол върху разходването на онколекарства, като проблемът вече е решен чрез електронната информационна система на НЗОК.
Източник: zdrave.net