Д-р Илко Семерджиев: Съществува добре прикрита, но организирана фармацевтична „мафия“

Страните, които добре контролират фармацевтичния си пазар подържат дял на фармацевтичния сектор в диапазона 8% – 15% от общите разходи за здраве, слабият контрол изпуска този сегмент до 25%, а много слабият – максимум до 35%. В България обаче съвсем не е така, а точно обратното – медицинските разходи са драстично по-малко от разходите за лекарства – те съставляват едва 60% от приходите на фармацевтичния сектор. Това пише в свой анализ, публикуван във фейсбук д-р Илко Семерджиев, бивш вицепремиер и здравен министър.

Ето и пълният текст:

Преди два дни Европейската комисия публикува Доклад за състоянието на здравеопазването в Европа. Най-впечатляващото първенство по една от темите в него отново заема България – делът на частните доплащания у нас е най-висок в целия ЕС като през 2017 г. е достигнал 46.6 % от всички плащания, който в сравнителен план е почти три пъти по-висок от СРЕДНИЯ за ЕС. Огромната част от тези директни плащания от страна на пациентите е за лекарства и медицински изделия, както е видно от графиката по-долу (приложена в Доклада на ЕК).

В тази връзка днес ще разкрия част от моето ВЪЗРАЖЕНИЕ срещу КАСАЦИОНЕН ПРОТЕСТ на Апелативната прокуратура пред Върховния касационен съд с входящ №8731/16.10.2019 г., в който показвам детайли от тази срамна страница в историята на българското здравеопазване и политика – ситуация, в която един български министър и вицепремиер е даден на съд, защото е предприел реални мерки за саниране на горецитирания огромен проблем не само за хората и обществото у нас, а и за самата здравна система, и държавата. А именно:

„… Смятам, че делото е изяснено от фактологическа и правна гледна точка затова няма да се спирам на теми и въпроси получили своя категоричен отговор в първоинстанционния и апелативния съд, където вече два пъти получих мотивирани оправдателни присъди. Не мога, обаче, да не взема отношение по „впечатляващите“ хипотези, които ни поднесе прокуратурата в своя протест не само днес, но и от самото начало на процеса. Винаги съм смятал, че прокурорът в едно дело няма за самоцел да обвинява при това без да се съобразява с фактите и на всяка цена – надявал съм се, че и прокуратурата като държавен орган търси истината, уважава фактите, зачита правото и държи на справедливостта. В моят случай това не е така и то по един изключително драстичен начин. Ето защо много синтезирано, но директно ще представя своята гледна точка подкрепена от фактите, които съм оповестил, както и от документите и доказателствата, които съм предоставил на вниманието на съда. Също така ще се опитам да обясня за какво използват настоящето дело прокуратурата и частният обвинител, а именно – да бъде прикрит истинският причинител на проблемите във фармацевтичния сектор и чрез изпреварваща атака да бъде блокиран този, който виждайки злоупотребите е предприел действия за ефективното им прекратяване.

Лично аз, а и хората, които са запознати с обективните факти смятаме, че в здравеопазването съществува добре прикрита, но организирана фармацевтична „мафия“, която очевидно се чувства свободна и безнаказана, вкл. пазена под чадъра на политически, правоохранителни и правораздаващи държавни органи. По време на конференцията от 17.02.1017 г. (където ясно заявих и бе масово отразено от медиите, че темпът на нарастване на разходите за лекарства е неприемлив, а секторът спешно се нуждае от порядъчност, дисциплина и баланси), представители на тази организирана престъпна група са видели в мое лице заплаха за печалбите и оцеляването си. След срещата ми с г-жа Асена Стоименова на 20.02.2017 г., когато започнах разговора за съгласуване и последващо назначаване на зам.-директор както изисква УП на ИАЛ, е станало ясно, че имам намерения не само да приказвам, но и да действам. Това е истинската причина на 27.03.2017 г. в деня, в който трябваше след 36-дневно безрезултатно очакване да получа доклад с официална информация по казуса „назначение на зам.-директор на ИАЛ“ от г-жа Асена Стоименова, вместо доклад до мен като неин пряк ръководител, тя да напише Сигнал до главния прокурор, в който претендира следното, цитирам:

„Моля да разпоредите извършване на проверка по настоящия сигнал, при която да бъде установено дали подадената от д-р Боян Доганов декларация потвърждава неистина и дали това е станало с допустителството на министъра на здравеопазването.“

Ако не беше въвлечена в закрилата на фармацевтичната мафия, прокуратурата логично следваше да препоръча на г-жа Стоименова да сезира компетентния за целта орган в лицето на КПУКИ, след като назначи съответния кандидат на длъжността зам.-директор на ИАЛ, какъвто е регламента по ЗПУКИ или поне да извърши предварителна проверка по Сигнала. Стоименова сезира КПУКИ, но… чак на 29.03.2017 г. и на 11.05.2017 г. е получила Решение за прекратяване на производството, с което тезата за наличие на конфликт на интереси е окончателно отхвърлена, но не и за прокуратурата, която и до днес базира обвинението си на тази несръчно измислена предпоставка. Очевидно е, че г-жа Стоименова не е желаела да назначи свой заместник, така както е отказвала да назначи такъв и в предходните три години, а нелепите твърдения за „неистинна декларация“ и „допустителство“ от страна на министъра са просто повод за стартиране на превантивна атака с цел да опази едноличното си и неправомерно управление както на ИАЛ, така и на печалбарско-криминалните процеси във фармацевтичния сектор. Вътрешно наблюдение над нейните практики и то от страна на представител на министъра на здравеопазването очевидно е представлявало заплаха за нея и нейните съучастници, поддръжници, приятели и пазители, ето защо прокуратурата услужливо бе включена с цел ефективно да се отстрани опасността от такова назначение. Пристъпи се към светкавично повдигане на обвинение към мен (без предварителна проверка), но не по искането описано в Сигнала – проверка за „неистинност на декларацията“ на д-р Доганов и „допустителство“ от моя страна, а вече по повод чувството за уплаха, която била изпитала г-жа Стоименова. Видно от фактологията и свидетелските показания по делото заплаха или принуда не е упражнена, но емоциите и спекулацията с думи са хлъзгава основа за субективни твърдения, както и за изграждане на обвинителна теза, която следва да застави обвиненият да се оправдава и защитава, като междувременно бъде блокиран в битността си на оправомощен управленец, който би могъл да вземе някакви адекватни решения относно работник, който не само не изпълнява задъженията си по УП на ИАЛ, но и по ЗЛПХМ, особено в частта касаеща контрола на фармацевтичния сектор. Не беше пропусната и възможността да ми бъде оказано персонално назидание още в самото начало на процеса както следва – Сигналът до главния прокурор е бил подаден на 28.03.2017 г., а два дни по-късно, още на 30.03.2017 г., когато е рождения ден на г-жа Асена Стоименова, бях призован да се явя вече в качеството на обвиняем в Специализирано звено „Антикорупция“ на СГП. Освен демонстративно прокурорско назидание за мен, това беше и един съвсем несимволичен „подарък“ за рожденичката Стоименова.

Ще се спра съвсем накратко и на въпроса какви точно са последиците вследствие неизпълнението на ЗЛПХМ от страна на г-жа Стоименова, и ръководения от нея ИАЛ, особено в частта касаеща контрола на фармацевтичния сектор защото интересите там са огромни, а това обяснява защо е толкова голям реалният страх от назначаването на зам.-директор на институцията съгласувано с министъра на здравеопазването. Към м. февруари 2017 г. в здравния сектор липсваха над 60 вида лекарства, между които и такива, които са животоподдържащи и животоспасяващи. Най-драстичният пример е с групата на инсулините, които се заплащат изцяло от НЗОК в необходимите количества за над 400 000 боледуващи от диабет, но голяма част от тези хора по това време обикаляха в Гърция, Турция, Румъния и др. страни, за да спасят и поддържат живота си търсейки лекарствата, които българската НЗОК междувременно беше заплатила с публични средства и осигурила доставките им до аптечната мрежа. Само криминалния реекспорт за 2016 г. се оценяваше експертно на над 400 млн. лв., но това далеч не е най-големият по размер интерес, за който можем да говорим в този сектор.

Видно от официалните данни на МФ, НСИ, НЗОК, НЦОЗА и МЗ, както и от тези на IMS, QIMS, IQVIA през 2013 г. приходите на участниците във фармацевтичния пазар от публичния и частния сектор са в размер на 3.515 млрд. лв. През 2014 г., когато г-жа Асена Стоименова поема поста директор на ИАЛ приходите нарастват на 3.860 млрд. лв., а през 2017 г. вече достигат 5.144 млрд. лв., което представлява ръст в размер на 1.629 млрд. лв. или увеличение с над 46.3% спрямо изходната година. В същото време ръста на икономиката за периода 2013 – 2017 г. е едва 13.5% общо.

Още по драстична изглежда ситуацията, когато се съпостави дела на фармацевтичния сектор в цялостната картина на здравеопазването – известно е, че страните, които добре контролират фармацевтичния си пазар подържат неговия дял в диапазона 8% – 15% от общите разходи за здраве, слабият контрол изпуска този сегмент до 25%, а много слабият – максимум до 35%. В България обаче съвсем не е така, а точно обратното – медицинските разходи са драстично по-малко от разходите за лекарства – те съставляват едва 60% от приходите на фармацевтичния сектор. През 2017 г. например, разходите от държавния бюджет по „Функция здравеопазване“ са в размер на 701 млн. лв., а тези на НЗОК са 3.581 млрд. лв. или общо 4.282 млрд. лв., които са по-малко от дела на фармацевтичния сектор, който, както вече споменах е в размер на 5.144 млрд. лв. Трябва да се има предвид, че в общите разходи на НЗОК са включени и разходи за лекарства в размер на 985 млн. лв., както и 98 млн. лв за медицински изделия или общо 1.083 млрд. лв., които следва да се приспаднат от общите здравоосигурителни разходи и така крайната картина показва 3.1 млрд. лв. за медицинска помощ срещу 5.1 млрд. лв. за фармацевтични продукти и медицински изделия!

Няма страна в света, в която разходите за медицина да са по-малко от приходите на фармацевтичния сектор, но това в България е факт под „вещото“ ръководство и „контрол“ на г-жа Асена Стоименова, която впрочем сама признава, че във фармацевтичния сектор отдавна е налице липса на контрол, цитирам: „Досега строги проверки не са правени, а са останали само в сферата на намеренията.“, беше разкрила и фрапантен пример: „Засечена е фактура за закупуване на лекарства на стойност над половин милион лева“, при това от търговец на дребно – от аптека. Да, фактурата е засечена, но нарушителят не е санкциониран, лошата практика не е преустановена и не е никак случайно, че Стоименова е назначена за директор на ИАЛ както с партийно-политическо поръчителство, така и с активния лобизъм на БФС по личното признание на свидетеля Илко Гетов. Също така тя е и активно защитавана от всички асоциации и големи корпорации във фармацевтичната област по начините описани в моето изложение по делото, които най-меко могат да се определят като недопустими и по същество незаконни. Всичко гореизброено не включва криминалния паралелен износ и другите злоупотреби в лекарствения сектор, които, ако започна да изброявам ще загубим часове.

С описаното до тук давам отговор на един от най-важните същностни въпроси – кой има интерес и изгода вицепремиерът и министър на здравеопазването, който настоява и се опитва да приложи реален контрол върху злоупотребите във фармацевтичния сектор да бъде скорострелно, без предварителна проверка, едноактно и публично набеден за обвиняем, така че да бъдат осуетени намеренията му? В същото време да бъде осъществено публичното му назидание, както и да бъде даден видим сигнал за всеки следващ, който посмее да направи подобен опит!

Отговорът на този въпрос за мен е еднозначен, но и многокомпонентен, а именно:

На първо място това е г-жа Асена Стоименова, която с едноличното си управление, тоталната липса на контрол и прозрачност от страна на оглавяваната от нея отговорна институция ИАЛ, е позволила невъздържания стремеж към лесни легални и криминални печалби във фармацевтичния сектор да се реализира безпрепятствено, мащабно, безконтролно и ненаказуемо.

На второ място са всички заинтересовани играчи в лекарствения пазар, които по нейно разпореждане я защитаваха и воюваха в нейна полза по време на моя мандат, но не само тогава, а още от нейното назначаване в ИАЛ през 2014 г. В хода на делото част от тези играчи бяха нейни свидетели, вкл. направиха неволни или неосъзнати самопризнания за „инвестициите“ и интересите си. Другите играчи похарчиха голяма част от рекламните си бюджети, за да могат да създадат медийна пушилка, в която удобно да бъдат разменени местата на нарушителя и потърпевшия.

На трето място са съучастниците и помагачите на г-жа Асена Стоименова в замазването на следите, и в обръщането на причинно-следствената последователност във веригата на събитията точно наобратно спрямо действителността. Сред тях особено се отличава онази част от прокуратурата на Република България и онези прокурори, които пряко се замесиха в защитата на Стоименова, в атаката срещу мен и в съхраняването на изгодното за някои статукво, но вредно за потърпевшите болни българи и за здравния сектор като цяло. Не на последно място така беше навредено и на данъкоплатците, с чиито пари в продължение на години някои са се обогатявали неправомерно, докато всички останали сме били мамени и сме обеднявали, позволявайки им да задоволяват по този начин екстремно нарастващата си алчност.

На четвърто място това са партийно-политическите върхушки, които са направили законодателството неподходящо и осеяно с пробойни, а изпълнението му непълноценно. Също така са подбрали и назначили хора с моралния профил на г-жа Асена Стоименова за главатари на този неправомерен вкл. криминален процес.

На пето място поставям всички, които наблюдавайки процеса не са взели никакво отношение и мерки, ако не за неговото спиране, поне за неговото ограничаване или поне за публичното му оповестяване. В това число освен представителите на администрацията в ИАЛ са и представителите на някои медии с тяхната рекламно-продажна и неефективна разследваща журналистика, която за чест на журналистическото съсловие е много по-малка част от почтената, но очевидно с по-малки възможности група на търсещите истината, които притежават и смелостта да я оповестят публично…“

Край на цитата.

Надявам се, че след прочетеното на всеки читател му е станало ясно за какво точно става въпрос във фармацевтичния сектор, в управлението на здравеопазването и какво всъщност представлява явлението „превзета държава“ на родна почва.

Апропо, длъжен съм да добавя, че дори и заинтересованите, в името на които водих тази битка не застанаха зад мен и не ме подкрепиха. Това важи както за пациентските организации и обществото, така и за съсловните организации в здравеопазването, които са по своеобразен начин „окрадени“ от онези, които прилапват „лъвския пай“ от публичните и частните средства разходвани за здравеопазване.

И нека никой не се чуди защо е такова състоянието на здравната система към настоящия момент, както и защо сме на последно място (негативно първо) в ЕС по горецитирания показател. При това отношение просто няма къде другаде да бъдем.