Сливането на колективи и на дейности от различни звена е изключително трудна от гледна точка на управлението задача, каза председателят на БПА
Трябва да има ясна визия на държавата как да бъде организирано детското здравеопазване. Макар че то е част от общото здравеопазване, за децата има специфики, които трябва да бъдат спазвани. Това каза председателят на Българската педиатрична асоциация проф. Владимир Пилософ пред журналисти.
Той съобщи, че поръчано от Асоциацията социологическо проучване е показало, че за дете до 1 година, месечно се дават около 100 лв. допълнително, от които половината са за лекарства. „Ние пледираме от много отдавна лекарствата за деца до 3 години или предучилищна възраст да бъдат безплатни. Веднага се отговаря, че няма пари. Реално обаче от всички разходи на НЗОК за лекарства само 5% са за децата. От целия бюджет на НЗОК пък между 11% и 13% общо са за детско здраве. В това влиза болничната и доболничната помощ, лекарствата и рехабилитациите, а аз си позволих да добавя и ваксините. Така излиза, че от 4,5 млрд. лв., колкото е бюджета на Касата, 500 млн. лв. само за децата“, каза проф. Пилософ.
По думите му освен промяна във финансовите параметри за детското здраве, трябва да се въведе задължително продължаващо медицинско обучение. „Квалификацията на лекарите трябва да бъде поддържана. Най-заинтересовани от това са пациентите и затова трябва да се осигурят условия това да става планово, по специални програми. Ние сменихме изцяло модела на здравеопазване и решихме, че за детското здраве ще се грижат общопрактикуващите лекари. Нямат нищо против тях, но педиатрията е отделна специалност, която не може да се научи за кратко време, особено за деца в ранна възраст. Проучванията в последните години показват, че там където в системата джипито е на първи план, нито е по-евтино, нито е по-качествено, а това беше главната идея, когато обърнахме модела. Връщане назад няма, но трябва да се мисли как да се повишава квалификацията на общопрактикуващите лекари, които работят с деца“, уточни проф. Пилософ.
За липсата на достатъчно педиатри в страната причина са и недооценените клинични пътеки. „Няма как обаче една система да работи добре, щом се налага, за да имаш повече пари, да имаш повече болни“, категоричен беше председателят на БПА.
Той коментира и казуса с Националната детска болница. „Не знам защо ВАС е отхвърлил жалбата на Камарата на архитектите, но според мен не е това решението за Детската болница. Единственото полезно от всичко около тази обществена поръчка е, че се заговори в обществото и никой не каза, че не трябва да се прави детска болница. От 2012 г. поставихме въпроса от БПА и седем години и половина бяха нужни, за да стигнем до тук“, каза проф. Пилософ.
„Не бива да се отказваме от идеята за детската болница, но трябва да има разговор по темата каква трябва да бъде тя. Заданието на министерството е една компилация и механично съединяване на структури, а не е създаването на нова структура на друго ниво. Това са две напълно различни неща. Има един голям проблем – изграждането на тази болница върви успоредно с коренна реорганизация на детското здравеопазване и болничната помощ в София. Пита се – ще дойдат ли колегите от „Пирогов“, а от НКБ? Това не се прави в последния момент.
Източник: zdrave.net