Честата смяна на политическите ръководства е основна пречка за прилагането на реформите през последните години, се отбелязва в доклада
Делът на бюджетните средства за здравеопазване в България е 52% и намалява през последните години. Независимо от това, че страната ни е с най-ниски доходи и нива на заплащане на труда в Европа, тя е първа в ЕС по дял на частните разходи – 47% от всички разходи за здравеопазване в страната, което означава, че бедните хората не могат да си позволят здравни грижи. Въпреки че разходите за здравеопазване в България все още са сравнително ниски в сравнение с други държави — членки на ЕС, те се увеличават непрекъснато през последните 15 години. Това увеличаване обаче е главно за сметка на директните плащания от потребителите.
Това е един от главните изводите в профила на България който, заедно с профилите на останалите страни-членки на ЕС, е част от публикувания днес Доклад на Европейската комисия за състоянието на здравето в Европа – 2019 г.
Близо 14% от цялото население на страната дори не е обхванато от системата на здравното осигуряване, а регионалните диспропорции по отношение на медицинските кадри са толкова високи, че правят недостъпни здравните грижи за някои немалки социални групи, става ясно от данните, цитирани в доклада.
„Става дума за проблем с концентрация и свръхконцентрация на здравни обекти, услуги и професионалисти, което предизвиква дефицит в селските райони и свръхпредлагане в големите градове. Недостигът на специалисти – най-вече на медицински сестри и лични лекари – спъва развитието на първичната помощ и разширяването обхвата на услугите в райони с ограничен достъп до тях“, поясняват експертите на ЕК.
Всяка пета болнична процедура може да се извършва в доболничната помощ, а всяка десета хоспитализация и свързаните с нея процедури могат да бъдат избегнати изобщо, ако пациентът имаше достъп до доболнична помощ, са констатирали още от ЕК в анализа на данните за страната ни.
В документа се отделя място и на управлението на системата, което, според авторите на доклада е организирано чрез национални стратегии, но тяхното прилагане е бавно.
„Честата смяна на политическите ръководства е основна пречка за прилагането на реформите през последните години и накърнява приемствеността и последователността при разработването на политики. Така например, почти всички инициативи за реформи, насочени към повишаване на ефективността в болничния сектор, бяха спрени от Административния съд и от Конституционния съд, след като бяха оспорени“, отбелязват експертите.
Източник: zdrave.net