Мъките на възрастните хора с фрактури не са видими за обществото
Остеопорозата е метаболитно заболяване, при което намалява костната маса и се влошава качеството на костта. Тя става лесночуплива и при най-малка травма се стига до фрактури на различни места в тялото.
Една от две жени и един от петима мъже над 50-годишна възраст преживяват счупвания вследствие на остеопороза. Едно счупване може да доведе до сериозни усложнения.
До една година след инцидента при около 30% от пациентите настъпва инвалидизация, а при тежки фрактури на бедрената шийка или прешлените смъртността в рамките на първата година е 20%.
За тежките последици от остеопорозата и за задължителната нужда от лечение разказва ендокринологът доц. д-р Пламен Попиванов – началник на Отделението по клинична дензитометрия и костни метаболитни заболявания към Университетска болница “Александровска”.
“Двете мои баби, една от бабите на жена ми и собственият ми баща починаха вследствие фрактура на бедрената шийка – на другия ден след операцията или малко по-късно.
Доц. д-р Пламен Попиванов
Затова имам тежък конфликт с болестта остеопороза. Смятам, че нашето общество абсолютизира тежестта на онкологичните и на сърдечносъдовите заболявания, а не обръща достатъчно внимание какъв бич е остеопорозата.
75% от хората, които получават инфаркт, имат някакъв ендокринен проблем. Например нарушение на въглехидратния метаболизъм – инсулинова резистентност, захарен диабет, високостепенно затлъстяване, повишена кръвна захар на гладно, нарушен въглехидратен толеранс и др. Всички тези пациенти имат повишен риск от остеопороза.
Остеопорозните фрактури са огромен проблем – половината от жените над 50-годишна възраст са с риск за остеопорозна фрактура. Мъжете са с 20% по-дебели кости генетично и при тях рискът от остеопорозна фрактура е 20%. Ние, мъжете, живеем с около 7-8 години по-малко от жените и според мен затова не си доживяваме фрактурите. Нито един от моите възрастни родственици не почина от карцином или от атеросклеротична съдова болест (инфаркт и инсулт), а от остеопорозна фрактура.
Над 50-годишна възраст рискът от остеопорозни фрактури при една жена е равен на общия комулативен риск от рак на гърдата, на яйчниците и на матката”, обясни специалистът.
Какво е тежка остеопорозна фрактура?
Тя е смачкване на прешлените или счупване на бедрената шийка. Когато това се случва на хора в напреднала възраст, 20% от тях умират до една година, 30% се инвалидизират, тоест са неспособни за самостоятелно ходене, 40% са неспособни да извършват ежедневната си дейност, независимо от прогреса на ортопедията и поставянето на изкуствени стави.
Вероятността да умреш в първата година след фрактура на бедрената шийка е равна на тази след прекаран инфаркт и инсулт. Ако обаче от остеопороза се смачкат прешлени, рискът от смърт е 8,4 пъти (840%).
Всички умираме, когато ни спре сърцето, тоест от сърдечносъдова смърт. Но каква е причината? Например вследствие на пневмония. Но дали щеше да заболее човекът, ако не се беше залежал, ако не беше загубил костна плътност и не беше счупил бедрена шийка!
Не. Факт е, че когато възрастен човек, без достатъчно хормони, се залежи един месец от инсулт, резултатът ще е 10% загуба на костната плътност.
“Ако сравним рака с остеопорозата, всички карциноми, с изключение на белодробния рак, са по-редки, имат по-малка заболеваемост и смъртност в сравнение с пораженията на остеопорозните фрактури.
Защо обаче не говорим за мащабите и тежестта на този проблем! Защото трагедията на възрастните хора с фрактури, мъките им в медицинските заведения, натоварването на близките, които се грижат за тях, не са видими.
А последиците от остеопорозата не са особено видими за обществото, защото те остават зад стените на дома и болничните стаи”, допълни доц. Попиванов.
Социално-икономическа цена
През 2000 г. в Европа социално-икономическата цена на остеопорозните фрактури се изчислява на 32 милиарда евро. По това време в България те са стрували 32 милиона лева.
Инвалидността от остеопорозни фрактури е по-голяма от тази при ревматоиден артрит, астмата и хипертонията, взети заедно. Усложненията от остеопорозните фрактури налагат болнично лечение. При такава фрактура не можеш да си останеш вкъщи, защото боли страшно и си абсолютно обездвижен.
“Шансът е в това да подлежиш на операция, защото може и да не я издържиш и да умреш на операционната маса или малко по-късно. Болничното лечение при остеопороза е по-дълго, отколкото за диабет, инсулт, инфаркт и рак на гърдата. Остеопорозата е по-тежко заболяване”, каза лекарят.
Защо е важно лечението?
Заради слаба здравна култура повечето засегнати от остеопорозата българи не знаят, че е жизненоважно за тях да се лекуват. От години у нас се лекуват само около 5% от болните, въпреки че значителна част от лечението се поема от Здравната каса.
Останалите 95% не се лекуват. Никъде другаде по света няма такова неглижиране на остеопорозата. За сравнение в Канада през 1985 г. се лекуват само 5% от болните, докато след 20 години, през 2005 г., вече се лекуват 20% от болните с остеопороза. В резултат на това фрактурите са намалели с 32%.
Приемът на калций и движението са профилактика на остеопорозата, но за лечение имат слаб ефект. От 1995 г. има мощни лекарства и е възможно ефективното лечение на това заболяване.
“Престъпление към себе си е, ако си пациент и имаш достъп до лечение, а не го използваш.
Съществува и друг проблем – самоволното прекъсване на пероралното лечение от страна на пациента, въпреки че е нужно всеки ден или веднъж седмично да се пие по една таблетка.
Прекъсването на лечението се случва не само при пациентите в България. В продължение на една година в Германия е отчетено, че 72% от пациентите с остеопороза са прекъснали лечението си. Грешката на пациентите е, че си мислят: “Не ме боли, може и да съм се оправил”.
Статистиката обаче е безжалостна: ако от 10 дни лекарството се приема само осем дни, броят на фрактурите нараства с 40%. Това означава, че ако не се лекуваш адекватно, фрактурите зачестяват и са по-тежки.
Наличен е, включително и в България, медикамент с моноклонални антитела, който се прилага инжекционно (подкожно) два пъти годишно.
Обикновено това се прави от личния лекар. При терапия с този медикамент вероятността да се прекъсне лечението е значително по-ниска. Моноклонални тела в по-големи дози стопират дори костни метастази и се използват от онколозите.
Само че този медикамент не е цитостатик и няма токсичност и нежелани лекарствени реакции.
Когато пациент с фрактура на бедрената шийка попадне при ортопеда за смяна на ставата, дрелката минава през костта като през сирене.
Точно затова е важно ортопедите да насочват такива пациенти към ендокринолозите за лечение на остеопорозата. Иначе ще има нужда от повторна смяна на ставата, ако изобщо е възможно това”, обобщи специалистът./zdrave.to
Мара КАЛЧЕВА