-Доц. Каракостов, Националната конференция по неврохирургия е място за сверяване на часовниците на неврохирурзите от цяла България. Какво показва вашият часовник след форума?
-Че става все по-точен с часовниците на другите неврохирургии по света!
-В кои направления са най-големите успехи на българската неврохирургия през изминалата година?
-Като резултат от анализа на предишните години и сега, прави впечатление доста голямото техническо осъвременяване на апаратурата в повечето водещи клиники в страната. Това е задължително условие в лечението на глиалните тумори, които бяха основен акцент в програмата. Става въпрос за наличие на невронавигация и т.нар. мозъчно картиране /мониторинг на мозъчните функции по време на операция/, които помагат оперативните интервенции да завършат с максимално отстраняване на тумора, минимални съпътстващи увреждания на околните структури. Това, което видяхме е, че в големите клиники в страната, пациентите се оперират по начин, по който това би се случило и във водещите клиники в Европа. В професионален план бях приятно изненадан от една презентация, изнесена от лекар, работещ в Германия, който е бивш наш специализант. Става въпрос за нова система за постоперативен контрол, върху туморното развитие, която е на клинично изпитание в три звена в Европа. На болните се поставя един електромагнитен регулатор, който прилича на каските, с които се кара колело. Каската се носи известно време след операцията като функцията й е така да деполяризира клетъчната мембрана, че да се спре или поне да се забави растежа на тумора. Разбира се все още е рано да се отчетат много точно резултатите, тъй като в нашата работа една година е твърде кратък период. Засега експерименталните резултати са многообещаващи. Все пак за тези пациенти дори и 8 месеца удължаване на живота, при това с добро качество, си е от значение. Аз вярвам, че това може да е една от стъпките, различна от химио и лъчетерапията. Смята се, че при този метод се избягват вредните последствия от първите два. Много добро впечатление направи на делегатите докладът на нашия колега доц. Станимир Сираков за един голям обем от пациенти, лекувани по ендоваскуларен начин. При него аневризми и артериовенозни малформации се третират през вена на крака без да се оперират. Докладът на доц. Сираков потвърждава тенденцията в световен мащаб тази област от неврохирургията – съдовите заболявания в мозъка – вече над 90% да се лекуват по неинвазивен метод. Нашите резултати показват една завидна успеваемост, която е призната от доста западни клиники.
– Планирате ли да внедрите във Вашата работа изобретението, демонстрирано от германските колеги, за постоперативен контрол на мозъчните тумори?
-Това до голяма степен зависи от фирмата, която произвежда системата, защото тя определя местата, в които да бъде внедрена. Ние вече осъществихме първоначален контакт с тях и, стига да нямат нищо против, имаме готовност да приложим метода като един следоперативен контрол върху туморния растеж.
-А какви са новите тенденции във вашата област като гръбначен неврохирург?
-Двигателите в гръбначната неврохирургия са фирмите, които представят все нови и нови импланти.Що се отнася до нашата клиника, това, което се въведе съвсем отскоро, е една нова система за невронавигация Стелт (като изтребителите), която позволява много точен ориентир какви са границите, ако става въпрос за тумор, каква е дълбочината, на която той се е разпрострял. Това ни позволява в една толкова деликатна зона, където е скупчен целият нервен поток от мозъка към крайниците, да се осъществи максимално прецизна интервенция. Като цяло някакви нови технологични подходи и в световен мащаб на са известни. По-скоро тенденцията е резултатите да се прецизират с добрата селекция на пациентите и правилното определяне на подхода към тях. Алгоритмите на поведение – кое заболяване по какъв начин ще се лекува, за да има най-добър изход – това е най-актуалното за гръбначната хирургия в момента.
-Клиниката по неврохирургия, на която сте началник, представи 10-годишно собствено проучване. На какво беше посветено то?
-Проучването, което наистина обхваща нашите 10-годишни наблюдения, касае предимно обема на оперираните тумори – дали има някаква разлика от прекрачване на този обем в здравата тъкан или да се придържаме към общоприетите размери на резекция. Резултатите показват, че няма, статистически значима разлика, в посока продължаване на живота, на пациенти, при които е извършена много по-голяма резекция, отколкото стандартната (на 2 см. извън видимите граници на тумора). Колкото по-малка е резекцията, толкова повече са намалява рискът от увреждане на важни зони, не се влошава следоперативното качество на живот. Това изследване като брой на пациентите и период, който обхваща, е много впечатляващо, защото става дума за серия от оперирани пациенти от едни и същи хирурзи, на едно и също място, т.е. критериите за предоперативна оценка и постоперативен контрол са едни и същи. Изводът, който можем да направим, е, че класическият протокол за подход в такива случаи е отново актуален и е доста по-безвреден със същото ниво на успеваемост и с намелени като процент усложнения. В нашата специалност има течения, според които „колкото повече, толкова по-добре“. Нашето изследване доказва, че този подход не дава очаквания резултат.
– Вие сте утвърден лектор и демостратор в някои от най-големите клиники в Германия, как смятате има ли области в неврохирургията, в които България изостава?
-Не смятам, че в момента България изостава някъде. Това е не само мое твърдение. Ето през 2022 година Европейският конгрес по неврохирургия ще бъде у нас. Това не е само признание за това, че сме слънчева страна, която ума рози и хубав климат, а е на базата на това, което колегите знаят за нас чрез научните списания.
Гергана
Добрева
Източник: clinica.bg