Противотуморната имунотерапия значително ще разшири възможностите на медицината в борбата с болестта
В Америка, Европа, Австралия и Русия се провеждат активно клинични проучвания на експериментална имунотерапия, която потиска развитието на меланома и рака на бъбреците.
Клиничното приложение на тази техника е създадена под ръководството на директора на Центъра за имунотерапия на рака и инфекциозните заболявания към университета на Кънектикът Прамод Сривастава.
В ексклузивно интервю проф. Сривастава споделя за новите перспективи, които се откриват в лечението на онкологичните заболявания с помощта на имунотерапията и т.нар. протеини от топлинен шок.
– Проф. Сривастава, бихте ли обяснили първо какви са основните характеристики на вашия подход към лечението на рака?
– Разбира се. За да може имунната система да атакува раковите заболявания, първо трябва да ги разпознае.
Всяка клетка в тялото има последователност от протеини от външната си страна, която действа като лична карта или тайно ръкостискане, потвърждавайки, че е едно от “добрите момчета”.
Тези протеинови последователности, наречени епитопи, са това, което имунната система “вижда“, когато гледа клетката. Раковите клетки също имат епитопи.
Тъй като раковите клетки произхождат от самия организъм, техните епитопи са много подобни на тези на здравите клетки и имунната система не ги разпознава като лоши участници, които трябва да бъдат унищожени.
Но, както и най-добрият шпионин, който от време на време се плъзга по детайлите, епитопите на раковите клетки имат малки разлики или грешки, които биха могли да ги издадат, ако само имунната система знае какво да търси.
Ние искаме да променим “невежеството” на имунната система. За тази цел използваме голямо семейство протеини, които предпазват клетките от различни стресови ефекти. Това са много древни протеини, има ги в бактерии, растения и животни.
Естествено, хората също ги имат. Интересното е, че структурите на тези протеини, независимо от произхода им, са много сходни.
Това показва, че природата ги е измислила много отдавна и толкова успешно, че е започнала да ги прилага в организми с различна степен на сложност.
Случи се така, че тези вещества бяха открити в процеса на изучаване на реакцията на хромозомите на плодовите мушички при рязко повишаване на температурата, което беше извършено в Италия през 1962 г. Поради тази причина те бяха наречени “протеини срещу топлинен шок”.
С течение на времето беше доказано, че те неутрализират вредните ефекти не само при прегряване, но и след проникването на радиация, дехидратация, кислороден глад, химически отрови и други фактори на стреса.
Освен това те играят решаваща роля в много вътреклетъчни процеси, които се развиват при напълно нормални обстоятелства. Така че исторически наложилото се име “протеини срещу топлинен шок” описва само една от многото функции на тези протеини.
Но това не е всичко. “Протеините срещу топлинен шок” действат не само вътре в клетките, но и в междуклетъчното пространство.
В това си качество те участват в процесите на имунната защита. Ето как става. Да предположим, че имаме клетка, претърпяла злокачествена дегенерация или е засегната от патогенен микроб. Такива клетки синтезират специфични протеини, които здравите клетки нямат.
Фрагменти от тези протеини могат да предизвикат имунен отговор, тоест да действат като антигени. Но за тази цел те първо трябва да излязат на повърхността на специализираните имунни клетки, които разпознават антигените и задействат следващите етапи на имунната защита.
Такива клетки се наричат антиген-представителни. Те включват макрофаги и дендритни клетки.
Преди много години успях да разбера, че процесът на антигенния транспорт се осъществява с помощта на някои “протеини от топлинен шок”.
Молекулите им улавят фрагменти от протеините, секретирани от болни клетки, и ги транспортират до макрофагите и рецепторите на дендритни клетки.
Това означава, че с помощта на “протеините срещу топлинен шок” могат да се правят ваксини, които предпазват както от рак, така и от инфекциозни заболявания.
По принцип това е методът, разработен в моята лаборатория.
Проф. Сривастава
– Как изглежда всичко това на практика?
– Да предположим, че имаме работа с пациент с рак. Необходимо е да се вземе тъкан от тумора му, да се изолират “протеините срещу топлинен шок” от нея заедно с прикачените към тях антигени и да се въведат в организма на същия пациент.
Тази процедура предизвиква силен имунен отговор, който при благоприятни условия може да забави или дори да потисне развитието на болестта. По същия начин могат да бъдат създадени ваксини, които предпазват от бактериални и вирусни инфекции.
– Но и сега все още работите с рака?
– Точно така. Досега най-пълните резултати сме получили в клиничните изпитвания за имунотерапия на бъбречния тумор.
Приложихме ваксината на пациенти с хирургично отстранени тумори на бъбреците. Добре известно е, че след подобни операции често се появяват нови туморни огнища и болестта, така или иначе, прогресира.
Тестовете показват, че нашето лечение помага на онези пациенти с отстранени тумори, които са в начален и междинен стадий. Техните клинични показатели бяха много по-добри от тези със същата диагноза, на които беше поставено плацебо вместо ваксина.
– Досега говорихте за туморите в бъбреците. Какво ще кажете за други онкологични заболявания?
– По принцип имунизацията с антигени, които са се прикрепили към “протеините срещу топлинен шок”, може да се проведе за защита от всяка форма на рака.
Но всяка такава ваксина трябва да се тества отделно в три серии от клинични изпитвания и това отнема време. Засега имаме резултати само за меланома и рака на бъбреците.
Фокусираме клинични изпитвания и върху пациенти с рак на яйчниците. Ракът на яйчника, за който няма скринингов тест, засяга около 20 000 жени в САЩ всяка година и често не проявява ясни симптоми до достигане на напреднали нива, стадий 3 или 4.
След операция и химиотерапия ракът рецидивира при около 90% от пациентите в рамките на няколко години. От тях повечето умират.
Идеята е да дадем на пациентите ваксината след операцията и химиотерапията им и да видим дали можем да удължим времето за рецидиви или да ги излекуваме напълно.
Тъй като ракът на яйчниците има тенденция да повтаря предсказуемо в рамките на определен период от време, ще можем да преценим ефективността на ваксината за предпазване от болестта.
Персонализираната ни имунотерапевтична технология използва геномния анализ, който изучава уникалната ДНК на човек, за да идентифицира разликите между здравата и раковата тъкан на жената.
След това се създава ваксина за повишаване на имунната система на пациента и насочването й към унищожаване на раковите клетки.
При жени, чиято имунна система се бори, ваксината има за цел да я накара да се бори по-добре. А при тези, чиято имунна система не се бори, ваксината ще я накара да започне да се бори.
Ние правим ваксината въз основа на туморния и имунния състав на всеки пациент. Тя се изготвя точно за тази, конкретна жена от информацията за нейния тумор.
Клиничното изпитване е първото в света за персонализирана ваксина срещу рак на яйчниците.
Напредъкът в геномния и компютърен анализ направи възможно такова насочено лекарство – всеки човек има геномна книга в тялото си от шест милиарда знака.
Така че ние вземаме онези шест милиарда знака, нормалните и туморните, сравняваме ги и казваме: Аха, това са тези, които ще са най-полезни при определянето към кои клетки да се насочи ваксината.
Ако персонализираните ваксини се окажат безопасни и осъществими, ще разработим втората фаза на изпитването, за да тестваме клиничната им ефективност, като ще определим също дали удължават живота на пациентите.
Надявам се с времето да стане възможно да се създадат ваксини срещу рак на панкреаса, белите дробове, простатата и други органи.
– Предполагам, че ще продължите да правите тези изследвания?
– Разбира се. Нашата методология трябва да бъде подобрена и модернизирана, тази работа няма край. В заключение искам да отбележа, че противотуморната имунотерапия е много обещаваща.
Мисля, че в следващите 10-15 години това значително ще разшири възможностите на медицината в борбата с рака.
Милена ВАСИЛЕВА
Източник: zdrave.to