Няколко съвета как човек, който не е медицински специалист, може да бъде по-полезен към свой близък или роднина, който наскоро е претърпял инсулт и се възстановява вкъщи.
Тъй като, възстановяването след инсулт е взаимосвързан процес между специалисти, близки и самия болен, е необходима адекватност и знания относно участието на близките в този процес.
В съвременната рехабилитация винаги се търси индивидуалния подход спрямо нуждите и двигателните възможности на болния, затова препоръчаните стратегии са общовалидни и лесно приложими при всеки случай на мозъчен инсулт.
I. Добро позициониране в леглото и оптимално алиниране на сегментите –
Или по-просто казано – частите на тялото да са симетрично разположени от двете му страни.
В първите седмици след инсулта, болният ще прекара изключително голяма част от времето си в леглото – най-вече легнал по гръб.
В тази позиция лесно могат да се забележат отклоненията на тялото и неговите части спрямо средната линия, а това са най-често – завъртане на главата вляво или вдясно, повдигане на едното или другото рамо, завъртане на таза и долните крайници, отклонение встрани на горната част спрямо долната.
Можете да прецените дали позицията в леглото е добра, като застанете срещу болния и си зададете въпроса: „Изглежда ли нормално това положение?”.
Също така, лесно могат да бъдат коригирани тези отклонения, като първо се търси активното участие на болния – той сам да коригира позицията си. Ако това е невъзможно, тогава ще трябва да му помогнете като внимателно го преместите в желаната позиция. За задържане на позицията е необходимо да се използват големи или малки възглавници, навити кърпи или одеяла, които могат да бъдат поставени под главата или таза – за предотвратяване на завъртането, около раменния пояс и долните крайници – за постигане на по-добра симетричност.
Всичко това е предпоставка за улесняване на последващото движение по време на възстановяването.
II. Стимулиране на комуникацията –
Нещо също толкова важно, колкото и позицията в леглото – общуването с болния.
В началото, вашият близък или роднина, може да бъде объркан, да не си спомня какво се е случило. Необходимо е да му се обясни ясно и спокойно какво е неговото състояние, да се заяви вашата подкрепа и да се вдъхне оптимизъм, като се подтиква болния да комуникира с вас. За по-голямо улеснение, задавайте въпроси на които може да се отговори с „Да” или „Не”. Възможно е да се използват жестове или предмети от околната среда за по-лесно разбиране или онагледяване.
Важно е да се изчака, да се даде достатъчно време на болния, за да може да разбере какво се изисква или какво се очаква от него.
Не говорете бързо, не задавайте двузначни въпроси. Бъдете търпеливи и дайте достатъчна информация за адекватна обратна връзка на болния.
III. Вербално и зрително стимулиране за извършване на движение –
Вербалната стимулация представлява гласова команда, която улеснява активното движения и мотивира болния към действия. Те трябва да бъдат кратки и ясни, директно ориентирани и без много изречения: „Погледни към мен!”, „Повдигни таза!”.
Чрез тези команди може да се въздейства върху силата на полученото движение и да се подобрят уменията на болния: „Хайде натисни!”, „Избутай докрай!”.
Зрителната стимулация е изключително важна, особено при по-възрастните. Тя се осъществява, когато движението е съпътствано с визуално проследяване – наблюдава движение показвано от някой друг или наблюдава собственото изпълнение на движението/ упражнението.
Затова е важно да насочим вниманието и зрението на болния към изпълняваното движение. По този начин се получава по-силно мускулно съкращение и по-добър контрол на движението. Постига се зрителна обратна връзка, която спомага за контрол и корекция на позицията и движението.
IV. Страничен лег на засегнатата и незасегнатата страна –
Освен че е важно често да се сменят позициите в леглото, заради риска от развитие на декубитални рани, страничният лег има и други предимства.
При обръщане в страничен лег на засегнатата страна, болният не трябва да лежи върху самата раменна става, а на лопатката си.
В тази позиция се стимулират рецепторите за допир, натиск, положение, като се засилва сензорната информация от тази страна на тялото към засегнатото мозъчно полукълбо и се подобрява сетивността.
Движението на здравите крайници от тази позиция изисква мускулна активност на слабите коремни мускули за стабилизиране на тялото, което подобрява тяхното представяне.
Страничният лег на здравата страна поставя в подходящо положение за движение на засегнатите крайници – изнасяне на ръката напред към поставена цел, плъзгане на крака, движения на таза и раменния пояс.
Разбира се, няма как да свършите работата на физиотерапевта – рехабилитатор или кинезитерапевт, но въпреки това може да бъдете много полезни за възстановяването на вашия близък или роднина. Винаги, когато имате възможност се обърнете към специалист – физиотерапевт, който ще изгради подходяща стратегия спрямо конкретния случай и възможностите на болния, за подобряване на функционалното му състояние.
Източник:credoweb.bg