Захарта е не само вредна, но и много токсична. Когато се запознаете с вредите, които нанася на нашия метаболизъм, с основание ще се зачудите, защо продължаваме да я употребяваме и нещо по-лошо, защо храним и децата си с нея. За нея може да се отнесе това определение „бялата смърт“.
„Чиста, бяла и смъртоносна“/ Джон Юдкин/
Бялата захар е подробно изследвана от Джон Юдкин, британски физиолог и декан на Хранителните науки в лондонският колеж Queen Elizabeth. Юдкин провел многобройни изследвания на физиологичните ефекти на захарта. Открил, че тя повишава нивото на триглицеридите, инсулина, телесното тегло, и стресовите хормони, като намалява стойностите на HDL- холестерола / това е добрият, протективен холестерол/,причинява още сгъстяване на кръвта, което е смъртоносната комбинация, повишаваща риска от инсулт и развитие на захарен диабет. Юдкин, публикувал и книга под заглавие „Чиста, бяла и смъртоносна“, която имала огромен успех. НО ….. Идва това голямо НО……
Това се случва през 50-60 години на миналият век, когато захарната индустрия била силно разтревожена от тези факти и критики, които щели да намалят чувствително печалбите и. И така, тази информация веднага били отречена. Отхвърлила се всяка връзка между захарта и болестите на сърцето, а цялата вина била прехвърлена върху наситените мазнини. Голямата захарна индустрия , още тогава, успяла да скрие от всички нас истината за продуктите си.
Бялата захар е пристрастяваща
Въпреки усилията на захарната индустрия, вече не е тайна, че захарта е вредна за хората. И въпреки смъртоносната си репутация, милиони хора я употребяват всекидневно и в големи количества. Причината не е само в това, че обичаме вкуса на сладко, а че сме пристрастени. Захарта променя драматично метаболизма и химичните процеси в мозъка, като ни кара силно да я предпочитаме и желаем. Нуклеус акумбенс, е тази част от мозъка, която отговаря за желанията, наградите и пристрастяващото поведение. Това е същата част от мозъка, която кара алкохолика да посяга към чашката с алкохола и да не може да спре, или наркоманът, който задоволява желанието си с приемащият наркотик с все по-високи дози. Това прави и бялата захар, затова тя е пристрастяваща. Тя изпраща своите сигнали при употреба, точно на това място в мозъка.
Добрата новина е, че отказът от захарта, дори и за броени дни подобрява много бързо нашата физиология и промените са обратими.
Ако спрете да приемате бяла захар само за 10 дни, ще забележите сериозни метаболитни и неврологични подобрения. Обикновената захар представлява 50% фруктоза и 50% глюкоза. Докато глюкозата, може да бъде използвана от всяка клетка в организма, фруктозата /или плодовата захар/ се преработва само в черния дроб. Тя води до стеатоза на черния дроб и други метаболитни увреждания, ако се приема в големи количества и без достатъчно фибри. Плодовете са много богати на фруктоза, но те внасят в организма ни и много фибри, които намаляват, вредните ефекти на фруктозата. Ако фибрите липсват / това се случва, когато приемаме фрешове само сока от плодовете/, тогава токсичният ефект на фруктозата се засилва.
Микронутриентите, са много важни за нашето здраве. Микронутриентната недостатъчност е равна на болест.
Прекомерната употреба на захар води до дефицити на микронутриенти.
Вкусът на захарта, може да е приятен, но тя ни лишава от много важни микронутриенти като калций, магнезий, хром, и мед. Витамин С „, също се повлиява от захарта, тъй като има подобна химична структура с глюкозата и се конкурира с нея за достъп до клетките. Дори и леки повишения на кръвната глюкоза, могат да блокират усвояването на витамин С и да отслабят имунитета ни.
Злоупотребата със захар води до инсулинова резистентност /ИР/, ПОВИШАВА РИСКА ОТ ЗАТЛЪСТЯВАНЕ, ВОДИ ДО МЕТАБОЛИТЕН СИНДРОМ, ЗАХАРЕН ДИАБЕТ, РАННА АТЕРОСКЛЕРОЗА НА АРТЕРИИТЕ ОТ СРЕДЕН И ГОЛЯМ КАЛИБЪР И СЕ СТИГА ДО ТЕЖКИ СЪДОВИ УВРЕЖДАНИЯ НА СЪРЦЕТО, МОЗЪКА И КРАЙНИЦИТЕ.
И накрая, но не и по важност е факта, че производството на захар уврежда и замърсява страшно много околната среда. Рафинериите замърсяват най-вече водата и почвата. Производството на захарно цвекло и тръстика изискват огромни количества пестициди, които са опасни за фермерите, дивите животни и дори за консуматорите.
Ето колко нутриенти ни вкарва трапезната захар в тялото ни, въпреки че е получена от захарното цвекло.
Колко захар да приемаме дневно? Малко сметки и изчисления
През 2014 година СЗО признава опасностите от захарта и дава препоръки всички хора в света да ограничат консумацията и до 5 % от диетата си за деня. Ако тежите 80 кг и са ви определили ЗА ДЕНЯ ОКОЛО 2000 ККАЛ , то 5% са 100ккал дневно. 1гр въглехидрати при разграждането си в организма , освобождават 4,1ккал.
За да изчислим, колко захар ни се разрешава да приемем дневно, ще разделим 100ккал на 4,1 и ще получим приблизително 25гр захар. Това означава, че СЗО, препоръчва дневната консумация на захар да е 25 гр. или до 2,5 чаени лъжички на ден /1чаена лъжичка е равна на 10 гр захар/. А само една подсладена безалкохолна напитка съдържа 40 гр. Това е двойно повече от посочената препоръчителна дневна доза. Ако това се случва ежедневно, риска от захарен диабет се увеличава с около 80%, при хора застрашени и предразположени към това заболяване.
Освен това, захар се съдържа в 74% от пакетираните храни по магазините.
В действителност захарта е навсякъде около нас.
Има доста начини, по които да произнесеш „захар“
· всичко, което съдържа думата „агаве“
· всичко с думата „царевица“/освен ако не е самата царевица /например „царевичен сироп“ или “ царевичен подсладител“
· всички производни на ориз, например „сироп от кафяв ориз“
· всичко, в което има думата „тръстика“, например “ тръстиков сироп“
· всяка дума, завършваща на -оза, като например Фруктоза, декстроза, малтоза, сукроза или
· всичко с думата „малц“, например „малцов сироп“, малтодесктрин
· очевидно всичко, което е сладко, например меласата
· и разбира се, всичко, което съдържа в себе си думата „захар“, като например захар от фурми, захар от кокосов орех, кафява захар, захарно цвекло и т.н.
Изкуствените подсладители вредни ли са или полезни?
Нещо, което е сладко и съдържа нула калории, може да ви звучи добре, като решение, срещу пристрастяването към захарта. Да, но не е и ще се опитам да поясня.
В тестовете с животни, изкуствените подсладители са доказани, като канцерогенни. Те всяват смут в чревната флора, като унищожават полезните чревни бактерии и причиняват нетърпимост към глюкоза. Те имат и токсичен ефект върху невроните, чрез веществата, които съдържат т.н. „екситотоксини“. Когато използвате изкуствен подсладител, обърквате мозъка. Той приема това съобщение с вкус на захар, но без съпътстващите я калории от глюкозата и фруктозата и се опитва да коригира дисбаланса, като ви кара да чувствате глад. В резултат на това, вие ядете все повече и повече, а не по-малко. Изкуствените подсладители засилват глада, потискат чувството за ситост, забавят метаболизма и увеличават телесните мазнини с около 14% само за 14 дни, като повишават общият прием на храна за този период от време.
Горчивата истина за сладките алкохоли
Захарните алкохоли са странни и с неясен произход. Те са извлечени от разни плодове и зеленчуци, като се използват в хранителната индустрия във всичко, като започнем от бонбони и дъвки и стигнем до сиропи за кашлица и дъвчащи витамини. За разлика от изкуствените подсладители, които могат да бъдат с пъти по-сладки от захарта, захарните алкохоли обикновено са по-малко сладки от нея. Откриват се по етикетите лесно: например: манитол, сорбитол, ксилитол и малитол.
Захарните алкохоли не се усвояват изцяло в червата, което може да доведе до диария, подуване, газове и други форми на хранително неразположение. Те взаимодействат и с микроорганизмите и могат да предизвикат дисбактериоза.
Най-лошото е че те поддържат , зависимостта ни от сладкото.
За захарният проблем има само едно дългосрочно решение. Трябва да се откъснем от сладкото, колкото се може повече и навреме, преди нещата да са станали необратими /захарен диабет с изчерпана инсулинова секреция, например/.
Ключовият момент, да се отървем от този проблем, е да осъзнаем особената опасност, която представлява захарта за нашият организъм и да я елиминираме до минимум.
„Ако само малка част от онова, което вече знаем за ефекта от консумацията на захар, бъде свързано с някаква друга субстанция, която добавяме към храната си“-пише Юдкин,“тази субстанция веднага щеше да бъде забранена“.
Ако трябва да сме реалисти, да се приучим да ядем по-малко сладкиши и да употребяваме сладки изкушения, с които сме свикнали, е труден и бавен процес на промяна. Винаги ще обичаме сладкото. Дори и животните го обичат.
Но ако страдате от инсулинова резистентност, захарен диабет, затлъстяване, рак или автоимунно заболяване, трябва да стоите далеч от захарта и подсладителите.
Източник: credoweb.bg