Какви условия е необходимо да създадем, за да поддържаме здрава щитовидната жлеза (ЩЖ)? Какво й е нужно?
ЩЖ е важна ендокринна жлеза, която регулира много и разнообразни функции в човешкия организъм. Чрез хормоните, които произвежда, регулира и контролира множество процеси. Един от тези процеси е енергийният метаболизъм при базални условия във всички клетки на човешкото тяло, които имат ядро. ЩЖ осъществява тези си функции чрез хормоните – Трийодтиронин (Т3) и Тироксин (Т4) на клетъчно ниво чрез своя ядрен рецептор. Нейните хормони регулират синтезата на протеини. Тя регулира телесната температура, като я поддържа в строго определени граници. ЩЖ има важно и определящо значение не само за развитието на плода, но и за растежа, диференциацията на централната нервна система (ц.н.с). през целият живот на човека. ЩЖ регулира костния метаболизъм и отговаря за здравето на костите през целия ни живот. Тази жлеза осъществява контрол върху имунитета и отговаря за защитата на всички лигавици изложени на риск от външната среда.
Необходими и задължителни условия, важни за нормалната физиология на ЩЖ
За нормалната физиология на ЩЖ е необходимо следните показатели да са в норма: нормални нива на йод и селен, нормално сер желязо, желязосвързващ капацитет – ЖСК и феритин, нормални нива на вит. Д3, Вит. Б12, хомоцистеин, кръвната захар и инсулина. Нормални нива на сер Кортизол /слюнчен кортизол – 4 измервания, задължително проба в 23ч/, също са важни за здравето на ЩЖ. Трябва да се проследи дали има нормална чернодробна функция /при наличие на стеатоза- задължително лечение/.
Важно условие за нормалната физология на ЩЖ е изключване на хронични възпаления и при нужда лечение. Желателно е да се направят: изследване на стомах и черва, изключване на глутенова ентеропатия и други прояви на чревна пропускливост. При жени в детеродна възраст, е добре да се изследват и други хормони, като естрогени, пролактин, прогестерон , ДХАС, тестостерон-при нужда. Естрогените инхибират абсорбцията на йод, а тестостерона повишава абсорбцията на йода. Трябва да се обърне внимание , че при наличие на инсулинова резистентност, често има доминиране на естрогените и ниски нива на тестостерон.
Автоимунните заболявания на ЩЖ са два вида:
- Базедовата болест /ББ/, описана най-добре от Karl Adolf von Basedow през 1840 година
- Тиреоидитът на Хашимото/АИТ/, описано през 1912 година от Hakaru Hashimoto, който за първи път съобщава за четири случая с гуша с характерната хистологична картина на струма лимфоматоза ,но чак през 1956г се установява, автоимунният характер на този тиреоидит ,чрез доказване на антитела срещу тиреоглобулина/белтък, който се синтезира само от ЩЖ/-I. Roitt and D. Doniach.
Разлика между двете заболявания: ББ и АИТ/автоимунен тиреоидит на Хашимото/
- ББ е с най-голяма честота между 40 и 50 годишна възраст ,като много рядко се среща в ранната детска възраст и след 70-80 години
- Женският пол е засегнат по-често,като съотношението жени :мъже под 40 години е около 6:1, а след 40 години , съотношението е 4:1
- Тиреоглобулиновите антитела /ТАТ/и антипероксидазните антитела/МАТ/, са положителни, но с ниски титри и не винаги са водещи за диагнозата.Тук диагностично значение има TSH-R-ab.
- Най-важна е повишената функция на ЩЖ в клиничното протичане, често със засягане на очите и и вторични нарушение в зрението,т.н. ТАО/тироид асоциирана офталмопатия/.
- ББ е автоимунно заболяване на ЩЖ, с полиорганна изява, със засягане на ССС,ХС,Ц.Н.С , скелетната мускулатура ,костната система и тежки обменни нарушения
- Заболяването е лечимо с тиреостатици и често се получава трайна ремисия без отклонения във функцията на жлезата.
АИТ/Автоимунен тиреоидит/
- Най-честото автоимунно тироидно заболяване през последните години. Честотата му прогресивно нараства ,това е реален факт,който засяга и България
- Възрастов пик на изява е 30-50 години. Най-често изявата му е в детската възраст и прогресивно се увеличава към пубертета.
- По-често засяга женският пол, но напоследък се наблюдава повишена честота и сред мъжете.
- Клиничната изява на това автоимунно заболяване е с хроничен ход, с различно изявена дисфункция на ЩЖ / повишена ,нормална или понижена / за разлика от ББ.където се наблюдава хиперфункция,която трябва да се овладее.
- Антителата винаги са с висок титър /нетипично за ББ/.ТАТ/ тиреоглобулиновите антитела/ и МАТ/антимикрозомалните антитела са много високи. Те атакуват структурите на ЩЖ и се стига до нейната трайна хипофункция.
- Тук клиничната изява на заболяването е дискретна ,симптомите са незабелязани и заболяването се открива случайно при преглед на ЩЖ или при преглед по друг повод.
- При това автоимунно заболяване ,често се наблюдават функционални нарушения на другите ендокринни органи и системи- полова система, с ендокринен стерилитет, увеличение на ТТ/телесното тегло/,метаболитни нарушения изявени с инсулинова резистентност,нарушения в мастния профил,стеатоза на ч.дроб, функционални нарушения на надбъбречните жлези, функционални нарушения на ц.н.с/ енцефалопатия на Хашимото/.- Всичко това се обяснява с дисфункцията на ЩЖ , която регулира целият метаболизъм в организма ни и отговаря за нормалната клетъчна физиология.
- Все още съвременната наука не е отговорила на въпроса ,каква роля играят тези високи титри на антитела за организма в здраве и болест.
- И за да стане още по-сложно за АТХ , съвременното лечение , което се прилага официално , е само в стадия на хипофункция или хипер функция на ЩЖ. То е заместително с хормони или с малки дози тиреостатици и се контролира от ендокринолог през целият живот на болния.
- В първата част споменах , колко много изследвания са необходими , когато трябва да се уточни състоянието на ЩЖ при това автоимунно заболяване. Това е сложна интерпретация и скъпа.
- Оформят се много дефицити, които трябва да се лекуват и заместват правилно. Диетата също е важна . Подходът е комплексен.
- Пациента трябва активно да участва в посочената му програма и да има търпение, за да види резултатите. Изложеното дотук съм направила с минимум медицинска терминология, за да бъда разбрана от по-голяма аудитория.
Няколко думи за автоимунните заболявания /АЗ/
Определението на АЗ е следното – Имунната система, която защитава организма от болести, в един момент започва да атакува собствените клетки на тялото, тъй като ги приема като чужди, чрез антитела.
Автоимунните заболявания се превърнаха в огромен проблем за здравеопазването. Като брой са над 80. Могат да засегнат една или много различни видове телесна тъкан. По клинично протичане, имат периоди на ремисия/подобрение с изява на слаби симптоми или почти никакви/ и периоди на обостряне, през които симптомите стават сгъстени и пациентите са увредени.
Друга особеност на АЗ е, че те могат да бъдат орган-специфични / каквито са автоимунният тиреоидит на Хашимото със засягане само на ЩЖ и още един пример ЗД тип 1 ,където чрез антитела се атакува ендокринният панкреас ,по- точно Бета клетките, които произвеждат инсулина и се стига до пълен инсулинов дефицит/ или системни – каквито са лупус еритематодес дисеминатус/ЛЕД/, Ревматоидният артрит/РА/,Болест на Крон, улцерозният колит/ХУХК/и др. По отношение на пола, жените са по- засегнатият пол, като обяснение за това се посочва , че половите хормони/най- вече хиперестрогенемията небалансирана с нисък прогестерон /могат да бъдат частично отговорни за това .
Автоантителата , които са с високи титри при тези заболявания, също могат да са орган-специфични, когато са насочени само срещу засегнатият орган или да са орган-неспецифични , насочени срещу съединителната тъкан, например. Антителата, могат да се използват за диагностика или проследяване хода болестта и ефекта от провежданата терапия.
Точните причини за автоимунните заболявания не са известни, но могат да се посочат редица рискови и предразполагащи фактори:
- Начин на живот- тютюнопушене,алкохол,нередовен режим на сън и почивка, злоупотреба с лекарства, хроничен стрес
- Пола
- Полови хормонални нарушения при жената по време на бременност, раждане и менопауза
- Инфекции – особено вирусните
- Токсични фактори на околната среда- радиация с радоактивен йод 131
- Интоксикация с тежки метали/олово,живак/
- Хронични възпалителни процеси в организма и алергични реакции срещу безвредни външни субстанции- прах , полени, храни, лекарства
- Хранителни дефицити в резултат на хронично увредени черва, стомах и изобщо нарушено здраве на храносмилателната система и употреба н а нездравословни храни
- Генетични фактори и фамилна предразположеност
Въпреки че дадени заболявания могат да бъдат с характерните черти на възпаление и за автоимунитет, не е вярно твърдението, че всички автоимунни заболявания са възпалителни и както че не всички вазпалителни болести са автоимунни.
Новите открития в областта на имунологията и генетиката отговориха на част от въпросите, които нямаха отговор за АЗ. Тези нови открития в областта на генетиката и имунологията дадоха начален тласък в употребата на нови биологични и биоподобни продукти за лечението на много болести. Например такива нови лекарства, биотехнологични са Аналоговите инсулини в диабетологията, РХ, еритропоетинът. Днес медицината става все повече биотехнологична.
Какво е Функционална медицина? Новата медицина на 21 век
„Докторът на бъдещето, няма да даде лекарство, а ще обучи пациента си в грижата за човешката рамка, в храненето и в причината и превенцията на болестта“. Томас Едисън
Томас Алва Едисон ,основателят на“ електрическият“ свят в който живеем ,е изобретателят на електрическата лампа.Известен в целият свят със своите изобретения и с най-много ,признати патенти на свое има -1093. Като пациент- диабетик,той осъзнава ,голямото значение на храненето,обучението на пациента,задълбоченото търсене на причините на дадено заболяване и неговата превенция.
Тези думи изречени в началото на 20 век от Едисън, не се спазиха, тъй като нито се грижим за това, какви храни да консумираме , нито се задълбочихме да търсим причините на болестите в дълбочина и да правим превенция на болестта, нито обучихме нашите пациенти в здравословен начин на живот.
Натрупаха се много знания през последните 25-30 години в областта на генетиката,биохимията,молекулярната биология,имунологията,онкологията ,клетъчната физиология. Тези нови знания ни дадоха доста нови отговори за болестите, които не знаехме. Диагностичните тестове, на които разчитахме доскоро, станаха недостатъчни и доста променени. Знаейки повече за клетката, погледът ни е насочен повече към ДНК,контрола на гените,опознаване на клетъчните пътища на сигнализиране и повлияване на тези финни нарушения. Силна страна има в този процес и биохимията ,която е под контрол на много фактори екзогенни и ендогенни. Въведоха се и нови понятия като епигенетика,нутригенетика и нутригеномика ,знаем повече за генетичната непоносимост на много храни, които можем да повлияем след направени насочени изследвания.
Функционалната медицина персонализира здравеопазването, като обвързва пациента и лекаря в терапевтично партньорство. Това е еволюция в клиничната практика по медицина през новият век, пренасочване от традиционният подход, при който заболяването е в центъра и основната цел е да се управляват симптомите на болестта, към нов подход, при който пациента е във фокуса на нашите терапевтични подходи. Функционалната медицина разглежда човека, като единно цяло, а не просто изолиран набор от симптоми, отнесени към определен орган или система. Продължителният и професионален разговор с пациента ни дава да разберем много повече за взаимодействието на различни фактори / генетични, свързани с околната среда и с начина на живот/, които могат да са водещи и от решаващо значение за хроничните увреждания.
По този начин подхода на лечението не е универсален, а индивидуален, съобразен с много неща от ежедневието на пациента. В този случай и в този нов подход, пациентът става партньор със своя лекар. Медицината става персонализирана и съобразена с индивидуалния профил на страдащият човек. Още един голям плюс на този нов подход, той е превантивен подход, подход на първичната профилактика, когато промяната в нашият живот може да възстанови нарушения клетъчен баланс на много органи и системи , тогава когато нарушенията са обратими, а не са стигнали още, в стадия на клиничната изява на болестта. Това се отнася за всички заболявания, включително и автоимунните.
Функционалната медицина, за да изпълни своето съдържание, и да изпълни задачата , която и е отредена, е скъпа медицина. За нея се изискват много изследвания и тестове. Но когато пациента е информиран и знае, че всичко това се прави с една единствена цел, участва активно в диагностичният процес.
Източник: credoweb.bg