Съществуват два типа лъчи, които могат да навредят на кожата: UVB, благодарение на които можем да получим приятен загар (и изгаряне, ако прекалим), и UVA, които проникват в дълбочина и ускоряват процесите на стареене и могат да увредят нашата ДНК или да предизвикат рак на кожата. Затова е важно да избираме слънцезащитни продукти с широк спектър на действие, които блокират както UVB, така и UVA лъчите.
UV индексът е най-висок през лятото. Пясъкът и водата отразяват ултравиолетовите лъчи в различна степен: пясъкът около 15 %, спокойната вода – по-малко от 10 %, вълните – 25 %, съобщава изданието Wonder, което цитира изследвания на Американската академия по дерматология. Учените съветват да използваме слънцезащитни средства дори в облачните дни, тъй като до 80 % от UV лъчите проникват през облаците, които също имат способността да ги отразяват и да повишават мощността им.
Как работи SPF и имаме ли нужда от висок фактор
Слънцезащитният фактор показва до каква степен козметичният продукт защитава кожата. Производителите го определят според това колко време е нужно на кожата със слънцезащитен крем за видими увреждания в сравнение с чистата кожа. В идеалният случай при SPF 30 тя ще се зачерви 30 пъти по-бавно, отколкото ако няма нанесен крем.
Според специалистите продукт с SPF 30 блокира около 97% от слънчевото излъчване, колкото по-висока е цифрата, толкова по-добра е защитата. Лошата новина е, че нито един крем не защитава кожата от UV лъчите на 100 %. Разликата между SPF 15, SPF 30 и SPF 50 всъщност не е толкова голяма.
Опасна ли е високата степен на защита
Колкото и да е странно, високият SPF не е толкова добра идея. При тестване на конкурентен продукт с SPF 100, специалистите от Procter & Gamble откриват, че реалната защита, която той дава, варира между SPF 37 и SPF 75. Разликата в резултатите се оказва свързана с особеностите в тестването, което довежда до извода, че в случая значение има колко дебел е нанесеният слой слънцезащитен крем.
Освен това продуктите с висок фактор често стимулират опасни промени в поведението ни на слънце. Френски учени доказват, че почиващите прекарват повече време на плажа, когато използват крем с фактор 30 вместо фактор 10. Хората смятат, че високият фактор ги предпазва от изгаряне и забравят да нанасят слънцезащитния крем отново.
Струва ли си да смесваме различните слънцезащитни средства
Едва ли някой мисли, че ако смеси продукти с SPF 20 и SPF 30 ще се получи SPF 50. Но ако все пак предполага, че подобен микс ще го защити по-добре, от два продукта поотделно, се лъже. В най-добрият случай използването на два продукта поотделно ще поддържа защитата ни – например ако преди гримиране се нанесе слънцезащитен крем и сме му дали възможност да попие, а в течение на деня използваме пудра или спрей с SPF. И този случай има особености – ако смесим два течни продукта, защитата на кожата може да стане дори по-малка, защото продуктът с по-рядка консистенция ще разреди формулата. Освен това компонентите в състава на отделните продукти може да взаимодействат помежду си и напълно да ни лишат от защита.
Наистина ли слънцезащитните продукти са вредни
С все по-масовата им употреба става и все по-голямо вниманието към състава им. Изследвайки 12 основни съставки Агенцията за контрол на храните и лекарствата в САЩ установява, че най-проблемна е оксибензонът, който се използва в повечето слънцезащитни средства заради способността му да блокира ефективно UVA и UVB лъчите. Съществуват обаче доказателства, че оксибензонът се поглъща от кожата по-дълбоко, отколкото се смяташе досега (следи от него са открити в урината и майчиното мляко) и може да повлияе на нормалната функция на хормоните (при мишките той е провокирал увеличение на размера на матката с 23%).
Звучи плашещо, но ние, за разлика от гризачите, не ядем слънцезащитния си крем. Освен това ново изследване показва, че за да бъде постигнат същия ефект като при лабораторните мишки, ние трябва да ползваме слънцезащитни продукти в продължение на 227 години. Що се отнася до физическите слънцезащитни средства, които използват цинков оксид и титаниев диоксид те невинаги съответстват на посочения на опаковката SPF и често не осигуряват защита в пълния спектър.
Снимка: LookBio
Представляват ли заплаха за екологията слънцезащитните средства
Повече, отколкото предполагаме. През 2021 година на Хаваите ще влезе в сила закон, който забранява слънцезащитните средства с оксибензон и октиноксатом, които обезцветяват кораловите рифове и пречат на растежа им. Това е само началото, защото цинковият оксид има същото въздействие.
Можем ли да се защитим без да навредим на природата? За съжаление идеален продукт не съществува. На теория подобна защита може да ни осигури водолазният костюм, но едва ли някой ще се съгласи да го носи. В тази връзка екип от учени от Пуерто Рико е в процес на разработка на биоразградими гранули, които могат да поглъщат оксибензонът в океаните.
Колко крем да нанасяме
Изследвания показват, че повечето хора използват 25-50% от количеството, което им е необходимо. В идеалният случай възрастните трябва да използват около 30 мл слънцезащитен продукт, за да обхванат всички открити части на тялото, и да го направят 15-20 минути преди да излязат, за да започне да действа.
Учени от Кралския колеж в Лондон установяват, че човек, който редовно използва слънцезащитен крем с SPF 50, си осигурява само 40 % от очакваната защита. Точно затова е важно да използваме средства с фактор 30 и повече – теоретично може да ни е достатъчен и SPF 15, но вероятността да го нанесем в достатъчен обем е малка.
Много често, когато използваме слънцезащитно средство, пропускаме устните и клепачите. Експеримент показва, че ако участниците използват отделно средство (а не дневен или тонален крем с SPF като бонус) те обработват лицето с 5,5 % по-добре, а в зоната около очите с 6,9 % повече.
Консистенцията и срокът на годност
Ако сравним лосион с SPF 30 и спрей със същия фактор, от гледна точка на ефективността, в лабораторни условия, ще са съвършено еднакви. Все пак кремообразните продукти се нанасят по-лесно в достатъчно количество, докато спреят образува по-тънък слой. Освен това при спрейовете има риск от вдишване на минерали и химични вещества, които попадат във въздуха.
Срокът на годност на слънцезащитните средства е ограничен – обикновено до 3 години в затворен флакон и около година след отварянето (точният срок е посочен на опаковката). Но ако се налага да избираме между слънцезащитен крем с изтекъл срок на годност и пълната му липса, първото все пак е за предпочитане. Активните съставки с изтекъл срок на годност няма да работят с пълна сила, но все пак ще действат.
Снимка: Pinterest
Защо устройствата, приложенията и лепенките са безсмислени
Повечето от устройствата за защита от слънцето, сред които UV Sense, Microsoft Band и Sunsprite работят на следния принцип: когато човек излиза навън, уредът регистрира количеството UV лъчи с помощта на дозиметър, съотнася информацията към типа кожа и наличието на дерматологични заболявания и дава препоръка. Тези прибори обаче дават усреднени резултати, които не отчитат, че UVB лъчите са по-силни от UVA лъчите. Показателите са зависими и от разположението на устройството върху тялото.
Съществуват лепенки и приложения за смартфони. При първите се използват специални мастила, които променят цвета си под въздействието на UV лъчите и максимумът на полезното им действие се изчерпва до сигнала, че е време да подновим слънцезащитата си или да потърсим сянката. В този смисъл приложения от типа на Ultraviolet ~ UV Index, които анализират UV индекса в дадена точка са по-полезни. Те отчитат и особеностите на цвета на кожата, дават препоръки какво трябва да се направи, за да се намали рискът (например да се сложи шапка или да се нанесе крем с 30 фактор).
Защо все пак тези средства не осигуряват ефективна защита? Защото всеки от приборите предполага наличието на базов загар, след който се влиза в опасна зона, а понятие базов загар не съществува.
Бъдещето: сперма от сьомга, изкуствен меланин и наночастици
Ясно е, че не съществува идеално средство за защита на кожата от УВ лъчите, но учените продължават да търсят възможности. Така успяват да създадат вещество, подобно на меланин (естественият пигмент, който защитава кожата от ултравиолетовите лъчи). Полученият материал реагира добре при контакт с вода и козметичните брандове могат лесно да го внедрят във формулите на слънцезащитните продукти от ново поколение.
Има и вариант за по-мързеливите – средство, което се веднъж за цял живот. Вземайки сперма от сьомга, учени създават крем, който при нанасяне образува тънък защитен филм. Този филм не само успява да блокира 90 % от UVB и 20 % от UVA лъчите, но и под въздействието на ултравиолетовите лъчи става все по-мощен. Приятен бонус се оказва откритието, че кремът запазва влажността на кожата.
Възможно е скоро да използваме слънцезащитен крем на основата на наночастици, които предотвратяват проникването на лъчите в дълбоките слоеве на кожата.
Снимка: Pinterest
5 важни стъпки за защита на кожата от слънцето
Избягвайте слънцето в пиковите часове от 10 до 14 часа, дори при облачно време.
Защитете кожата не само с крем, но и с подходящи дрехи. Експерименти показват, че плътните тъкани – деним, коприна, полиестер, защитават кожата по-добре от памука и лена.
Нанасяйте повторно крем на всеки два часа, ако все още сте на открито.
На плажа винаги използвайте водоустойчиви продукти. Все пак не забравяйте, че и тези средства действат до 40 минути при плуване или силно потене, затова при всички случаи трябва да се обновяват.
Спазвайте тези правила дори да сте с тъмна кожа. Митът, че тя се нуждае от по-малко защита доведе до това, че показателят за преживяемост при рак на кожата е най-нисък точно при хора с естествен матов тен.
Източник: https://www.wonderzine.com/wonderzine/health/wellness/243319-spf-future
Източник: https://nauka.offnews.bg/