Д-р Николай Сурчев завършва медицина през 2008 г. с пълно отличие “Златен Хипократ”. Започва работа в Специализирана очна болница за активно лечение (СОБАЛ) “Акад. Пашев” през февруари 2009 г.

Притежава специалност по офталмология. През 2013 г. защитава докторска дисертация на тема “Влияние на предоперативни рискови фактори при роговична трансплантация”.

Основните интереси на д-р Сурчев са в областта на роговичните заболявания, кератопластиката и катарактата. Преминал е курсове по диабетна ретинопатия и катарактална хирургия – Прага, Чехия, роговично донорство и банкиране – Дейтън и Мемфис, САЩ, роговична трансплантация – Ерланген, Германия.

Д-р Сурчев е член на Съюза на очните лекари в България (СОЛБ), Европейската асоциация на катарактални и рефрактивни хирурзи (ESCRS).

– Д-р Сурчев, интересно за нашите читатели ще е да обясните защо всъщност имаме различен цвят на очите? По различен начин ли виждат света синеоките, тези с кафяви, пъстри и черни очи?

– Цветът на очите се определя от техните ириси, които имат като основна функция регулиране на количеството светлина, която достига до ретината, в зависимост от силата на околното осветление. В тъканта на ириса се намира пигментът меланин, който е тъмнокафяв. При хора с повече пигмент в ириса очите са кафяви. Когато количеството му е намалено, ирисите са с по-светъл цвят – син, зелен, пъстър.

Цветът на ириса няма директно влияние върху възприемането на светлината от ретината. Но при хора със светли очи по-често се наблюдава повишена чувствителност при силна светлина поради относително по-слабото й блокиране от намаления пигмент в окото.

– Има ли връзка между цвета на очите и очните болести?

– Наблюденията показват, че някои очни заболявания се проявяват с различна честота според цвета на ириса. Така например очите с тъмен ирис е по-вероятно да развият старческа катаракта от тези със светъл ирис, но пък имат по-малък риск от образуване на увеален меланом. Има съобщения, че при светли очи заболеваемостта от макулна дегенерация е по-висока, но това не е доказано неоспоримо.

– Очакваме от очния преглед да научим за състоянието на зрението и очите си. Оказва се, че при такъв преглед специалистът може да открие и други, несвързани с очите заболявания. Разкажете как се случва това?

– Да, при прегледа на очите наистина може да се установят промени, които да ни подскажат за наличието на различни заболявания, защото промени от тях са видими в някоя от тъканите, изграждащи окото. Така например при някои хора наблюдаваме отлагане на холестерол в роговицата или кожата на клепачите. При голяма част от тях се касае за безобидна особеност, проявяваща се с напредване на възрастта и понякога характерна и за техни роднини, но ранната или тежка степен на проява може да ни насочи към търсене на проблеми с липидната обмяна.

Благодарение на прозрачната роговица и микроскопите за очен преглед имаме възможност да наблюдаваме директно съдовете на ретината. Така стават възможни за диагностициране промените им от заболявания като артериална хипертония, анемия, тромбоза и др. Много ревматологични болести могат да предизвикат очни изменения и по-специално възпалителни процеси, които очният лекар може да оцени и да потърси интердисциплинарна консултация с оглед започване на системно и необходимо лечение.

Особено характерно и нерядко за офталмологичната практика е откриването при изследване на очите на промени в лещата или ретината, дължащи се на диабет. Особено при диабет тип 2 нерядко системните прояви може да са слаби или неглижирани от пациента и се случва при случаен преглед за изписване на очила да се установят белези на това сериозно заболяване.

– Да се върнем към очните заболявания и по-специално към трансплантациите в областта на офталмологията. В България години наред има проблеми с трансплантациите на органи. Има ли такива проблеми и при трансплантациите на роговици?

– За съжаление, набавянето на роговична тъкан у нас е проблем, който все още не е напълно уреден. Към момента броят на донорите не отговаря на потребностите за роговична трансплантация. Това налага забавянето на тази операция и удължава, понякога значително, времето за зрителна рехабилитация на нуждаещите се пациенти. Един от основните проблеми, изглежда, е фактът, че в България на донорството все още не се обръща достатъчно внимание и хората не са напълно запознати с фактите около него. В тази посока се правят стъпки, но все още липсата на информация е сериозна пречка пред лекарите, които трябва да обсъдят с близките на починалия в този момент на силна болка и нещастие възможността за тъканно донорство.

По отношение на самата операция смея да твърдя, че в България има достатъчно лекари, които притежават възможността и познанията да извършат тази сложна интервенция на високо ниво и да осигурят на своите пациенти лечението, което максимално да подобри зрението и тяхното качество на живот.

– Кои заболявания водят най-често до трансплантация на роговица?

– Роговицата изгражда предната част на външната обвивка на окото. Здравата и неувредена роговица е напълно прозрачна и това е свързано с нейната основна роля – да пропуска и фокусира светлината, която попада върху нея, към вътрешността на окото, за да може тя да бъде възприета от него. Когато формата или прозрачността на роговицата се увредят, се засяга способността й да насочва светлина в окото, което може да доведе до значително увреждане на зрението. Така например една макар и не голяма травма на роговицата от дори само няколко милиметра може да причини образуването на белег, който остава постоянна пречка за нормалното възприятие на светлината. Именно в такъв и подобни случаи се налага да се извърши трансплантация на роговица – кератопластика, чрез която увредената тъкан да се замени с прозрачна и нормална по структура такава и да се създадат условия за нормалната оптична функция. Най-различни увреждания могат да доведат до трайна увреда на роговицата. Тяхното разпределение е свързано с особеностите на климата, социално-икономическите условия и нивото на здравната помощ. Наред с травмите честа причина за тежка роговична увреда са нейни инфекции, вродените заболявания на формата и прозрачността, постоперативни усложнения и др.

– Кератоконусът е едно от заболяванията, при които се налага трансплантиране на роговица. Какви промени в роговицата предизвиква това заболяване?

– Кератоконусът представлява заболяване, при което поради все още ненапълно изяснена като причина нестабилност в роговичната тъкан настъпва прогресивно изтъняване на роговицата

и изпъкване, като от куполовидна тя добива конична форма. Поради тази промяна се нарушава правилното фокусиране на светлинните лъчи и настъпва влошаване на зрението.

– Заболяването наследствено ли е?

– В редки случаи заболяването е наследствено, предполага се взаимодействието на генетични фактори с такива от околната среда и ендокринната система. Специално внимание се обръща на високата честота на алергии при пациенти с кератоконус, както и често се установяват данни за силно търкане на очите. Обичайно се засягат и двете очи, но измененията може да са в различна степен за всяко от тях.

– С какви симптоми се проявява и в каква възраст най-често се развива?

– Началната изява на заболяването е между 10-ата и 30-ата година. В началото се усеща замъгляване на зрението и при преглед се установява късогледство и/или астигматизъм. Поради прогресиращата деформация на роговицата диоптрите бързо се увеличават и зрението дори и с оптична корекция намалява. Нерядко се проявява изразена чувствителност към светлина, може да се получават ореоли около светлинни източници или се забелязват допълнителни бледи копия на наблюдаван предмет около него. В хода на заболяването може да се образуват мътнини в роговицата в зони на неравност, което допълнително влошава зрителната острота. Промените в роговицата напредват с различна скорост до 3-4-ото десетилетие от живота, след което се забавят и спират.

– Какви изследвания трябва да се направят за поставяне на диагнозата?

– При напреднала клинична картина заболяването кератоконус може да се диагностицира с преглед чрез увеличителен микроскоп като част от стандартния очен преглед. При по-значителни изменения дори и с просто око може да се установи коничното изпъкване на роговицата. Микроскопското наблюдение позволява и ориентировъчна оценка за степента на изтъняване на роговицата, наличието на мътнини, стрии и други белези, които са характерни за заболяването. Важно за правилната и навременна диагностика е и събиране на подробна информация за субективните оплаквания и усещания на пациента.

Анамнезата за новопоявила се и бързо нарастваща миопия (и особено миопичен астигматизъм) с честа нужда от смяна на очила може да насочи лекаря да търси това заболяване.

За откриването и проследяването на кератоконуса и свързаните с него промени в роговицата важно значение имат диагностичните методи: роговична топография и томография. Те са в състояние много прецизно да изследват и представят нейната форма, като осигуряват надеждно разпознаване на промените в роговичната форма, като така може да се постави диагноза и да се започне проследяване или лечение и в най-ранните етапи, когато зрението все още не е засегнато съществено.

– Какви методи на лечение може да се приложат, преди да се наложи трансплантация?

– Основната задача пред офталмолога е да осигури оптимално зрение на всеки пациент с кератоконус. В началните етапи за целта може да се изпишат очила или меки контактни лещи. При по-напреднало заболяване те вече не могат да компенсират оптичните нарушения и се налага да се премине към употребата на твърди контактни лещи. Прилягайки към предната повърхност на окото със своята постоянна, твърда форма, те осигуряват гладка и равномерна предна оптична повърхност. Съществуват и други, специализирани модели лещи – склерални твърди и хибридни контактни лещи, които могат да се използват за оптична корекция при случаи с кератоконус.

Когато пациентът не понася контактни лещи, а роговицата е без значителни мътнини, би могло да се опита оперативна корекция чрез специални сегменти, които се имплантират вътре в самата роговица. Идеята е чрез предизвиканата от тях деформация да се неутрализират промените от кератоконуса и така да се подобри зрението на оперираното око

При една част от пациентите с кератоконус заболяването прогресира до етап, когато роговицата е твърде изтънена, променената й форма не позволява ефективна зрителна корекция по някой от горепосочените методи или се е развила централна мътнина, която директно затруднява зрението. В такъв случай се пристъпва към извършването на роговична трансплантация, за да се подмени увредената тъкан и да се осигури по-добро зрение.

През последните 15 години в медицинската практика навлезе широко един нов метод за лечение на кератоконус, наречен крослинкинг на роговица. Класическият метод на тази терапия представлява отстраняване на повърхностния епителен слой на роговицата, третирането на остатъчната тъкан чрез накапване с багрило рибофлавин и последващото й облъчване с ултравиолетова светлина. Това води до увеличаване здравината на роговицата, която е нарушена при пациент с кератоконус.

– За кои пациенти е показан крослинкингът?

– Крослинкингът е показан при случаи на прогресия на заболяването, особено в началните стадии, като проучванията сочат за голям процент на успеваемост – спиране влошаването на роговичните деформации и спадането на зрението. Така за много пациенти може да се осигури задържане на състоянието още в началните му етапи и да се избегне нуждата от по-рискови процедури като кератопластика.

– Късно ли достигат пациентите с това заболяване до специалист у нас?

– С помощта на съвременните диагностични методи диагностицирането на болестта кератоконус е сравнително лесна. Разполагаме с много уреди, които предоставят на лекаря бързо, лесно и с възможност за проследяване във времето на надеждна информация за формата, дебелината и особеностите в конфигурацията на роговицата. Така се осигурява ранна диагностика и съответно възможност за много по-навременно третиране на пациентите с кератоконус. Все пак за целта трябва насочено да се мисли за тази болест при пациенти, защото понякога неглижирането на оплакванията за “нарастването на диоптъра“ и изписването на нови очила, без по-задълбочен анализ на възможността за наличие на болестен процес, може да забави неговото откриване.

– Имат ли приложение стволовите клетки в лечението на очните заболявания у нас?

– В медицината се възлагат големи надежди на потенциалните ползи от използването на стволови клетки. Специално в офталмологията се отчита значението на епителните стволови клетки за поддържане нормалната и здрава очна повърхност, като се практикува автотрансплантация при пациенти с химически изгаряния, травми, оперативното лечение на птеригиум и др.

Към настоящия момент текат активни изследвания за възможността за прилагане на стволови клетки при лечението на наследствени ретинални заболявания като ретиналните дистрофии, при невродегенеративни увреждания като терапия при макулна дегенерация и др. На този етап тези техни приложения все още не са възможни в ежедневната практика.

Какво представлява трансплантацията на роговица?

Роговичната трансплантация е оперативна интервенция, при която увредена роговична тъкан се заменя със здрава такава. Първата успешна кератопластика е извършена през 1906 г. от Едуард Цирм при ослепял от химическо изгаряне на роговиците пациент. В годините след това тя претърпява значително развитие благодарение на нововъведенията в оперативния инструментариум, микроскопи, шевен материал, наличната донорна тъкан и усъвършенстване на оперативните техники и подходи при различните очни заболявания.

При класическата трансплантация, наречена перфоративна кератопластика, се извършва замяна на увредената тъкан в цяла дебелина на роговицата. Това става обикновено чрез изрязването на централен кръгъл участък в роговицата на пациента и след това на така приготвеното ложе се трансплантира и зашива донорната роговица. Съществува обаче и възможността за подмяна само на един или няколко слоя от роговицата, които са увредени от дадено заболяване и запазването на останалата собствена тъкан на пациента, ако тя не е увредена. Това е т.нар. ламеларна кератопластика, като според това дали се заменят предни или задни слоеве на роговицата тя може да е предна или задна.

“Например при кератоконус измененията са съсредоточени обикновено основно в средния слой, наречен строма. Възможно е да се трансплантира донорна строма, отново като кръгъл бутон, но като се запазят вътрешните слоеве на собствената роговица. Това намалява рисковете от оперативни усложнения, времето за възстановяване и опасността от отхвърляне на транспланта”, обясни лекарят.

В първите години след въвеждането на кератопластиката донорната роговична тъкан се е набавяла от живи донори, които са били слепи поради причина, несвързана с тяхната роговица. Голям тласък за развитието на роговичната трансплантация е въведената от Филатов през 40-те години на 20-и век практика да се взимат донорни роговици от вече починали хора. Особеностите на роговичната тъкан позволяват потенциално тя да бъде взета в рамките на до 12-20 ч. след настъпване на смъртта.

Милена ВАСИЛЕВА

Източник: https://zdrave.to/