Проф. д-р Борис Богов, дм, е един от най-търсените специалисти-нефролози у нас. Той става професор по нефрология през 2013 г.
Началник е на Клиниката по нефрология в Университетска болница „Александровска” от 2009 г. Лекар, специалист по вътрешни болести, специалист по нефрология, с придобита квалификация по ултразвукова диагностика на коремни органи и повърхностни структури – конвенционална и доплерова УЗ-диагностика, с придобита квалификация по „Биопсични методи в нефрологията” и по „Здравен мениджмънт”.
Специализирал е в болници във Париж – Франция, Осака – Япония и Гронинген – Холандия. Има множество научни публикации, участия в монографии и учебници.
Много ли са бъбречно болните у нас и как се лекуват? Какво не обичат бъбреците? Как проф. Богов се спасява от синдрома на Бърнаут, т.нар. професионално прегаряне?
–Кога решихте, че искате да учите медицина, проф. Богов?
– Още от ученическите си години исках да уча медицина. Мечтата ми беше да се занимавам с физика и с астрономия, но в гимназията се появи любов към биологията. Това ме накара да се насоча към професията лекар. Приеха ме от първия път в Медицински университет – София.
След като завърших медицина, трябваше да отдам заслуженото на държавата – отбиване на военната си служба. Ние, завършилите медицинска специалност, минавахме задължителна школа през Военна академия. Разпределиха ме в бойно поделение в Смолян, като лекар в лечебницата.
След военната ми служба, бях разпределен на работа в Сандански като ординатор във вътрешно отделение. Аз съм от този край. Там работих година и половина. Тогава имаше форма за бърза специализация – клинична ординатура, с която можеше да се вземе специалност след 3-годишен курс на обучение. След като се явих на конкурсен изпит, започнах ординатура към Института по вътрешни болести на Медицинска академия, който днес не съществува. Първият ми стаж започна от Клиниката по нефрология, на която началник беше проф. Иван Груев.
След нефрологията, продължих със стаж по кардиология в болница „Царица Йоанна-ИСУЛ”. Там проф. Попилиев ми предложи да специализирам при него, но междувременно получих покана от проф. Груев да се явя на конкурс в Нефрологията. През 1989 г. спечелих конкурса за асистент и от тогава до днес съм все в тази клиника.
– Доволен ли сте от избора на специалност?
– Да, не бих я заменил с друга, въпреки че първоначално много исках да работя като кардиолог.
Нефрологията е бутикова специалност, която, за съжаление, не е атрактивна поради недооценените клинични пътеки. Затова няма много желаещи да специализират нефрология. Ние сме около 260 нефролози в страната.
Повечето колеги опират до нас, нефролозите, за консултация, защото бъбреците реагират при почти всички и остри, и хронични заболявания. Дори при използването на контрастни вещества за някои видове изследвания, като коронарографиите например, е добре да не направи предварително консултация с нефролог, който да оцени бъбречната функция. Това важи и при дозирането на лекарствата, при прогнозиране на влошаване на бъбречната функция, при оценка и менажиране на противотуморна терапия и т.н., но не се прави.
– За 30 години работа като нефролог забелязвате ли промяна в заболеваемостта у нас?
– Няма драстична промяна в заболеваемостта. Има известен скок по отношение възможността за лечение на пациентите с бъбречна недостатъчност. Има нови възможности за симптоматично лечение най-вече на анемията при бъбречна недостатъчност (БН). Методите за диагностика са значително повече и разширени, дават възможности за ранно откриване на рак и на началните стадии на хронично бъбречно заболяване.
По отношение на гломерулонефритите, основната патология в нефрологията, значителен скок няма. България прави изключение от останалите развити страни в лечението на тези заболявания с нови средства. Става дума за нов клас медикаменти – с моноклонални антитела. У нас те са разрешени единствено за трансплантирани, въпреки че в другите страни тези медикаменти се използват и при пациенти с гломерулонефрити, особено такива, които са резистентни на стандартното патогенетично лечение. При финансова възможност, нашите пациенти си купуват тези медикаменти от съседни страни.
Като главен координатор на Експертния съвет по нефрология, многократно съм алармирал МЗ и Здравната каса за възможността, но по разбираеми причини тези лекарства не се реимбурсират и не могат да влязат в позитивния лекарствен списък.
Сега пациентите с гломерулонефрити ги лекуваме както и преди 30 г. – с кортизонови препарати и имуносупресори, най-вече Cyclophosphamid, от което ги инвалидизираме, защото те имат и повече странични действия.
– Каква е заболеваемостта от бъбречни болести у нас?
– Имаме проучване на нашата клиника, което се припокрива с данните за Европа. Според статистиката, честотата на хроничното бъбречно заболяване (ХБЗ) в Европа е от порядъка на 7,5-8% от населението. У нас ние установяваме между 7 и 12% заболеваемост от ХБЗ, в зависимост от активността на изследователите. Средно за страната между 7 и 9% е честотата на ХБЗ. Искам да уточня, че ХБЗ не е едно и също нещо с хронична бъбречна недостатъчност.
– Това изобщо не са малко хора – дори напротив…
– Така е, не са малко. Всеки 7-ми у нас е с ХБЗ. Като причини за това според мен е диабетът, но по-скоро и артериалната хипертония, и метаболитният синдром. Това са данни за пациенти, които не знаят за бъбречния си проблем. Тук не се включват тези, които са диагностицирани и се лекуват. Това са хора, които имат съпътстващо друго заболяване, което води до ХБЗ.
ХБЗ представлява намалена функция на бъбреците. По определение при него гломерулната филтрация е под 60 мл за минута в продължение на 3 месеца. За сравнение, здрав човек има гломерулна филтрация над 90 за минута.
– Ако не се лекува ХБЗ, какво става с човека?
– Това води до трайни увреждания на бъбреците, няма обратно възстановяване. Тези пациенти трябва да бъдат обхванати и да се лекува основното заболяване, така че по-дълго време да могат да останат с такава (наличната) бъбречна функция. Да не се влошават бързо във времето, за да не стигнат бързо до хемодиализа.
– Кои органи вредят най-много на бъбрека, когато боледуват?
– Всички вътрешни органи, когато боледуват продължително, неминуемо въздействат и на бъбрека. Той е основната лаборатория в организма, която е ангажирана с очистващата функция. И второ – бъбрекът е най-богато кръвоснабденият орган, така че всички имунни заболявания, където има имунен конфликт, всички хематологични болести, имат отношение към бързо въвличане на бъбрека по един или друг начин. При една сърдечна недостатъчност бъбрекът участва в регулацията на кръвното налягане, на водния баланс в организма, на кръвотворенето.
В този смисъл, той има и хормонална функция, води до намалена перфузия на бъбрека, той страда и се влошава бъбречната функция. Бъбрекът може да компенсира много дълго време, но влезе ли в режим на нарушена бъбречна функция, няма възстановяване.
Интересен е фактът, че, да речем, при диабет заради инсулиновата резистентност, бъбрекът работи при повишени изисквания. Ние го наричаме хиперфилтрация. Това се изразява с увеличаване големината на гломерулите вътре в бъбрека. Тогава креатининът е в ниски граници и много от лекарите, които не знаят тази особеност, си мислят, че всичко е наред с диабетика. Но не знаят, че след тази хиперфилтрация и „пораснал бъбрек“, започва бавно да стартира бъбречната недостатъчност. Т.е. фазата на хиперфилтрация е първият белег дори за началото на бъбречна недостатъчност. Тогава е моментът да се вземат мерки по отношение превъзмогване на тази прекомерна работа на бъбрека.
– Какво не обичат бъбреците?
– Не обичат богата белтъчна храна, безсмислено и неконтролируемо приемане на медикаменти, както и вземането на т.нар. витамини, протеини, хранителни добавки. Това са основните неща, които могат да доведат до сериозни поразии. Човек не трябва да прекалява с нищо.
– Как си почивате?
– Понякога „прегарям”, доста са ми задачките. Аз съм и зам.-председател на Дружеството на нефролозите в България, председател съм на Експертния съвет по нефрология към МЗ, това са бившите национални консултанти, председател съм също така на постоянната комисия по здравеопазване и спорт към МС за акредитиране на висшите учебни заведения.
Почивам си, когато ходя до вилата, щом успея. Обичам да ловувам, но и това се случва 1-2 пъти в годината.
Източник: https://www.zdrave.net/