Хепатит C e социално значимо заболяване. То е изключително опасно и може сериозно да застраши здравето. Нарича се още „тихият убиец“, тъй като хората могат години наред да живеят с диагнозата, без да знаят че са инфектирани и заразни. Именно затова добрата осведоменост за вируса е ключова както за превенцията, така и за терапията. Затова clinica.bg публикува серия от материали, разработени съвместно със Сдружение за борба с хепатита „ХепАктив“. В тази публикация ще ви запознаем с основите факти и същината на заболяването.„Хепатит“ означава възпаление на черния дроб – най-големият вътрешен орган, който изпълнява над 500 жизненоважни функции в тялото ни. Той е отговорен за обработката на хранителни вещества, филтрира кръвта и се бори с инфекциите. Системната употреба на алкохол, токсини, някои лекарства и заболявания могат да причинят хепатит. Въпреки това, най-често той се причинява от вирус (А,В,С и т.н).
Според доклад от 2017 г. на СЗО
към настоящия момент в света има 71 млн. души, болни от хепатит С, като само 20% от тях са диагностицирани, а едва 7% (или около 1,5 млн. души) са получили лечение през 2016 г. Хепатит С е седмата причина за смъртност в света и първата за развитие на рак на черния дроб. Освен на черния дроб, хепатит С нанася поражения на цялото тяло, като може да причини артрит, васкулит, криоглобулинемия, инсулинова резистентност и др. В България се предполага, че около 94 000 души са болни, но годишно до лечение стигат едва около 1000.
Липсата на симптоматика, адекватна държавна
политика за профилактика и ниската информираност сред обществото са главните причини за това.
Как се предава Заболяването се предава основно по кръвен път. Риск крие всяка манипулация, при която има контакт на кръв с кръв. HCV се предава и по полов път. При хетеросексуални двойки опасността е минимална, но хепатит С се предава често при мъже, правещи секс с мъже. На трето място вирусът се предава и по перинатален път – от заразена с вируса на хепатит С майка, която при раждане предава вируса на новороденото.
Различни изследвания оценяват риска между 3-6%,
като при майки, коинфектирани с ХИВ, той нараства до 10-20%.
Важно е да запомните, че HCV не се предава чрез случайни контакти като: кихане, кашляне, прегръдки, ползване на общи прибори за хранене.
Има две основни фази на заболяването – остра и хронична. При острата малка част от инфектираните развиват видими симптоми, като те могат да се появят между 3-та и 12-та седмица от заразяването.
Това може да включва грипоподобни оплаквания,
иктер (жълтеница), треска, гадене, повръщане, потъмняване на урината и др., които обаче често биват погрешно разпознати като настинка например. Ако 6 месеца след заразяване пациентът има отрицателен PCR RNA тест, това означава, че благодарение на имунната си система е оздравял. Това се случва при около 10-15% от болните. Появилите се антитела в кръвта не са протективни и обикновено остават до живот.
Хроничната фаза е проявява, когато са минали
повече от 6 м. от датата на диагностициране и все още PCR RNA тестът е положителен. Това означава, че пациентът не е излекуван и заболяването преминава в хронична фаза, налагаща лечение. Поради липсата на симтоматика и на профилактика, много малка част от пациентите биват навременно диагностицирани. Над 20% от тях, които са заразени преди повече от 20 г., ще развият рак или цироза на черния дроб. В България около 840 души умират всяка година от хепатит С и причинените от него усложнения, по данни на СЗО.
Източник: https://clinica.bg/