Навършиха се 20 години от първата кохлеарна имплантация у нас. Тя бе извършена от проф. Иван Ценев от ИСУЛ, който потърсихме, за да ни сподели какъв е бил пътя на кохлеарната имплантология у нас. До къде сме стигнали в лечението на глухотата и кои са добрите новини, които мечтае да съобщи лекарят върнал слуха на стотици хора.Точно по това време, през 1999 година у нас стана факт първата кохлеарна имплантация. Много време мина от тогава и много неща се промениха, както в технологично отношение на самите импланти , така и по отношение на хирургическата техника. Това е сложна операция, която се извършва във вътрешното ухо на човека, което се намира пред мозъка, така че с неврохирурзите сме близки.
Кохлеарната имплантция в България
в последните години набра голяма скорост и вече се прилага не само на деца, но и на възрастни. Когато аз започнах да правя кохлеарна имплантация се правеха по 3 до 5 операции на година и то само при малки деца. Тогава програмата се ръководеше от социалното министерство и те отпуснаха първите средства, за закупуването на 3 импланта, които ние имплантирахме. Първата имплантация направихме съвместно с мой приятел, професор от Братислава. Същият следобед бе извършена и втората имплантация. Благодарение на тези първи две крачки нашето отоларингологично общество доби ентусиазъм, че е възможно у нас да се правят такива операции. Средствата тогава бяха много ограничени. Те се отпускаха с хиляди протоколи. Освен това болниците не бяха добре оборудвани с необходимия хирургичен инструментариум.
Тогава, в онези години оперирах
само деца. Единственият възрастен, на който направихме кохлеарна имплантация беше актьора Явор Милушев. Първите кохлеарни импланти бяха керамични. При тях цялата електроника беше капсулована, но керамиката се оказа доста крехка и те се пукаха и се чупеха. Толкова се развиха нещата за тези 20 години,че сега в София дори има предприятие, което произвежда целия комплект нужен за една кохлеарна имплантация, преди не беше така. Съвсем отговорно мога да кажа,
че в цялата страна най-добре е оборудвана нашата клиника, в болница ИСУЛ. Тук специалистите могат да установят дори на най-малките пациенти, които още не могат да говорят, какви са проблемите със слуха. За да се стигне до нормален слух, пътят е дълъг и треден. Кохлеарната имплантация, не е единствената, коята връща слуха. Нужна е и специална рехабилитация след операцията. Тя се извършва от специалисти рехаблитатори по слуха. Родителите също имат огроманата отговорност да работят с детето, за да има резултат. Къртовски труд, мтого тъпрение и обич са нужни.
Важно е тези деца да бъдат обградени
с много грижи, да бъдат към толерантни към тях възрастните и да не им се присмиват на някоя неправилно изказана дума. Защото думите, които децата възприемат чрез импланта са малко деформирани, както по тоналност, така и по звучене. Грешно е мисленето на някои пациенти, че след като се постави импланта човекът ще може да пее, да танцува и да говори. Например след имплантцията на Явор Мулушев, той описа първото си чуване, като звън на струни на китара. Това е началото, докато започне напълно да диференцира думите. А първото дете, което имплантирахме тогава, в далечната 1999 година беше момиче. Сега тя е прекрасна млада жена и работи като зъботехник, без да има никакъв пролем със слуха.
Кохлеарните импланти изискват обслужване,
защото батериите им непрекъсното се изтощават и се налага да се подменят. Все още не са достигнали до онова съвършенство, батериите да са самозареждащи, но и това ще стане с развитието на техниката. Защо не и в процесора да няма и една соларна батерия, която да зарежда самите батерии на импланта. Това е напълно реално с този темп на развитие на медицината и на техниката. Когато аз започнах да работя , не съм предполагал, че така бързо ще се развият нещата. Мислели сме, че нищо не може да се случи. У нас има голям научен потенциал и нищо чудно скоро да ни изненадат точно с откритието на една такава батерия. По-малко от 10 са специалистите, които се занимават с кохлеарна имплантология у нас. Те са разпределени в 4 центъра в страната. Най-големият сме ние- ИСУЛ. Получаваме около 40 импланта на година. Другият в София е във ВМА. Не съм много сигурен, колко точно импланти те получават, но не вярвам да са повече от 15 на година. В Стара Загора също се прави кохлеарна импланатлогия в болница „ Тракия“.
Всички колеги работят на европейско ниво,
но аз мечтая да видя по-малко глухи хора. Да намалим максимално поставянето на импланти, а това да е защото хората са здрави и нямат нужда от тях. Според мен, обаче се увеличава групата на нечуващите хора. Подозирам, че това се дължи и на твърде голямата употреба на медикаменти, които предизвикват промени в организма. Имам предвид приема на естрогени преди забременяването, и на продължителната им употреба. Подозирам, че това е малка част от факторите, които предизвикват смущения в нормалното развитието и водят до увреди на слуха. Знаете ли колко е мъчително, когато виждам млади, жизнени, хубави хора, но със сериозни слухови проблеми. У нас Здравната каса
поема разходите за импланта.Така е и в Германия. Там цената на такова устройство е в порядъка на 36 хиляди евро. В България се работи с три типа импланти, два от тях са добре познати. Сега е въведена нова фирма, за която аз нямам никакво сведение. Трябва обаче имплантите, които предлага тя да бъдат добре проверени, защото става дума за човешки живот. Тази фирма, може и да предлага прекрасни продукти, но тя трябва да го докаже, за й имаме доверие.
Нашата отоларингология може
да се мери с европейската. Кохлеарни имплантации, обаче правят около десетина лекари у нас. Една такава операция се извършва, за около 2 часа. Работи се под микроскоп. Тя е тежка и много уморителна работа. Знаете ли, колко често съм излизал от операционната със силно главоболие. Ако пациентът няма някаква вродена аномалия, то имплантацията минава гладко. При аномалии нещата се усложняват. Затова казвам, че е важно и как живеем и каква е здраваната ни култура, защото колкото по-рано бъде открит проблем със слуха, толкова лечението е по-успешно.
Автор: Гергана Добрева
Източник: https://clinica.bg/