Всяка година на 11 април света насочва погледа си с грижа към болните от Паркинсон. У нас дата е специална, защото броим годините от извършването на първата процедура по имплантиране на устройство за дълбока мозъчна стимулация, най-съвременния подход за лечение на част от тези болни. Тя е направена от екипа на доц. Красимир Минкин на 09.04.2013 г. в Клиника по неврохирургия на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“. От тогава до сега методът е приложен на 32 пациенти. От началото на 2019 г. имплантите, които се използват при дълбоко мозъчна стимулация, се покриват напълно от НЗОК. Досега те се заплащаха от самите пациенти като цената им е 40 000 лв. Що за заболяване е Паркинсон и може ли то да бъде открито навреме, попитахме началника на Клиниката по неврология на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, проф. Пенко Шотеков.Паркисоновата болест е невродегенеративно заболяване, което засяга меланинсъдържащите допаминергични неврони (нервни клетки) в едно от подкоровите ядра (Substantia Nigra) на мозъка. В резултат на този процес настъпва недоимък на невромедиатора Dopamin в Централната нервна система с постепенно развитие на характерните за заболяването симптоми.
– Какви са причините за възникването й?
– Причината могат да бъдат различни. Съчетание на генетични и токсични фактори на околната среда, както и обменни нарушения – оксидативен стрес и др. Около 30% от заболелите имат близък роднина с това заболяване. Рискът за унаследяване е по-висок, когато е болен бащата във фамилията. Установени са над 14 генни локуса, свързани със заболяването, и генни дефекти, свързани със синтезата на някои специфични белтъци, като α-synuclein, parkin и др.
– На каква възраст се проявява заболяването?
– Средната възраст е 55 години, но когато заболяването е с ясно обусловена наследственост може да започне и в по-млада възраст – 45 години.
– Ако родител е болен от Паркинсон, задължително ли и наследниците ще се разболеят? А внуците?
– Не е задължително децата да боледуват, но роднини от първа линия имат два до три пъти по-висок риск за заболяване. Същото важи и за внуците. С отдалечаване на поколенията рискът намалява, но остава по-висок, отколкото ако нямаш роднина с това заболяване.
– Отключващите фактори кои са?
– Много фактори от околната среда – различни интоксикации, хербециди, пестициди и други около 100 химически съединения, които са описани в литературата. Смята се, че при генетична предразположеност и излагането на подобни екзотоксини, рискът да се развие Паркисонизъм е значителен. Предполага се, че и някои ендогенни субстанции може да имат подобен ефект.
– Повече жени или мъже поразява?
– Двата пола се засягат в еднаква степен. Болесността е около 160/100000 души от населението. Предполага се, че у нас има около 15000 -16000 болни. Годишно заболяват около 200/1 милион от населението.
– Какви са първите симптоми?
– Първите прояви започват бавно и постепенно. Движенията на болните стават забавени, нарушават се фините движения, като например писане, говорът става забавен и немодулиран, позата е характерна, малко прегърбена, с леко свити горни и долни крайници и отсъствие на характерните движения на ръцете при ходене. Често болният има характерния статичен тремор (70% от случаите). В началото тези прояви могат да бъдат много слабо изразени и да бъдат установени само при преглед от специалист. В такива начални стадии на болестта диагнозата може да е трудна и дори да се обърка. Затова, прегледът от специалист е много важен.
– Как се поставя диагнозата?
– Доскоро диагнозата се поставяше изключително по клиничната картина. Понастоящем метод на избор за поставяне на диагнозата е специализирано радиоизотопно изследване DaTscan, което проследява транспората на невромедиатор Dopamin в допаминергичните неврони на подкоровите ядра. При невродегенерация на тези неврони натрупването на Dopamin e намалено. Такъв апарат, за диагностика на болни от Паркинсон, има в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ и изследването е безплатно. Искам да уточня, че когато имаме характерната симптоматика и заболяването е сигурно, не е необходимо да се прави това изследване, тъй като макар и безплатно за пациентите, то само по себе си е много скъпо. Полезно е, когато е необходима диференциална диагноза с други заболявания с подобна симптоматика.
– Какво е лечението?
– Лечението е с няколко групи от медикаменти, които частично се заплащат от Националната здравноосигурителна каса. Ако започнем в хронологичен ред на развитието на лечението на това сложно неврологично заболяване трябва да споменем, че първото лечение, което е международно признато е на българския народен лечител Иван Раев (1876-1938), създател на лекарство от билката Лудо биле, която съдържа веществото Беладона. Лекарството е използвано след Първата световна война при случаи на Паркисонизъм след световна пандемията от грип и последващ енцефалит, наречен Летаргичен енцефалит „Сънна болест“. Само ще изредя групите медикаменти по хронологията на тяхното въвеждане в практиката: Антихолинергични, Допаминзаместващи, Моноаминооксидазни инхибитори, Допаминови агонисти, Катехол-орто-метил-трансферазни инхибитори. По-съвременни методи на лечение са Постоянната допаминергична стимулация с Duodopa, която се прилага с дуоденостома и катетър и постоянен перфузор на медикамента. Друго съвременно лечение на пациентите с Паркисонова болест е с т.н. Дълбока мозъчна стимулация (Deep Brain Stimulation) на подкоровите ядра с имплантирани електроди и високочестотна стимулация. Тази съвременн техника се прилага единствено в Клиникита по неврохирургия на УМБАЛ „Свети Иван Рилски“ София. Необходимо е да спомена, че лечението на болните с Паркисонизъм е много сложно, отговорно и изисква занчителна квалификация на лекарите-невролози, които го прилагат. Това е една висша форма на лекарско изкуство и се извършва в специализирани центрове с Комисии за изписване на тези медикаменти по линията на НЗОК. Такава комисия има и в Клиниката по нервни болести, която ръководя.
– Може ли да се каже, че българският пациент с Паркинсон получава лечение на европейско ниво?
– Да, съвсем определено твърдя, че българските невролози разполагат с всички диагностични и терапевтини възможности за лечение на пациентите с Болестта на Паркисон .
Автор: Гергана Добрева
Източник: https://clinica.bg/