14.5% от българите са преживели някакъв вид психично разстройство, показват данните от проучване на НЦОЗА. Сред най-честите състояния са тревожните разстройства депресия и мания. Диагнози, чиито симптоми са на двата полюса. И ако за депресията се говори много, то маниите сякаш не са толкова известни. Какво е характерно за болестта, попитахме д-р Захари Зарков, началник на отдел „Психично здраве“ в НЦОЗА.
Манията е белег на биполярност на настроението
и се води като тежка психична болест. Тя е състояние на свръхативност и еуфоричност. Налице е и намалена нужда от сън. Хората в мания могат да се събудят в 3 часа (през нощта), готови да тръгнат на работа. Това има биохимично обяснение, свързано със свръхактивация на основните невромедиатори, които са отговорни за настроението, като серотонин, норадреналин и допамин. За да се постави диагнозата, е необходимо симптомите да са налице в продължение на 7 дни, за разлика от депресията, при която периодът е 14 дни и повече. „При манията е по-кратък, тя е като буря“, обясни д-р Захари Зарков.
Рисков фактор за отключване на мания е
генетичната предразположеност към колебание на настроението, което прекрачва границата. Затова хората в мания са склонни към рискови решения, рисково сексуално поведение, високата самооценка е без покритие, имат потребност от изява и самоизтъкване. „При манията е нарушено социалното функциониране до степен, че човек не е вградим“, обясни д-р Захари Зарков. Именно социалното поведение е белег за разликата между норма и патология. Има хора, които са с весел темперамент, или както още ги наричат, душата на компанията.
Те обаче са адекватни от гледна точка
на отговорностите си, грижат се семействата си, нямат рисково поведение и тогава не става дума за болестно състояние, а просто за темперамента на самия човек. „Това е границата между нормата и патологията“, каза още д-р Захари Зарков. Лечението с антидепресанти също може да отключи мания. „Има няколко типа биполярна болест. Има риск при увеличаване на дозите на антидепресантите – вместо пациентът да излезе от депресията и да се върне в нормалното си състояние, да прескочи към мания.
Това е грешка на изкуството, но никой не е застрахован
при приемане на антидепресанти да не изпадане в мания. Тя може да бъде провокирана от медикамента“, обясни още д-р Зарков. Стимуланти като наркотиците, анаболите и стероидите също могат да провокират маниоподобни състояния. Специалистите от спешните психиатрични центрове отчитат зачестяване при амфетаминовите психози. Лечението е със стабилизатори на настроението и с потискащи медикаменти, които се наричат невролептици. Терапията на пациенти с мания трябва да бъде предписана задължително от психиатър. Много често хората с чести психични разстройства се обръщат към други специалисти – общопрактикуващи лекари, невролози.
Специално при манията пораженията могат
да са по-тежки, отколкото при депресията. Затова тази диагноза трябва да се лекува задължително от психиатър – заради риска да стане резистентна на терапия, което е опасно. Пълното излекуване при манията е възможно при добра терапия. При един маниен епизод лечението със стабилизатори на настроението е 1 година, при два епизода – между 2-5 години, а при три няма горна граница. Много често обаче пътят до лекаря се оказва много труден. Това се корени в неосъзнаването на проблема от страна на болния. И ако хората с депресия са опасни за самите себе си, защото има риск да посегнат на живота си, то тези с мания са опасни освен за себе си, и за близките си.
Пациентите нямат самоубийствени мисли,
на тях им се живее. „Те се чувстват на гребена на вълната. И почти никога не идват сами, винаги ги водят близките им, които са забелязали промяна в поведението, като свръхактивност и еуфория без основателна причина“, разказа д-р Зарков. Негов пациент дори споделил, че манията е най-приятното нещо, което е изпитвал, без да взима наркотици. Затова и състоянието е сравнимо с това, което изпитват хората след употреба на дрога. Така, главозамаяни от еуфория, пациентите предприемали рискови ходове, залагали апартаменти, теглели големи заеми и завличали цели фамилии.
При тежките случаи се стига и до принудително лечение.
Близките на болните обаче са изправени пред сериозна морална дилема. Те трудно намират сили да стигнат до прокуратурата, за да напишат жалба срещу своя брат, баща, съпруг или син. „Те са в морална дилема, защото след време може да ги попитат: „Защо ме вкарахте в лудница“, обясни още психиатърът. Биполярната болест обаче е труден терапевтичен проблем. Затова трябва да се търси професионална помощ. „Близките не бива да отлагат, а да бъдат смели, защото социалните последици са унищожителни. Колкото по-късно се започне лечението, толкова по-трудно е то“, призовава д-р Захари Зарков. Характерно за манията е, че тя засяга хора от артистичните среди и тези колебания дори им помагат да влязат в роля. Не липсват примери и на световноизвестни личности, които са признали, че имат биполярна болест, като Джим Кери, Катрин Зита Джоунс и др.
Автор: Мила Мишева
Източник: https://clinica.bg/