На фона на неотминалата напълно грипна епидемия в страната се появиха и първите епидемични взривове от морбили. Тази шарка специалистите по инфекциозни болести определят, като едно от най-заразните заболявания. С какво се характеризира то? До какви усложнения води и как да се предпазят от тях хората ,които са били в контакт с болен, а не знаят дали са имунизирани? Отговорите дава специалистът по инфекциозни болести д-р Радина Андонова от ВМА.
Статистиката на СЗО за заболеваемостта от морбили показва, че през 2017 година случаите са били поне 5 пъти повече спрямо предходната година. А за 2018 и началото на 2019 година, заболелите от морбил са три пъти повече от тези през 2017 година, казва д-р Андонова. Това идва да покаже, че ваксиналния статус на обществото, не само у нас, спада. Това е причината за този висок ръст на заболеваемост.
У нас ваксината предпазваща от морбили
е задължителна, напомня доктора. Първата се поставя на 13 месечна възраст. Това означава, че до тази възраст децата са рискови за заразяване с морбили. Боледуват и по-големите деца, такива които родителите не са ги ваксинирани с първата доза, казва д-р Андонова. Ваксината срещу морбили се поставя двукратно, като втората доза е на 12 години. Ако е пропусната втората доза от ваксината, при среща с болен има възможност за заразяване, предупреждава специалиста, макар и по-рядко.
Първите потвърдени случаи на морбили
у нас за тази година, са били при неваксинирани хора, както децата, които се разболяха, така и 37 годишната жена, разказва д-р Андонова. Ваксиналният статус в България в предходните години беше значително по-добър, спрямо съседни държави. „Говоря за Сърбия, Македония, Румъния и Италия, все държави в които имаше епидемии от морбили. От тази година обаче и данните на НЦЗПБ сочат, че и нашата ваксинална покриваемост не е особено добра“. Това означава, че при този епедемичен взрив, ако не се вземат мерки, риска да се развие епидемия е възможен, казва инфекциониста. Мерките, които предприемат здравните власти, включват да се издирят всички контактни на тези, които са били с доказана инфекция на морлиби. Както и да се издирят всички деца, които не са били имунизирани по една или друга причина и да бъдат ваксинирани, обяснава експерта.
Този вид шарка има много
неспецифично начало, затова може лесно да се обърка с друго инфекциозно заболяване, като грипа например, уточнява лекарката. Това, което е типично за морбили е хода на протичане на заболяването, който е на строго определени периоди.
Те са три на брой, като първия е катаралният, наподобяващ грип или друга вирусна инфекция. Според д-р Андонова, трябва да се знае, че в този период болните имат засягане на конюктивите, с възпаление и с дразнане от светлина, нещо много характерно за марбили. Този период продължава около 3 до 5 дни. Около третият ден в устната кухина, по вътрешната страна на бузите се появяват белезникави петна. Медиците ги разпознават лесно и ги наричат „ петна на Филатов-Коплик“ . Точно те са сигурен знак, че става дума за морбили, казва д-р Андонова.
На около 3-5 ден температурата спада.
Тогава идва фалшивото подобрение, че болния се оправя. Всъщност това е старта на втория период. През него температурата наново се повишава. Тогава се появява и вече типичният обрив, каза специалиста. Той започва зад ушите, по лицето, по шията и се разпространява надолу по тялото. Характерното при тази шарка е че обривът не е сърбящ. Обривите могат да се слеят помежду си, като петната да заприличат на географска карта, уточнява тя. Това е периодът, в който се появява и специфичната лаеща кашлица. И най-неприятното в цялата картина, разказва д-р Андонова, е че заболяването засяга клетъчният имунитет, като го занижава силно. „ Това е причината болния да стане податлив и на други инфекции, а наслагването на няколко инфекции има неприятни последици“.
Ако всичко е наред, около 7-8 ден,
до 12 ден, настъпва последния стадии, в който обривите запчват да изчезват. На тяхното място се появява хиперпигментация с типично излющване, след което обрива изчезва и състоянието се възстановява. Д-р Андонова, аламира, че макар и заболяването да е преминало, родителите трябва да знаят, че 2-3 седмици след преболедуването, имунитета на детето не е възстановен и той остава компрометиран до месец. За това те трябва да се пазят от среща с други болни деца, за да не се развият усложненията от морбили, които никак не са малко. При среща с вируса на морбли и при заразяване първите симптоми настъпват от 9 до 11 дни, това е стандартния инкубационен период, обяснава експерта. При някои пациенти, обаче той може да бъде и до 17-20 дни.
Заразяването с морбили става
по въздушно- капков път. Това е може би едно от най-заразните заболявания, категорична е д-р Андонова. „ Един болен да има в стаята, той ще разболее в 99% останалите, които не са били имунизирани.“ Заразяването може да стане и чрез контакт с повърхности, уточнява тя. Най-лесният начин за пренасяне на заразата става през лигавиците , на устата и очите.
Усложненията от морбли могат да се получат още в хода на инфекцията. Морбилният вирус засяга стомашно-чревния тракт и може да доведе до доста тежка диария, разказва медика. „ Особено при деца, които са под 1 годишна възраст това е доста рисково. В Африканските държави диарията при деца, дължаща се на морбили и обезводняването в резултат на нея, е една от най-честите причини за смъртност.“
Друго уложнение е първичната
вирусна морбилна пневмония, която протича тежко и е с висока смъртност, казва д-р Андонова. Възможно усложнение е прерастването на конюктивита, който има болното дете, в кератит. Това заболяване засяга роговицата на окото и в последствие може да доведе до слепота. По време на морбили може да се засегне и централната нервна система, което лекарите определят като най-тежкото усложнение. Някои от тях са менингит и енецефаломиелит. Освен това, макар и изключително рядко, е възможно развитието на неврологична инфекция, която се проявява чак 10-15 години след преболедуването от морбили. „ Това са така наречените бавни неврологични инфекции, които протичат с един дементо подобен синдром, с постепенно отпадане на личността, които обаче на 100% завършват с леталитет. Точно и заради тези тежки усложнения ваксината е задължителна“, казва специалиста.
Ваксината за морбили е жива ваксина,
затова тя се слага на деца, които са над 1 година. Тя не се слага на бременни жени, както и на деца с нарушен имунен отговор. Именно в такива случаи, когато ваксината е противопоказана се поставя имуноглобулин. Като при него не може да се гаранитра сто процентна защита, но значително по-леко протича заболяването, обяснява д-р Андонова. Всички, които са имали контакт с болен от морбили и не са имунизирани е добре да си поставят имуноглобулин, но това не трябва да бъде по-късно от 6- тия ден, защото в противен случай ефекта е нулев.
При тази шарка не се налага прекъсване
на бременността, уточнява специалиста. Ако бременната е била контактна с болен от морбили, за разлика шарката- рубеола, няма опасност за плода, успокоява медика. Въпреки това бременните трябва да се пазят, защото техния имунитет физиологично е занижен, заради високите нива на хормоните и имунната им система не е толкова адаптивна. Трябва да се пазят и децата, които по медицински показания не могат да се ваксинират, заради комрометиран имунитет. Според д-р Андонова недопустимо е да не се поставя ваксина, особено когато тя е задължителна. Хората, които го правят излагат на риск не само собствените си деца, но и онези, който по медиински показания не могат да се предапазят чрез ваксиниране. Неваксинирането води до намаляване на обществения имунитет, което е основна причина, за вазникването на епидемии.
Автор: Гергана Добрева
Източник: https://clinica.bg/