3000 души годишно посягат на живота си в България. 600 или всеки пети от тях умира. Самоубийствата обаче намаляват, особено в регионите, в които се водят обучения с лични лекари за разпознаване на психични разстройства. Това сочат проучванията на Националния център по обществено здраве и анализи.Най-честите състояния предшестващи самоубийствата са депресия, шизофрения и зависимостите, обясни д-р Владимир Наков от отдел „Психично здраве“ към НЦОЗА.
Той обърна внимание на ключовата роля при поднасянето на всякакъв тип информация свързана с опит на човек да отнеме живота си. „Агресията във филмите трябва да се цензурира, да не се показва резултатът – труп, кръв и пр.“, обясни д-р Наков. Все пак обаче се наблюдава
намаление на сцените на насилие
в киното както и реакции срещу филмите, които показват или героизират самоубийствата.
Жените са по-склонни към опитите сами да предизвикат смъртта си. Средно 43.42 дами на 100 000 души посягат на живота си, а при мъжете числото е 29.45. При представителите на силния пол обаче самоубийствените действия по-често водят до смърт – 11.4 на 100 000 души, спрямо 3.56 при жените.
Това се дължи на тенденцията
мъжете да прибягват до по-твърди методи като например посягане на живота си с оръжие, докато при дамите е по-разпространена злоупотребата с медикаменти, при която има по-голям шанс състоянието да бъде овладяно и животът им спасен.
Средно за страната опити за самоубийство са регистрирани при 36. 74 души на 100 000 през 2017 година, а през предходната 2016-та година са били 34.74 на 100 000 души.
През последните две проследени години
се отчита намаление, спрямо данните за 2014-а и 2015-а година. Тогава опитите за самоубийство са били съответно 37.63 на 100 000 души и 40. 5. В световен мащаб броят на отнетите поради самоубийство животи е по-голям от жертвите от войни и катастрофи. Самопредизвикването на смърт е най-разпространено сред хората на и над 70 години. Самоубийството обаче е петата водеща причина за смърт при възрастната група 30-49 години и втората при младежите между 15-29 години.
Депресиите и злоупотребата с алкохол
са основният рисков фактор в Европа и Северна Америка. Също така самоубийствата са по-разпространени сред уязвими групи, които са подложени на дискриминация. В тази връзка експертите припомнят, че подкрепата за хора със самоубийствени мисли може да бъде животоспасяваща. За хората, при които има риск да посегнат на живота си е особено важно да бъде осигурена професионална грижа. Те трябва да бъдат изслушвани и отношението към тях да не бъде осъдителен.
Автор: Мила Мишева
Източник: https://clinica.bg/