Болниците да актуализират на три месеца политиката си за разумна употреба на антибиотици. Тази мярка ще залегна в Национална програма за борба с антибиотичната резистентност и рационална употреба на антибиотиците, която се очаква през юли да бъде внесена в МС. Това съобщи за clinica. bg. Иван Иванов, микробиолог, завеждащ Националната Референтна Лаборатория „Kонтрол и Mониториране на Aнтибиотичната Резистентност“.И в момента това изискване е заложено в националния стандарт по микробиология и вътреболнични инфекции, но е необходимо да бъде облечено в нова законова норма, която да задължи болниците да го спазват, обясни доц. Иванов.
Пациентите с някои рискови инфекции да бъдат изолирани в отделни стаи, така че
да нямат досег с другите болни,
предвижда още проекта на програмата. Става дума за някои рискови инфекции и мултирезистентни бактерии като клостридиум дифициле и карбапенемaза продуциращите ентеробактерии. „Много малко болници имат въобще изолирани стаи, в които да помещават такива пациенти.
Трябва да има помещения с максимум едно, две легла“,
обясни още доц. Иванов. Към такъв тип заразно болни е необходимо да има и специален подход, за да се възпрепятства по-нататъшното разпространение на тези микроби в болниците. Така например медицинските сестри трябва да бъдат с ръкавици и да си сменят дрехите, ходейки при тях. В болниците да заработят и т.н. екипи по контрол на инфекциите, които в момента не функционират. Идеята е, те да отговарят за рационалната употреба на антибиотиците
на базата на това какви щамове циркулират
и по този начин динамично да се променя политиката, да се подбират най-подходящите лекарства и да се оптимизира тяхната консумация, обясни още доц. Иван Иванов.
В работната група по изготвяне на програмата ще участват експерти широк кръг от институции от МЗ, НЗОК, ИАЛ, министерствата отговарящи за образованието, земеделието и околната среда и водите.
Според експертите от НЦЗПБ,
здравната каса трябва да реимбурсира
точно определени групи антибиотици, които не създават резистентност или при които тя е много по-малка. „В момента, в който дадем списък с предложение кои да се реимбурсират и кои не, смятаме, че интересът ще се измести към тези, които се реимбурсират и по този начин ще се допринесе за намаляване на резистентността, обясни доц. Иванов.
Съвместно с просветното министерство пък трябва да се разработят нови учебни програми, в които темата за антибиотичната резистентност да е много по-застъпена.
„Трябва да се подобри и лабораторната практика
за откриване на различните механизми на резистентност, да се увеличи като цяло изследването на този проблем, на съобщаването на данните от различните лаборатории на национално, европейско и глобално ниво. Също трябва и научните проучвания да се подобрят, да търсим както нови механизми на резистентност, така и на нови антибиотични средства, които могат да се използват в практиката“, обясни още доц. Иван Иванов.
Националната програма ще се придържа към глобалния план на СЗO и ще бъде крачка напред към нови необходими законови разпоредби.
Автор: Мила Мишева
Източник: https://clinica.bg/