Приятелски настроена среда за хората с деменция с участието на всички институции искат от Фондация „Състрадание Алцхаймер България“. Това стана ясно на днешната пресконференция, на която беше представено пилотно социологическо проучване на потребностите на хората с деменция и техните близки.
Хората трябва да се запознаят със заболяването и да се научат да проявяват по-голяма търпимост и разбиране към тях, посочиха от организацията.
На всеки три секунди по света се появява нов случай на деменция, посочи д-р Венелин Стойчев и допълни, че в скоро време ¼ от хората ще бъдат засегнати от заболяването. Друг притеснителен факт е и че прагът на болестта пада все повече – той вече достига 30 години.
Д-р Стойчев заяви, че по света има много добри практики за овладяване на заболяването, които обхващат всички нива – превенция, профилактика, образование, информационни кампании и т.н. Те обаче са свързани с мобилизацията на огромен ресурс от гражданска енергия, обясни той и допълни, че тя е съдържанието. Ако обаче няма публични политики и институции, в които да се налее това съдържание, гражданските инициативи не биха сработили.
Според д-р Стойчев не бива алцхаймерът да се възприема като частен проблем. Само ако разпилените ресурси се канализират в правилната посока, ще може да се запази човешкото достойнство на засегнатите от деменция, заяви той.
Според направеното проучване сред близки на хора със заболяването 95% са на мнение, че сред обществото няма достатъчно информация.
Когато това е личен проблем, хората започват да се интересуват, но когато личният проблем се махне от главата, не предаваш опита си на тези след теб, посочи д-р Стойчев. Според него друг проблем е, че българите нямат култура като общество да уважават болните от деменция. По тази причина у нас заболяването се развива по-бързо, разпознава се по-късно и се третира по-неадекватно, заключи той.
Проучването показва, че обществото разполага с най-много информация относно социалните и физиологическите последствия от болестта. Тя обаче отново е резултат от личния опит, а не от публични кампании. При обгрижването на хората с деменция пък се действа на принципа проба-грешка, посочва д-р Стойчев.
От своя страна адвокат Елена Кръстева представи законодателната рамка в България по отношение на заболяването. Тя обясни, че ако има навременна профилактика и се установи, че дадено лице проявява симптоми на заболяването, то може да упълномощи свой близък да го представлява пред институциите. Възможно е да се подпише и пълномощно за разпореждане с имуществото.
В случай че болен от деменция изчезне, неговите близки сами могат да поискат от Районния съд да бъдат назначени за управители на имуществото на изчезналия до появата му.
Кръстева посочи и че настаняването на болните в институция се допуска само като крайна мярка – ако няма къде да живеят и кой да се грижи за тях. Иначе работи принципът на социалното включване.
Бившият ни посланик в Русия Илиян Василев пък сподели своя личен опит по темата. Той бе категоричен, че общественото възприятие за деменциите е под всякаква критика.
Когато игнорирате проблема, вие отричате да има проблем, каза Василев и посочи, че у нас липсва достатъчно информация за системите за ранна диагностика и терапия. Друг проблем е и че съвременните методи на диагностика не се прилагат в България. Според него е изключително важно съответните институции да убедят Здравното министерство да включи в бюджета средства за необходимия софтуер, както и да се обучат специалисти.
Василев бе категоричен, че въпреки липсата на лечение навременната диагностика е от съществено значение.
Лекарите вършат престъпления, защото дават лекарства, които имат странични ефекти – не се постига лечение, но увреждането е много вероятно, обясни той.
Според него е необходимо да се създадат дневни центрове, където болните могат да бъдат оставени на по-специфични грижи, тъй като домовете за възрастни не могат да поемат тази функция. Василев настоя и за въвеждане на програма, която предвижда ежегодно изследване на целия организъм с цел превенция.
Проблемът на деменциите е, че те обикновено идват след 60 години, а тогава обществото сякаш смята, че хората вече не са толкова важни, заключи той, но уточни, че все пак всичко е въпрос на ценности.
Източник: https://news.bg/