Повече от десет години страната ни се опитва да въведе електронна здравна система. Говорим за нея като за панацея на всички проблеми в сектора, какво обаче представлява тя, имат представа само шепа експерти. Затова поканихме един от тях – Благой Миров, да ни разкаже повече в серия от статии. Той е дългогодишен IT-експерт в сферата на здравеопазването и консултант по настоящия проект за електронна система на Министерство на здравеопазването.
В последните години много се говори за електронното здравеопазване, много се пише по темата и много се спекулира. На електронното здравеопазване се възлагат много надежди, говори се и за електронна здравна карта, като за панацея, чрез която ще се решат всички проблеми в здравеопазването. Всички изказвания, обаче, звучат отвлечено и откъснато от действителността и не показват реална цел и ползи, които ще се постигнат.
Трудността в изграждането на такава
национална система произтича от това, че здравеопазването е сложна социално-техническа система, включваща взаимодействие между хората и технологиите. Не бихме могли да проектираме организационните и техническите системи независимо една от друга, нито да очакваме успешно реконструиране на системите за здравеопазване без задълбочено разбиране както на човешките, така и на технологичните изисквания, за да могат всички части да работят заедно.
Нека да надникнем в света на електронното
здравеопазване и да се опитаме да разберем какво представлява то в действителност, от гледна точка на нас, обикновените граждани. За тази цел нека си представим как би протекло лечението на един човек, ако имахме електронна здравна система:
80-годишен мъж, да го наречем г-н Иванов, който живее самостоятелно, идва до спешното отделение на близката болница в средата на декември, объркан и в невъзможност да се храни, след като е изпитвал грипоподобни симптоми в продължение на три дни. Рентгенографията на гръден кош показва зона на неясна аномалия, но в сравнение с предходното цифрово изображение отпреди две години, д-р Петров може да види, че то определено е нов проблем и диагностицира пневмония.
След това д-р Петров проверява в системата на
общественото здравеопазване и вижда, че г-н Иванов е получил противогрипна ваксина, което означава, че по-вероятно пневмонията му е бактериална и изисква антибиотик. Когато той започва да предписва антибиотик, електронната система, чрез която предписва антибиотика, проверява лекарствения профил на г-н Иванов и го предупреждава, че той пие лекарство за холестерол, което е опасно при взаимодействие с първия избран антибиотик. Д-р Петров предписва различно лекарство и изпраща на г-н Иванов в къщи за домашно лечение.
На път за вкъщи, г-н Иванов се отбива в най-близката аптека, където представя личната си карта. Фармацевтът проверява в системата за електронни рецепти и намира предписаното лекарство. Г-н Иванов го купува и се прибира в къщи.
В този сценарий се използват данни за
лекарства, цифрови изображения и обществено здраве, която е само част от информацията, необходима за осигуряване на безопасна и качествена медицинска помощ. Без нея и Електронните здравни досиета, в които е складирана, можеше да се стигне до следното развитие на същия случай:
Д-р Перов не би имал достъп до предишна рентгенография на гръден кош, като това причинява закъснения при поставянето на окончателна диагноза пневмония, увеличавайки използването на ресурсите на спешното отделение и разходите за предоставяните услуги.Д-р Петров нямаше да знае, че г-н Иванов е получил противогрипна ваксина, като това би направило по-трудно да се изключи грипната пневмония, тъй като средата на декември е грипен сезон.
Въвеждане на анти-вирусни лекарства би усложнило лечението, тъй като те биха могли да доведат до странични ефекти.Първият избор на антибиотик, който д-р Петров би предписал, ще създаде потенциално опасни нежелани лекарствени реакции, когато се комбинира с приеманите от г-н Иванов лекарства за холестерол.Г-н Иванов би могъл да загуби рецептата си на път за аптеката или фармацевта би могъл да има проблем с разчитането на написаното лекартсво, което да наложи да се върне отново при д-р Петров.
Така описаният сценарий, въпреки че представя
само върха на айсберга, показва колко много ползи може да донесе за всички участници в системата изграждането на електронни медицински досиета на българските граждани. Основната цел, която има електронното здравеопазване е да осигури възможност медицинската информация, която се генерира при всеки допир на гражданите със системата на здравеопазване в страната, да се записва надлежно в продължение на целия им живот. Нещо повече, така записаната информация трябва да може да е достъпна във всяка точка на оказване на медицинска помощ в разумно кратко време, за да може да помогне в процеса на диагностициране и лечение.
Първата болница, която прилага всеобхватно
електронно здравно досие е болницата „Ел Камино“, Маунтаин Вю, Калифорния, което е пуснато в експлоатация през 1971 г. Десет години по-късно, през 1981 г., резултатите показват, че разходите за болнична помощ за един случай са с 40% по-малко от средните за окръга спрямо разходите в 13 сходни болници.
Тези резултати – трябва да постигне и изпълняваният от Министерство на здравеопазването Проект №BG05SFOP001-1.002-0007-C01 „Доизграждане на Националната Здравна Информационна Система /НЗИС/ – етап 1 и етап 2″, финансиран по оперативна програма „Добро управление“ 2014–2020.
Източник: https://clinica.bg/