Д-р Албена Бъчварова е алерголог и педиатър в София с над 25 години опит и професионални интереси в диагностиката и лечението на дихателна, хранителна и медикаментозна алергия. Д-р Бъчварова има научни публикации в български и чужди списания и участия в проучвания за бронхиална астма, алергичен ринит и хронична уртикария. Завършва Медицински университет- София през 1990 г. Своите специалности по детски болести и клинична алергология придобива през 2000 г. и 2004 г. Работи последователно в детското отделение на Общинска болница – Елин Пелин, Специализираната болница за активно лечение по детски болести “Проф. д-р Иван Митев”, а в момента е част от екипа на ДКЦ “Александровска”.
Хранителните алергии засягат 4-5% от децата и подрастващите. Кърмачетата и малките деца имат по-незрели чревна бариера и имунен отговор, които най-вероятно са причината за увеличената честота на хранителни алергии при тях. Как да разпознаем и как да избегнем хранителните алергии при децата, разговаряме с д-р Албена Бъчварова, алерголог в ДКЦ “Александровска”.
– Д-р Бъчварова, хранителните алергии са все по-актуална тема в съвременния живот. Това често срещано заболяване ли е при децата?
– Както цялостното увеличение на алергичните болести, така и в частност хранителната алергия бележи ръст в своята честота, като тя е особено характерна за детската възраст. Статистиката показва, че средната честота на хранителната алергия е около 4% при общата популация от деца, а при малчуганите до 3-годишна възраст тя достига до 6%.
– Кои храни предизвикват алергии?
– Най-честите алергени са млякото, яйцата, ядките, рибата и морските дарове и брашното. Хранителната алергия към млякото е по-характерна за ранната детска възраст. Още в рамките до 1 годинка, в кърмаческата възраст, децата особено когато преминат от естествено хранене към хуманизирано мляко, започват да развиват прояви на хранителна алергия. Тя може да засяга – кожата, дихателната система, стомашночревния тракт. Голям процент от децата, които страдат от атопичен дерматит, също развиват хранителна алергия. И връзката тук е, че хранителната алергия влошава протичането на дерматита, но не е причина за самия него, така че дори и да изключим приема на съответната храна, това не означава, че основното заболяване, което е атопичният дерматит, ще изчезне.
– Как се диагностицират тези алергии при малките деца?
-Диагностиката на хранителната алергия се базира на клиничните симптоми на болестта, подробно събраната анамнеза за хранителния режим и диагностичните тестове – кожни и кръвни. За жалост, във възрастта до 1 година най-точният критерий е на принципа проба- грешка. Т.е. елиминация и провокация. При доказана алергия към белтъка на кравето мляко /АБКМ/ се налага хранене с т.нар. белтъчни хидролизати. Прогнозата при тези деца е добра. Данните сочат, че към първата си година 2/3 от децата изграждат толеранс, а до петата година почти 80%.
Алергията към яйцата е втората по честота хранителна алергия в детска възраст, която може да персистира до 8-годишна възраст.
Ядките също са чест алерген
Много често алергията протича с бърз тип реакции – обриви, отоци на устните, затруднено дишане и повръщане. Те са от алергените, които остават да персистират и при възрастни. Едва 20% от децата с алергия към фъстъци я преодоляват с възрастта. В САЩ най- честата причина за анафилактичен шок – животозастрашаваща форма на алергия, свързана със загуба на съзнание, спадане на артериалното налягане и често завършваща фатално, са именно фъстъците.
– Как да различим хранителната алергия от непоносимост към дадена храна?
– Хранителната алергия се развива при генетично предразположени хора, при които имаме нарушен хранителен толеранс – т.е. те са имунно-медиирани. И двете могат да протекат с прояви от страна на кожата – обриви и отоци, от страна на дихателната система – хрема, кашлица със затруднено дишане, от страна на стомашночревния тракт – повръщане и диария и като системна реакция – анафилаксия.
Хранителната алергия диагностицираме чрез откриването на специален имуноглобулин (Ig) чрез кожни и кръвни тестове. Хранителната непоносимост е в резултат на неалергични реакции към храни. Тя може да произтича от някои физиологични особености, например дефицит на ензими. Клинично протича предимно с прояви от страна на стомашночревния тракт – гадене, повръщане, диария със слуз.
– Много говорим за био- и вредни храни. Във вашата практика сблъсквате ли се с нетипични доскоро хранителни алергии при децата?
– Основните алергени, които най-често дават хранителни алергии, вече споменах. Но много често наблюдаваме т.нар. псевдоалергични реакции, дължащи се на съдържащите се добавки в храните като хистамин, тирамин, тартразин и др. Съществува група храни – т.нар хистаминолибератори, които стимулират отделянето в по-голямо количество на веществото хистамин, участващо в алергичната реакция и отговорно за
появата на обриви и отоци
Към тази група храни спадат шоколадът, ягодите, бананите, червените чушки и др. Това обяснява появата на обриви в ранна детска възраст при консумация на тези храни.
– Научиха ли се българските майки при нужда да търсят специалист, защото симптомите на много алергии се припокриват с тези на други заболявания?
– Въпреки голямата си честота напоследък – една четвърт от населението на Земята страда от някакъв вид алергия, голям процент от хората ги подценяват. Бих казала, че 45% от алергичните болести остават недиагностицирани, а когато се срещнат с нас и бъдат диагностицирани и препоръчаме лечение, около половината от пациентите не го изпълняват. Все още майките благодарение на развиващия се информационен свят, до голяма степен се доверяват на различни сайтове. Четат публикации в интернет и когато дойдат в кабинените ни, често се случва в началото да изслушваме една дълга тирада какво са прочели в интернет. Тогава изпадаме в ситуацията да задаваме въпроса: “Вие идвате на преглед да ни разкажете какво сте прочели, или искате да чуете мнението на лекаря?”.
В днешно време пациентите са много по-образовани и информационният поток по всякакви теми е огромен, но нека не забравяме, че всеки човек е уникален и една и съща болест протича различно при различните пациенти. Бъдещето е в индивидуалния подход и персонализираната медицина. Ето защо, пациентите трябва да търсят мнението на лекаря и да спазват стриктно предписаното лечение. Защото изписаното лекарство действа само, когато се приема.
Румяна СТЕФАНОВА
Източник: https://zdrave.to/