В отговор на въпросите на нашия читател ви предлагаме интервю по темата с офталмолога д-р Пламен Хубанов – основател и управител на Медицински очен център “Св. Николай Чудотворец” във Варна. Завършил е курсове по ехография, компютърна периметрия, лазерна диагностика и лечение. Има специализация по рефрактивна хирургия на катаракта и глаукома в САЩ, Солун, Ница, Рим, Кейп Таун. Както и специализация за работа с фемтосекундния лазер “IntraLase“ в Хонконг и Сингапур. Д-р Хубанов е член на Управителния съвет на Съюза на офталмолозите в България, на Американската академия по офталмология, на Американската катарактална и рефрактивна асоциация, на Европейската катарактална и рефрактивна асоциация, на Европейската и Световната асоциация по глаукома.
– Д-р Хубанов, в какво се изразява макулната дегенерация? Как се проявява тя?
– Макулната дегенерация, свързана с възрастта (МДСВ), е често срещано заболяване и води до различна степен на загуба на зрението на хора над 50 години. В тези случаи засяга макулата – това е зона от ретината, която отговаря за централното зрение и позволява да виждаме предметите, разположени право напред. По принцип макулата е образувана от милиони светлинночувствителни клетки. Ретината превръща светлината, навлязла в очната ябълка, в електрически сигнал, който чрез оптичния нерв достига до мозъка, където се трансформира в образа, който виждаме.
Когато обаче макулата е увредена, центърът на зрителното поле може да бъде замъглен, изкривен или тъмен. При някои пациенти макулната дегенерация, свързана с възрастта, напредва много бавно, така че зрението се запазва продължително време. При други обаче заболяването прогресира бързо и може да доведе до загуба на зрението на едното или на двете очи. При прогресия на заболяването най-чест симптом е поява на замъглена зона в близост до централното зрение. С времето замъглената зона може да нарасне по размер и да се получи черно петно в центъра на зрителното поле. Макулната дегенерация сама по себе си не води до пълна слепота. Загубата на централното зрение може да се отрази на ежедневните дейности като четене, писане, шофиране или извършване на обичайна домакинска работа като готвене и чистене.
– Какви са причините или по-точно – кои са рисковите фактори, които провокират възникването и развитието на това очно заболяване?
– Най-важният рисков фактор е възрастта, като заболяването се среща по-често след 60-годишна възраст, но може да се наблюдава и по-рано. Важно е да се посочат и да се запомнят и другите рискови фактори за развитие на макулна дегенерация:
• Тютюнопушене – изследвания доказват, че пушенето удвоява риска от развитие на МДСВ;
• Раса – МДСВ се наблюдава с най-голяма честота при кавказката раса, следвана от останалите раси;
• Фамилна история и генетика – това означава, че хора с фамилна история за макулна дегенерация са с по-висок риск за развитие на болестта. Относно генетиката през последните години изследователите са идентифицирали 20 гена, които имат отношение към развитието на МДСВ. В тази връзка, тъй като макулната дегенерация се влияе от много гени, плюс фактори от околната среда, като тютюнопушене и хранене, засега няма генетични тестове, които могат да диагностицират МДСВ или да определят кой може да развие заболяването. Искам да изтъкна, че изследователите намират връзка между МДСВ и начина на живот като избор за пушене.
– Как се диагностицира макулната дегенерация?
– В ранните стадии на заболяването пациентите нямат оплаквания. Измененията се установяват при изследване, което включва:
1. Тест за зрителна острота за близо и далеч.
2. Офталмоскопия – след поставяне на капки за разширяване на зеницата се оглежда ретината с помощта на специални увеличителни лещи.
3. Цветен конфокален скенер – цветна фундосфотография, без разширяване на зениците.
4. Т.нар. решетка на Амслер – изследва се централното зрение, като се наблюдава координатна система с очила за близко разстояние, съответно с дясно и с ляво око.
5. Флуоресцеинова ангиография – това е тест, при който инжектираме флуоресцеиново багрило в кубиталната вена.
– Колко стадия на развитие има макулната дегенерация и как се проявяват?
– Заболяването има три стадия, които се определят от размера на т.нар. друзи под ретината. Възможно е да има макулна дегенерация в едното око или едно от очите да е в по-напреднал стадий на заболяването.
• Първи стадий. Ранен стадий, при който диагнозата се поставя на базата на размера на друзите (до 124 микрона). В този стадий пациентите нямат загуба на зрение.
• Втори стадий, наречен интермедиерен (междинен). При него размерът на друзите става по-голям от 124 микрона, появяват се пигментни промени на ретината, или и двете нарушения едновременно. В този стадий може да има някаква степен на загуба на зрение, но повечето пациенти нямат оплаквания.
• Трети стадий, късен стадий, при който пациентите имат загуба на зрение поради нарушаване на макулата. В този трети стадий има два типа изменения:
При т.нар. географска атрофия, наречена още суха форма на макулната дегенерация, се случва постепенно разрушаване на светлинно-чувствителните клетки на макулата, които предават зрителната информация на мозъка и поддържащите тъкани под макулата. Тези промени водят до загуба на зрение.
При т.нар. неоваскуларна макулна дегенерация, наречена още влажна форма на макулната дегенерация, в ретината се развиват абнормални кръвоносни съдове (неоваскуларни). Тези съдове пропускат флуид и кръв, което води до оток и нарушаване на макулата. Това изменение може да настъпи бързо и да доведе до тежка степен на загуба на зрението, за разлика от предишната форма – географската, при която се случва по-постепенен ход на развитие. Възможно е в едно и също око да се наблюдават и двете форми на макулната дегенерация.
– По различен начин ли се лекуват различните форми на макулната дегенерация?
– Най-напред да отбележа, че в момента няма лечение за ранната форма на заболяването. Както казах, при нея много хора не показват симптоми или загуба на зрение, затова ние, офталмолозите, препоръчваме да се извършва разширен очен преглед поне веднъж годишно. Това ще помогне да се определи дали състоянието напредва. Може би тук е мястото да кажа, че МДСВ се среща по-рядко при хора, които спортуват, избягват тютюнопушенето и ядат храни, богати на зелени листни зеленчуци и риба.
Ако вече има МДСВ, тези профилактични мерки може да помогнат зрението да се запази за по-дълго време. Относно интермедиерната и късна макулна дегенерация изследователите са открили, че дневният прием на някои витамини във високи дози, както и на минерали могат да забавят прогресирането на болестта при хора, които имат междинна МДСВ и при тези, които имат късна макулна дегенерация само в едното око. Става дума за витамин С, витамин А, витамин Е, лутеин, зеаксантин. Те оказват много добър антиоксидантен ефект, който е нужен за борба с оисновния патогенетичен механизъм на тази форма на макулна дегенерация. Желателно е менюто ви да съдържа моркови, риба, яйца, студено пресовани масла, сурови ядки, домати, зеленолистни зеленчуци.
Има модерни методи на лечение и на неоваскуларната МДСВ, която обикновено води до тежка загуба на зрението.
Яна БОЯДЖИЕВА
Източник: https://zdrave.to/