Това е д-р Ивона Вълчева. Млада, амбициозна и прегърнала любимата професия. Откриваме я в спешното отделение на Алексансдровска болница, където работи. Спешните медици са онези лекари, които срещаме в най-трудния за нас момент и онези, които най-малко се радват на благодарността на пациентите. На края на годината и на прага на новата я попитахме за равносметките, които прави.
Дипломирала се е преди година. Започва работа, първо като доброволец. След месец вече е официален член на екипа на Спешното отделение в Александровска. Избрала е спешното, за своя първа професионална спирка. Разказва, че работата в Спешното й дава общия поглед върху професията, обогатява медицинската й култура. Мечтата й обаче е да помага на млади пациенти, затова мисли, че специализиация по педиатрия, неонаталогия или акушерство и гинекология, са най-подходящи за това.
За първия си работен ден
разказва, че е бил натоварен, но и много вълнуващ. „При нас идват хора с много заболявания, които не са уточнени диагностично, към момента на постъпването. Почти всеки ден е изпълнен освен с динамика и с интересни случаи“. Нито нощните, нито дневните дежурства в Спешното са спокойни. На дневните потокът от пациенти е по-голям, но базата с много специалисти, които са на разположение за консултация дават професионална сигурност.
Докато нощните смени, имат друго предизвикателство,
по-малко пациенти, но по-голяма отгворност, защото лекаря трябва да разчита на собствените си сили и умения при визимането на решенията. Споделя, че не съжалява за професионалния си избор. Вярва, че медицината е територията на която, човешко същество може да помогне на друго, нещо на което я е научил баща й. Винаги да помога дори да няма нужния ресурс за това. „ Баща ми е невероятно добър човек. Самият той винаги е помагал дори на непознати. Учил ме е да бъда щедра и добра.“ Приема родителите си по-скоро като приятели. Особено близка е с майка си. За нея тя е уюта, топлината и грижата, от които всеки има нужда, когато загуби почва под краката си.
Най-топли спомени пази
от детските си години, в Преслав. Там на село при баба, с брат и сестра си, с много приятели е било вълшебно. „ После пък на море с нашите, едни прекрасни лета „, споделя тя. Днес разпуска от ежедневието с приятели. Едни от тях са колеги, други са компютърни специалисти, съученици от гимазията. Една шарена група, с която ходят на преходи в планината, на кино или просто на среща за по чаша кафе.
Обича литературата,
тази любов е наследила от родителите си, които са филолози. Пиететът към летературата се засилва в немската гимназия. Последната книга, която е прочела и от която е впечатлена е „100 години самота“ на Гарсия Маркес. Харесва класиката, но и съвременни автори също. Изборът на четиво обикновенно е продиктуван от настроението в момента. „Чета и по-кратки форми, разкази например. На Агата Кристи криминалните романи също харесвам.“
Коледа ще прекара със семеството си
На 26 декември, обаче е на работа. Нова година мисли да посрещне с приятелите си. На всички и на себе си пожелава здраве и повече късмет през следващата година. Разказва, че идеята да потърси реализация в чужбина я е навестила още в студентските години. Не я е отхвърла напълно и днес. Нишката обаче, която да придърпва у нас са близките и приятелите й. Казва че сега е тук, защото е избрала да си даде шанс за успех в родината си.
Автор: Гергана ДОБРЕВА
Източник: https://clinica.bg/