Семинар на тема “Нови тенденции в разбирането на атопичния дерматит” събра водещи дерматолози в България. Ето какво споделиха част от лекторите – доц. д-р Здравка Демерджиева и доц. Жана Казанджиева.

– Доц. Демерджиева, откога в България се провежда климатотерапия при кожни заболявания?

– Климатолечението е терапия, с която ние, българските дерматолози, се гордеем. От 1961 г. съществува науката биоклиматология, която обяснява влиянието на климатичните дадености върху физиологичните процеси на организма. Още през 1962 г. проф. Попхристов организира първия в света симпозиум, посветен на климатолечението на кожните болести, и същата година стартира климатолечението в санаториума в Саръгьол (Рила планина). Около 6000 пациенти са минали терапия в тази база. В момента високопланинското климатолечение се провежда в спортна база “Белмекен” на 2500 м надморска височина. Средната температура на въздуха през месеците, през които се провежда терапията, е между 14 и 18 градуса по Целзий, а влажността на въздуха е 80%. Близо до базата е язовир Белмекен.

– Какви са показанията за климатолечението?

– На първо място, климатолечението е най-подходящо за дечица с атопичен дерматит, както и всички кортикозависими кожни заболявания. Правят се дневни походи между 5 и 7 км. Използват се емулиенти, хидратанти за кожата и продукти за слънцезащита, защото в планината има голям риск от изгаряне.

Много е важно извеждането на децата от обичайното им ежедневие, от стресиращата обстановка, за да може да укрепне психиката и общият биологичен тонус. Има огромна разлика между ефекта от лечението на дете в града, с инхалатор, и друго, което диша директно чист въздух в планината. Ефектът от климатотерапията е само положителен. Няма странични действия. Децата след това са в клинична ремисия между шест и девет месеца. Обяснението е, че над 2000 м надморска височина се стимулира продукцията на собствения кортизол от надбъбречната жлеза и не се налага да даваме допълнително кортикостероидни препарати – нито през устата, нито локално върху кожата. А знаете, че кортикостероидните препарати имат доста странични действия.

– Колко дни трае климатолечението и колко струва на родителите?

– Две седмици. Сформира се голяма група, и деца, и родителите общуват помежду си и обменят опит за това какво е помогнало на тяхното дете.

Дневно на възрастен пълен пансион при много добри условия струва 30 лева, а за децата – 23 лева. Смятам, че това е сума, която хората харчат и в ежедневието си в София и няма съществена разлика дали ще сте си у дома или на Белмекен. Хубаво би било обаче, тъй като климатолечението е и профилактична терапия, да бъде поето не от Здравната каса, а от НОИ (Националния осигурителен институт). Ние, дерматолозите, осигуряваме на родителя болничен лист, за да не си губи годишната отпуска. Здравната каса е длъжник към пациентите с атопичен дерматит, защото основната тежест от лечението се поема от тях. Само един емулиент, който се харчи за 4 – 5 дни, струва 30 лева. 100 – 150 лева на седмица струва лечението на дете с тежък атопичен дерматит. Доказано е, че локалната терапия контролира напълно заболяването на 80% от хората с атопичен дерматит. Така може изобщо да не се стигне до тежките му форми, които изискват най-скъпото лечение – биологичното.

Във Франция например климатолечението на пациентите струва по 80 евро на ден и се покрива от Здравната каса.

Интересни факти

► В 50% от случаите причината за атопичната екзема е липсата в роговия слой на кожата на белтъка филагрин поради генна мутация. Добрата новина е, че от три седмици и в България имаме възможност да изследваме пациентите за тази мутация. Целта на изследването е доколко конкретният човек може да развие така наречения атопичен марш – да развие астма и други дихателни усложнения, както и по-тежка екзема. 

► Засегнатите от алергични заболявания живеят основно в индустриалните страни. При това тези алергични заболявания преливат едно в друго. 30% от пациентите с атопичен дерматит развиват астма, 35% развиват алергичен кунюнктивит, чести при атопиците са бактериалните инфекции на кожата, уртикарията, контактният дерматит и острите алергични реакции към различни храни. 

► Децата в гетата, които се къпят рядко и не спазват хигиенни правила, рядко страдат от атопичен дерматит. Това е доказано и сред емигранти в САЩ, които са нямали атопичен дерматит, докато са живели в примитивни условия в собствените си страни. Но при коренно различния начин на живот в САЩ развиват атопия. Обикновено малките пациенти с атопичен дерматит са суперобгрижени от родителите си.  

► Първият известен пациент в историята с атопичен дерматит е император Октавиан Август. Има цяла линия атопици в императорското семейство. Следващите са Калигула и Британик. Заради алергия към конските косми Британик се е задушавал и не е можел да прави преглед на войските си на Марсово поле.  

► Зимният сезон със студа и сухия въздух е много неблагоприятен за атопичния дерматит. 

► Като участник в шест Антарктически експедиции проф. д-р Николай Цанков и колегата му д-р Иван Богданов са предложили проект за лечение на атопици на остров Ливингстън в Антарктика. Там климатът е най-благоприятен с много високата си влажност (80%), с изключително чистия си въздух и чиста околна среда, без никакви алергени. 

► Кожният микробион е нарушен при пациенти с атопичен дерматит, намалено е разнообразието от микроорганизми, които населяват кожата на човека. Това намалено разнообразие се свързва с ранната употреба на антибиотици в детството и е маркер за тежестта на атопичния дерматит. 

► Благоприятен за формирането на микробиона по кожата е ранният контакт с кучета – домашни любимци, но не е благоприятен контактът с котки, особено при дете с генетично предразположение към атопичен дерматит. 

Доц. д-р Жана Казанджиева, д.м.: Хлапетата с атопия се увеличиха три пъти за 30 г.

Правени са много проучвания по целия свят, които обхващат милиони пациенти с атопичен дерматит. Честотата при децата е между 20 и 30%.

“Когато завършвах медицина преди 30 години, честотата на атопичния дерматит при деца беше между 8 и 10%. Това означава три пъти увеличение на заболеваемостта. Вероятно до атопичен дерматит води индустриалното замърсяване, животът в градска среда, мръсният въздух, наличието на повече алергени, масовото тютюнопушене, бързото хранене, затлъстяването, непълноценното хранене по време на бременността. Дори гледане на телевизия повече от 5 часа на ден води до повишен риск от атопичен дерматит”, обясни специалистът.

45% от всички случаи на атопичен дерматит започват в първите шест месеца от живота на човека. 60% се разболяват през първата си година, а 80% – преди петата година. Дори в Южна Америка и Югоизточна Азия, където атопичният дерматит беше рядкост, случаите се увеличават. Според Бялата книга на алергологията от 2012 г. се очаква през 2050 г. всяко второ дете в индустриалните страни да се ражда с предразположение към атопичен дерматит.

“Увеличава се и атопичният дерматит при възрастни. Доскоро се смяташе, че само 3 до 5% от децата продължават да страдат от това заболяване и като възрастни. Днес те са значително повече. Плюс това се появи нов тип атопичен дерматит, който започва в късна възраст и който дълго време ние, дерматолозите, наричахме невродермит”, допълни доц. Казанджиева.

Мара КАЛЧЕВА

Източник: https://zdrave.to/